Христо Силянов: Разлика между версии

'''Христо Иванов Силянов''' е [[България|български]] [[революция|революционер]], [[поет]], [[историк]] и [[мемоарист]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като документира дейността и&#768; в най-известния си труд „[[Освободителните борби на Македония]]“ (2 тома, 1934 и 1943). Твърди се, че е бил член на масонска ложа<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.]</ref>. Използва псевдоними като '''Рушкин'''<ref>Съобщение от ЗП на ВМОРО за решенията на Одринския конгрес, 11 август 1903 г., в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - – 1919 г.) - – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр. 313.</ref>, '''Ружкин''', '''Иже Глаголев''', '''Пирински''', '''Сирак''', '''Спектатор''', '''R''' и '''Rouge'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО —– псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.45, 78, 84, 86, 90, 108</ref>.

Роден е в [[Цариград]] на [[28 май]] [[1880]] година в семейството на Иван Силянов от [[Охрид]], а майка му е гъркиня. Учи в Цариград и в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но след обособяването на класическия отдел в 1899 година се мести и завършва в [[Битолска българска гимназия|Битолската българска гимназия]], в която става член на ВМОРО. Работи като учител в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където от 1899 до 1900 г. е член на [[Прилепски революционен район|окръжния революционен комитет]]. След 1900 учителства в [[Лерин]], а в 1902 година преминава в нелегалност и се включва в четата на [[Марко Лерински]]. Участва в каналите по пренос на оръжие от [[Гърция]] за [[Костурско]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_10.html]</ref>. Заминава за София да се лекува и се обявява против решението на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] от 3- – 4 януари 1903 за поемане на курс към въстание. Работи за единство на различните македоно-одрински революционни фракции. Избран за секретар на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]] на [[28 юни]] [[1903]] г.

През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е заместник-войвода, заедно с [[Иван Варналиев]], в терористичната чета на [[Михаил Герджиков]] и взима участие в боевете за освобождаване на [[Царево|Василико]] и [[Ахтопол]].<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a7.html Силянов, Христо. Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — – 1903 г., Издателство Хемус, 1934, София, стр. 247.]</ref> До края на септември четата на Михаил Герджиков охранява бягащите към България бежанци.

След погрома на въстанието Силянов заминава за София. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на [[Съюз на българските журналисти|журналистическо дружество]] в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”Стефано“, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, [[Иван Павлов Костов]], [[Христо Абрашев]], Христо Силянов, [[Петър Завоев]], Димитър Константинов, Иван Недев, [[Александър Кипров (революционер)|Александър Кипров]], Стоян Власаков и [[Лазар Пулиев]] Дядката, който е избран за председател.<ref>[http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=8958 Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.]</ref>

[[Файл:Sborna cheta MOO.jpg|дясно|250п|мини|Ръководството на съединената костурска чета: отпред [[Търпо Шалапутов]], [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]], [[Васил Чекаларов]], Христо Силянов, отзад Сотир Савов от [[Смърдеш]], [[Кръстьо Калабуров]], [[Андон Попщерев]], [[Тома Желински]] и Ването Канчев от [[Косинец]]<ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=371%3A2012-01-24-17-17-22&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - – ХРИСТО СИЛЯНОВ - – ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА], http://sitebulgarizaedno.com</ref>.]]

По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на партизанска чета № 6 на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която заедно с чета № 4 на [[Васил Чекаларов]] и чета № 5 на [[Иван Попов (революционер)|Иван Попов]] съставлява [[Костурска съединена чета|Костурската съединена чета]], действаща заедно с гръцките войски в [[Костурско]]. През Междусъюзническата война е в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота на МОО]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 611, 892.</ref>

{{цитат|Христо Силянов от гр. Охрид, с висше образование, поет и писател, най-мъдрият съветник на Чакаларова при тежки народни бедствия, и той е останал жив, за да продължава да плете тъжни стихове за любимото му Костурско - – за сърцето на западното българско царство на великия Самуил.<ref name="Бистрицки 51">Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 51.</ref>}}

След войните се установява в [[София]], където развива [[журналистика|журналистическа]] и [[публицистика|публицистична]] дейност. Заедно с [[Коста Списаревски]] и [[Коста Тодоров]] редактира списание „[[Сила (1918 -– 1924)|Сила]]“. В периода 1931–19321931 – 1932 г. е председател на [[Дружество на столичните журналисти|Дружеството на столичните журналисти]]. Сътрудничи на голям брой печатни издания. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат от 1923 г.]] влиза в [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Член-учредител е на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]],<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mni.bg/2013/06/osnovateli-na-mni.html | заглавие= Членове-основатели на Македонския научен институт|достъп_дата = 2015-10-10|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Македонски научен институт|език= |цитат= }}</ref> където е и подпредседател.

Умира на [[26 септември]] [[1939]] г. в [[София]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 150.</ref>. При погребението му реч държи [[Димитър Талев]]<ref>Силянов, Христо, Писма и изповеди на един четник —– Спомени от Странджа —– От Витоша до Грамос, Издателство "Български„Български писател"писател“, София, 1984, стр.616</ref>. Синът му [[Евгений Силянов]] (1907–19971907 – 1997) е изтъкнат български дипломат.<ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=148 Биография от сайта на ВМРО-БНД]</ref>

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=621 "Марко„Марко войвода Лерински"Лерински“], Една статия на Христо Силянов за войводата Марко Лерински издадена във в. "Македоно„Македоно-одрински преглед"преглед“, 1903 година

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=441 "Спомени„Спомени от Странджа"Странджа“ 1934 година]

* [http://www.promacedonia.org/hs/index.html Писма и изповеди на един четник - – Спомени от Странджа - – От Витоша до Грамос]

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=851 "Писма„Писма и изповеди на един четник (1902 г.)"“], сканове от оригиналното издание от 1927 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=713 "Член„Член 23 от Берлинския трактат и македонската автономия"автономия“], статия от Христо Силянов публикувана във в-к "Вардар"„Вардар“, год. I, бр. 44, София, 29 август 1912 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=742 "От„От Витоша до Грамос"Грамос“], издание на Костурското благотворително братство — – София, 1920 г.

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=748 "Към„Към историята на Гръцката Терористическа Пропаганда в Македония"Македония“], публикувано във в. "Вести"„Вести“, брой 33- – 43, Цариград, 1909 г.