Пеласги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Некоректно изписване на вековете преди Христа - от малки към големи, а трябва да е обратното.
м форматиране: 46x кавички, 21x тире, 11x тире-числа, 3x нов ред, 2x заглавие-стил, 12 интервала, А|АБ, запетая, точка (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[File:Thessaly Plain.jpg|thumb|250px|Равнините на днешна [[Тесалия]], планина [[Пинд]] на Запад и река [[Пеней]] - – територия за която се смята че е обитавана от пеласгите в древността]]
 
'''Пеласгите''' ({{lang-grc|Πελασγοί}}) са палеобалкански племена, най-старите жители на Ю. Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на [[Древна Гърция]] преди [[елини]]те. Пеласгите се споменават за първи път в „[[Илиада]]“, където са представени като съюзници на [[Троя]]<ref>[http://www.chitanka.info:82/lib/text/2033/11#textstart Омир - – Илиада - – 10 песен, стих 425]</ref>, изброени между тракийски племена, т.е. считани са за близки с [[траки|траките]]те. [[Херодот]] и [[Тукидид]] разказват, че през [[5 век пр.н.е.]] все още има пеласгийско говорещи [[анклав]]и сред елинското население<ref>Херодот, Истории, I, 57, 1- – 3</ref><ref>Тукидид, История на Пелопонеската война, I,2- – 3.</ref>. Херодот<ref>Херодот, Истории, II, 51, 2- – 4</ref> споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от [[бог]]овете си, и дава пример за почитането на итифалическия [[Хермес]] (Хермес с изправен полов орган) в култа на [[Самотраки]]йските [[Кабири]]. Лемноската стела с надписи на пеласгите е датирана към VII - – VI век пр. Хр.
 
== Извори ==
Тълкуването на други позовавания от антични автори като [[Омир]] свързват произхода на пеласгите с областта Тесалия, която в "[[Илиада]]" е наречна "Пеласгия"„Пеласгия“ или "Пеласгийски„Пеласгийски Аргос"Аргос“.<ref>“Илиада“, ІІ, 681</ref> Позовавайки се на Омир, Страбон уточнява, че най-вероятно т.нар. "Пеласгийски„Пеласгийски Аргос"Аргос“ е или населено място в Тесалия близо до град Лариса, или е отделна област в Тесалия, в която е имало град с това име. (Относно местонахождението на град Лариса, свързван с пеласгите, няма научен консенсус, тъй като в древна Гърция съществуват много селища с това име). <ref>Страбон. География XIV 2, 27 (стр.661)</ref><ref>Страбон. География XIII 3, 2 (стр.620)</ref>
 
Античните автори като [[Аполоний Родоски]] и [[Дионисий Халикарнаски]] обясняват отнасянето на имената "Пеласгия" „Пеласгия“ и "Лариса"„Лариса“ както към [[Пелопонес]], така и към [[Тесалия]], с масовото преселване на пеласгите от Пелопонес към Тесалия.<ref>Аполлоний Родосский. Аргонавтика I 576</ref><ref>Аполлоний Родосский. Аргонавтика I 15</ref><ref>Дионисий Галикарнасский. Римские древности I 21; 89, 2</ref>
Тълкуването на други позовавания от антични автори като [[Омир]] свързват произхода на пеласгите с областта Тесалия, която в "[[Илиада]]" е наречна "Пеласгия" или "Пеласгийски Аргос".<ref>“Илиада“, ІІ, 681</ref> Позовавайки се на Омир, Страбон уточнява, че най-вероятно т.нар. "Пеласгийски Аргос" е или населено място в Тесалия близо до град Лариса, или е отделна област в Тесалия, в която е имало град с това име. (Относно местонахождението на град Лариса, свързван с пеласгите, няма научен консенсус, тъй като в древна Гърция съществуват много селища с това име). <ref>Страбон. География XIV 2, 27 (стр.661)</ref><ref>Страбон. География XIII 3, 2 (стр.620)</ref>
 
Една от най-разпространените версии за етногенезиса на пеласгите се отнася до о-в [[Крит]]. В "[[Одисея]]" Омир описва разнородното население на остров Крит по следния начин:
Античните автори като [[Аполоний Родоски]] и [[Дионисий Халикарнаски]] обясняват отнасянето на имената "Пеласгия" и "Лариса" както към [[Пелопонес]], така и към [[Тесалия]], с масовото преселване на пеласгите от Пелопонес към Тесалия.<ref>Аполлоний Родосский. Аргонавтика I 576</ref><ref>Аполлоний Родосский. Аргонавтика I 15</ref><ref>Дионисий Галикарнасский. Римские древности I 21; 89, 2</ref>
 
Една от най-разпространените версии за етногенезиса на пеласгите се отнася до о-в [[Крит]]. В "[[Одисея]]" Омир описва разнородното население на остров Крит по следния начин:
 
''„Крит е далечна земя….В него
Line 19 ⟶ 18:
''етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,''
 
''три колена все дорийци и племе свещено пеласги.''"''<ref>Омир "Одисея"„Одисея“, Издателство Пан, София 2011, ISBN 9789546576514, прев. Г. Батаклиев</ref>''
 
Някои други антични автори като [[Страбон]] и [[Диодор Сицилийски]] споменават за различни преселения на пеласги към о-в Крит, някои от които са вплетени в митологични сюжети.<ref>Страбон. География XII 3, 5 </ref><ref>Диодор Сицилийский. Историческая библиотека IV 60, 2</ref>
Line 25 ⟶ 24:
[[Хеланик]] от [[Лесбос]] съобщава, че тиренците се наричали по-рано пеласги и били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски.<ref>José J. Caerols, Helanico de Lesbos (1991)</ref>
 
Херодот също споменава в своята "История"„История“ пеласгите във връзка с т.нар. итифалически статуи на [[Хермес]] и Самотракийските мистерии, разказвайки как:
 
''“...елините не са се научили от египтяните да правят статуи на Хермес с изправен член, ами първи от всички елини атиняните заели този обичай от пеласгите; а от атиняните – и останалите елини. Пеласгите'' ''дошли и се заселили с тях в страната, когато атиняните вече се числели към елините; откъдето именно и пеласгите започнали да се смятат за елини. Всеки, посветен в оргиите на Кабирите, извършвани от'' ''самотраките – а те са заели този обичай от пеласгите – знае какво искам да кажа. По-рано Самотраки е бил населен от пеласги и тези пеласги заживели заедно с атиняните и тъкмо от тях самотраките заели'' ''мистериите. И тъй статуи на Хермес с изправен член направили първи от елините атиняните, научавайки се на това от пеласгите. Пеласгите разказвали за този обичай един свещен разказ, който бил показван п''о ''време на мистериите в Самотраки.”''<ref>Херодот "История"„История“, книга 2, гл. 51</ref>
 
Според [[Софокъл]], [[Тукидид]] и [[Плутарх]] тирсените и пеласгите са един и същ народ, а в "[[Енеида]]" на [[Вергилий]] има следният текст: ''"Пеласгите„Пеласгите древни някога първи владели латинската област…"област…“''.<ref>Вергилий. Энеида II 84, 106, 152, IX 154</ref> Tози пасаж кара учените да предположат, че в древността, т.нар. [[тирени]] са били идентифицирани с [[етруски]]те, за които съществуват писмени извори, че са се преселили от [[Мала Азия]] в Южна [[Италия]]. Езикът на етруските не е изследван в цялост, но в него се забелязват индоевропейски и неиндоевропейски елементи. Установена е и близост между етруския, лидийския и арменския език, чиито носители са обитавали по различно време една и съща територия - – областта [[Лидия]] в Мала Азия.<ref>[http://www.nytimes.com/2007/04/03/health/03iht-snetrus.1.5127788.html?_r=0 Yhe New York Times Origins of the Etruscans: Was Herodotus right? By Nicholas Wade; Published: Tuesday, April 3, 2007]</ref> Вероятно в древността пеласги, тирсени и етруски често са били смесвани, което означава, че вероятно са били близко родствени и трудно различими за елините. [[Дионисий Халикарнаски]] обаче, който през I в.пр.Хр. пише историческо съчинение за създаването на Римската държава, категорично смята, че пеласгите и тирените са два различни народа.<ref>Dionysius of Halicarnassus. "The„The Roman Antiquities (Loeb Classical Library edition, 1937), Book 1, 11"11“. Penelope, University of Chicago. Retrieved January 12, 2013</ref>
 
== Научни изследвания ==
Направените наблюдения върху множество културни сходства между [[траки]]те и пеласгите, дават основание да се счита, че траките и пеласгите са от една етно-културна общност<ref>Александър Фол, Тракийският орфизъм, УИ "Св„Св. Кл. Охридски"Охридски“, София, 1986, с. 47- – 73 (извори на гръцки език)</ref>.
 
==Научни изследвания==
Направените наблюдения върху множество културни сходства между [[траки]]те и пеласгите, дават основание да се счита, че траките и пеласгите са от една етно-културна общност<ref>Александър Фол, Тракийският орфизъм, УИ "Св. Кл. Охридски", София, 1986, с. 47-73 (извори на гръцки език)</ref>.
Има хипотези, свързващи ги с [[етруски]]те.
 
Й. Майрис, един от най-задълбочените изследователи на пеласгите през XIX век, приема за исторически правдоподобни само пеласгите в Тесалия. От друга страна изследователи като Дж. Мънро (през 1934 г.) и М. Сакелариу (през 1977 г.) позовавайки се на описанието от Омир на "пеласгийската„пеласгийската Лариса"Лариса“, стигат до извода, че този град се е намирал на [[Черно море]], вероятно близо до [[Месемврия]].<ref>Munro, J. A. R. (1934). "Pelasgians„Pelasgians and Ionians"Ionians“. The Journal of Hellenic Studies 54: 109–128109 – 128. </ref><ref>Sakellariou, Michael B. (1977). Peuples Préhelléniques d'Origine Indo-Européennee (in French). Athens, Greece: Ekdotike Athenon.</ref><ref>Myres, J. L. (1907). "A„A History of the Pelasgian Theory"Theory“. The Journal of Hellenic Studies 27: 170–225170 – 225</ref>
 
В резултат на проучванията си върху най-стария топонимен слой на о-в Крит, Вл. Георгиев предполага, че предгръцкото население "пеласги"„пеласги“ е съществувало на острова от най-дълбока древност - – още от епохата на [[Неолит]]а (6000- – 2600 г.пр.Хр.). Георгиев допуска, че етеокритите са хето-лувийски преселници от [[Мала Азия]], които заедно с пеласгите създават Минойската държава. Генералният извод на Георгиев е, че най-ранното население на остров Крит, както и носителите на Минойска цивилизация, са били народи от индоевропейски произход.<ref>Георгиев ВИ. 1958. Исследования по сравнително-историческому языкознанию (Родственные отношения индоевропейских языков). Москва: Издательство Иностранной Литературы.</ref>
 
== Обитавана територия ==
[[File:Pelasgians.jpg|thumb|Териториите обитавани от пеласгите по "Илиада"„Илиада“ и "Одисея"„Одисея“, след Омир и според други антични автори]]
Според античните автори пеласгите като предгръцко население са обитавали цялата територия на Елада - – областите [[Епир]], [[Тесалия]], [[Беотия]], [[Атика]] и [[Пелопонес]] в континентална [[Гърция]], островите в [[Егейско море]] - – [[Самотраки]], [[Лемнос]], [[Имврос]], [[Лесбос]], [[Евбея]], [[Крит]] и [[Тира]], а също областта [[Троада]] в [[Мала Азия]], както и цялото малоазийско крайбрежие. Редом с пеласгите често са изреждани и други предгръцки племена като [[карийци]], лелеги, каукони, тирени (тирсени) и др.
 
За много от етносите, изброявани от древногръцките автори като предшестващи гърците, няма почти никакви археологически, исторически или лингвистични свидетелства. Съществуват единствено сигурни езикови данни, че такова предгръцко население обитавало Балканите, островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. На толкова обширна територия е малко вероятно това предгръцко население да е било хомогенно – по-скоро това са били родствени по произход и език племена, които в античните извори са били обобщавани като "пеласги"„пеласги“. Този етноним се е наложил и поради митологичната роля на пеласгите в гръцкото царско родословие, с което според учените може да се обясни и често прилаганото към тях определение "δίοι" -„δίοι“ – от древногръцки – - "божествени"„божествени“.<ref>Омир „Одисея“, XIX , 172- – 177</ref> Възможно е и пеласгите да са наричани "δίοι"„δίοι“ заради една от етимологиите на името "Πελασγοί"„Πελασγοί“ (цъфтящ клон), която го отнася към епонима "Πέλασγος"„Πέλασγος“ – растително божество, цар и родоначалник на пеласгите.
 
== Пеласгийски език ==
[[Файл:Лемнаская стэла.gif|thumb|200px|Лемноската стела с надписи на пеласгийски език, датирана в VII—VI в.пр.Хр]]
[[File:Map of Balkans linguistic groups late 3rd millennium BC, according to Georgiev.png|thumb|мини|вдясно|Карта на Балканските езикови групи от късното III хил.пр.Хр според Вл.Георгиев]]
До началото на XX век археологическите и лингвистичните свидетелства не са достатъчни, за да се изясни произходът и същността на предгръцкото население, обитавало Елада, островите в Егейско море и Мала Азия. Предполагало се е, че то е било неиндоевропейско и автохонно, а пеласгите от античните извори са възприети като митичен народ, свързан с гръцкото царско родословие. В края на XIX век немският лингвист Паул Кречмер издава книгата "Въведение„Въведение в историята на гръцкия народ"народ“ ("Einführung„Einführung in der Geschichte des griechischen Volkes"Volkes“, 1896 г.), в която разглежда и народностния слой преди идването на гърците. Кречмер приема, че това население е било от неиндоевропейски произход и е било носител на неиндоевропейски език, сроден с неиндоевропейските езици, говорени в Мала Азия (в края на XIX век все още се смята, че анатолийските езици са неиндоевропейски). Този език Кречмер нарича "медитерански"„медитерански“ и оттам теорията му получава наименованието "медитеранска"„медитеранска“ (т.е. – - "средиземноморска"„средиземноморска“). Според нея в Егейския свят хронологично са съществували три народностни слоя - – неиндоевропейски (т.нар. предгръцкото население), протоиндоевропейски (носителите на Микенската цивилизация) и индоевропейски (древногръцките племена).<ref>Kretschmer, Paul "Einleitung„Einleitung in die Geschichte der griechischen Sprache (Introduction to the History of the Greek Language)", Publisher BiblioBazaar, 2011, ISBN 1246314673, 9781246314670</ref><ref>[https://en.wikipedia.org/wiki/Dorian_invasion#Kretschmer.27s_external_Greeks en.wikipedia.org Dorian invasion]</ref>
 
През 1916 г. Б. Хрозни разчита хетския език, който е най-старият писмено засвидетелстван и проучен индоевропейски език. Хетският е един от анатолийските езици (сроден с лувийския), говорени в Мала Азия, които имат индоевропейски произход. Този извод на Хрозни се отнася и до предгръцкия лингвистичен пласт, доколкото в него се забелязват сходства с анатолийските езици. Кречмер е принуден да ревизира своята теория с оглед на новото революционно откритие в индоевропеистиката и причислява предгръцкото население, което той нарича "рето„рето-тирени"тирени“, към втория протоиндоевропейски народностен слой.
 
Теориите на Дж. Буонароти и В. Бертолди (от първата половина на XX век) относно произхода и принадлежността на пеласгийския език са близки до вижданията на Кречмер, според които на територията на Италия е имало два лингвистични пласта - – Средиземноморски - – протоиндоевропейски, включващ езиците на лигури, рети и етруски и Индоевропейски - – включващ латинския и останалите италийски езици.
 
През 1953 г. Майкъл Вентрис и Джон Чадуик публикуват сензационно лингвистично откритие - – разчитнето на т.нар "Линеар„Линеар Б"Б“ от крито-микенските надписи и установяват, че езикът му представлява ранен гръцки диалект. Това коренно променя научното статукво за съотношението между неиндоевропейски и индоевропейски езици, говорени в Егейския свят през най-древните периоди на заселването му.<ref>Chadwick, John (1958). The Decipherment of Linear B. Second edition (1990). Cambridge UP. ISBN 0-521-39830-4.</ref> <ref>Ventris, Michael; Chadwick, John (1953) "Evidence„Evidence for Greek Dialect in the Mycenaean Archives"Archives“, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 73, (1953), pp. 84–10384 – 103.</ref>
 
През 50-те и 60-те години на XX век лингвистите Фр. Лохнер Хютенбах и Г. Крае популяризират т. нар. "илирийска„илирийска теза"теза“, според която предгръцкото население представлява част от многобройните илирийски племена, които населявали Балканския полуостров и част от които били както предгръцките племена, така също и тракийските, и дако-мизийските. Още през 1962 г. тази теория е критикувана от австрийския индоевропеист Х. Кронасер, който прилага в доказателство ономастични и лингвистични факти, че западните Балкани не са били населени от носители на предгръцкия език. По-късно и българският учен Владимир Георгиев стига до убеждението, че илирийската топонимия е специфична и твърде различна от предгръцката и тракийската.
 
Т.нар. "Тракийска„Тракийска теза"теза“ се опира на безспорната близост между предгръцката и тракийската сравнително-историческа фонетика, като наличието на придвижване на съгласните и в двата езика. Нейни поддръжници през 50-те години на XX век са българският езиковед Димитър Дечев<ref>Дечев.Д., Характеристика на тракийския език, София 1952</ref> и неговият руски колега Л. Гиндин<ref>Гиндин 1967: Гиндин, Л. А. Язык древнейшего населения юга Балканского полуострова. Фрагмент индо-европейской ономастики. Москва. 1967.</ref>. В своите научни трудове и двамата стигат до извода, че предгръцкият и тракийският език са всъщност един и същ език, а пеласгите са били многобройни племена от общ произход. Пплемената, които обитавали земите на север от древните гърци, по-късно са получили от тях наименованието "траки"„траки“. През 70-те подобна теза защитава и гръцкият учен М. Сакелариу, според когото пеласгите и траките споделят обща етнически и езиков произход. В ранните си научни изследвания Владимир Георгиев е поддръжник първоначално на илирийската, после на тракийската теза, но впоследствие се дистанцира от тях и създава теория за пеласгийския като предгръцки език със собствено уникално място сред останалите палеобалкански езици.<ref>Георгиев ВИ. 1958. Исследования по сравнително-историческому языкознанию (Родственные отношения индоевропейских языков). Москва: Издательство Иностранной Литературы.</ref><ref>Михайлова Б. 2008. Етническата ситуация на Балканите през Античността: лингвистични данни. В: Балканите - – език, история, култура : Международна научна конференция. Велико Търново: Издателство на Великотърновския университет; с-ци 361–369361 – 369.</ref>
 
Съветският индоевропеист от руски произход Ю.В. Откупщиков е автор на по-новата т.нар. "Палеобалканската„Палеобалканската хипотеза"хипотеза“, според която предгръцкият субстрат е представлявал сложен конгломерат от голяма група близкородствени езици, които са се намирали в тесен контакт и взаимни влияния с гръцкия език. Имайки предвид спецификата на предгръцката фонетика, включваща особености на различни палеобалкански езици, Откупщиков приема, че предгръцкият лингвистичен пласт е имал "сборен"„сборен“ характер, формиран на базата на всички отделни палеобалкански езици. Като най-важен сред тях Откупщиков откроява езика на карийците[[карийци]]те, живели в югозападна Мала Азия, за чиято култура и език има реални сведения.<ref>Откупщиков 1984: Откупщиков, Ю. В. Догреческий субстрат. У истоков европейской цивилизации. Ленинград. 1984.</ref>
 
== Археологически открития ==
В първата половина на археологически проучвания организирани от "Italian„Italian Archaeological School"School“ и "American„American Classical School"School“ на Акропола в Атина, както и на някои други обекти в [[Атика]] разкриват обиталища от епохата на Неолита, където са открити различни инструменти, керамични фрагменти и животински кости. Находките са идентични на тези открити в синхронични селища от Нелитнатата епоха в акрополите на [https://en.wikipedia.org/wiki/Sesklo Сескло] и Димини в Тесалия. Тези археологически открития потвърждават предположението че между двете поселения имат идентични културни практики.<ref>Prokopiou, Angelos; Smith, Edwin (1964). Athens: City of the Gods from Prehistory to 338 B.C. New York, New York: Stein and Day. OCLC 1016679</ref>
 
През Август и Септември месец на 1926 г., Italian School of Archaeology предприема археологически разкопки на о-в Лемнос. Кратък отчет за работата по разкопките се появява във вестника "Messager„Messager d'Athénes"Athénes“ на 3 януари 1927 г. Главната цел на това проучване е да издири следи от "Етруско„Етруско-Пеласгийската"Пеласгийската“ цивилизация на острова. Разкопките се провеждат на мястото на древния град [[Ифестия]] (днешен Палеополис), където Пеласгите, според Херодот се предали на атинския стратег [[Милтиад Младши]]. Археологическата експедиция открива древния некропол на града (датиран към IX - – VIII в.пр.Хр.) и множество предмети от бронз, керамика и повече от 130 костници (осуарии), приютили тленните останки на жители на града. Някои от орнаментите на златните бижута са от микенски произход. Украсителните елементи по керамичните съдове са свързани с т.нар. "Геометричен„Геометричен период"период“. Резултатите от това проучване отнасят това тиренско или пеласгийско поселение към Микенската цивилизация.<ref>Heffner, Edward H. (January 1927). "Archaeological„Archaeological News: Notes on Recent Archaeological Excavations and Discoveries; Other News (July–December 1926)". American Journal of Archaeology 31 (1): 99–12799 – 127.</ref>
В първата половина на археологически проучвания организирани от "Italian Archaeological School" и "American Classical School" на Акропола в Атина, както и на някои други обекти в [[Атика]] разкриват обиталища от епохата на Неолита, където са открити различни инструменти, керамични фрагменти и животински кости. Находките са идентични на тези открити в синхронични селища от Нелитнатата епоха в акрополите на [https://en.wikipedia.org/wiki/Sesklo Сескло] и Димини в Тесалия. Тези археологически открития потвърждават предположението че между двете поселения имат идентични културни практики.<ref>Prokopiou, Angelos; Smith, Edwin (1964). Athens: City of the Gods from Prehistory to 338 B.C. New York, New York: Stein and Day. OCLC 1016679</ref>
 
През Август и Септември месец на 1926 г., Italian School of Archaeology предприема археологически разкопки на о-в Лемнос. Кратък отчет за работата по разкопките се появява във вестника "Messager d'Athénes" на 3 януари 1927 г. Главната цел на това проучване е да издири следи от "Етруско-Пеласгийската" цивилизация на острова. Разкопките се провеждат на мястото на древния град [[Ифестия]] (днешен Палеополис), където Пеласгите, според Херодот се предали на атинския стратег [[Милтиад Младши]]. Археологическата експедиция открива древния некропол на града (датиран към IX - VIII в.пр.Хр.) и множество предмети от бронз, керамика и повече от 130 костници (осуарии), приютили тленните останки на жители на града. Някои от орнаментите на златните бижута са от микенски произход. Украсителните елементи по керамичните съдове са свързани с т.нар. "Геометричен период". Резултатите от това проучване отнасят това тиренско или пеласгийско поселение към Микенската цивилизация.<ref>Heffner, Edward H. (January 1927). "Archaeological News: Notes on Recent Archaeological Excavations and Discoveries; Other News (July–December 1926)". American Journal of Archaeology 31 (1): 99–127.</ref>
 
== Виж още ==
Line 77 ⟶ 76:
{{reflist|2}}
 
== Външни препратки ==
* [http://romanianhistoryandculture.webs.com/pelasgians.htm Pelasgians]
* [http://rudocs.exdat.com/docs/index-190300.html Прародина минойцев]
 
[[Категория:Древна Гърция]]