Стефан Караджа: Разлика между версии

▲Стефан Караджа е роден на [[11 май]] [[1840]] г. в село Ичме (днес [[Стефан Караджово]]), [[Ямбол|Ямболско]]. Баща му Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, починал през 1817 г.<ref>Златарски, Александър Н. Пет български рода в летописите на историята. София, 2012. стр. 16-17.</ref> Никола Узуна е един от подбудителите на Странджанската буна от 1810 г., довела до опустошаването на богатото турско село Караеврен (днес [[Близнак (село)|Близнак]]) в [[Странджа]].<ref>Нейков, Балчо. Факийски предания. София, 1985 (напис. 1888), стр. 58-59.</ref> По материални причини семейството му се пренася през [[1844]] г. в близкото с. Дюкмен (дн. [[Леярово]]), Ямболско, през [[1846]] г. се прехвърлят в Лудогорието, а през април [[1847]] г. се настаняват за постоянно в [[Северна Добруджа]], при роднини, преселили се след [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] от 1828-1829 г. Първоначално семейството на Караджата се спира в с. [[Долно Чамурлии]], [[Бабадаг|Бабадашко]], където престояло до декември 1847 г. Тодор Димов е нает за селски говедар, а децата му стават телчари. Впоследствие семейството на Тодор Димов живее последователно в [[Бейдауд]], [[Саръюрт]], [[Потур]], отново в Долно Чамурлии и накрая, от юни [[1854]] г. в град [[Тулча]]. Там бащата работи като [[пазвантин]], а Стефан е негов помощник.

▲Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от [[Раковски]] [[Български легии в Белград|Първа българска легия]] в [[Белград]]. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията Стефан Караджа се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава [[Дунав]]а с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от [[Хаджи Димитър]] и [[Желю войвода]], с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През [[1867]] г. постъпва във [[Български легии в Белград|Втората българска легия]]. През [[1868]] г. я напуска и се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На [[6 юли]] двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село [[Вардим]]. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет [[Мидхад паша]] войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в [[Русе]]. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли [[1868]] г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от [[Баба Тонка|баба Тонка]]. И до ден-днешен черепът му се съхранява в Къщата-музей "Баба Тонка" в Русе. Оригиналният надгробен камък на Стефан Караджа е намерен при строителните работи в къщата-музей на Баба Тонка през януари [[2014]] г. Въпреки че във всички исторически справки се смята, че Стефан Караджа е починал на 31 юли 1868 г., според надписа на кръста това е станало ден по-рано - на 30 юли 1868 г.

▲== Галерия ==

▲* [http://ia600104.us.archive.org/7/items/chetitevbulgari00stoigoog/chetitevbulgari00stoigoog.pdf Стоянов, З. Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868. Пловдив, 1885]