Уикипедия

Атом: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 57x тире-числа, 30x тире, 25x число+г., 3x кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
[[Файл:Helium atom QM.svg|мини|300п|Схема на [[Хелий|хелиев]] атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така. Черната линия долу вляво е мащабът&nbsp;— – един [[ангстрьом]] (10<sup>-10</sup>&nbsp;m или 100&nbsp;pm).]]
 
'''Атомът''' ({{lang-grc|на=от|ἄτομος}} - – „неделим“) е основната градивна частица на [[вещество]]то и се състои от плътно централно [[атомно ядро|ядро]] с положителен [[електричен заряд]], заобиколено от [[електронен облак|облак]] отрицателно заредени [[електрон]]и. Атомното ядро на свой ред е изградено от положително заредени [[протон]]и и електрически неутрални [[неутрони]]. Електроните в атома са свързани с ядрото чрез [[сила на Лоренц|електромагнитна сила]].
 
Атомите могат да съществуват в свободно състояние или да се свързват помежду си в [[Молекула|молекули]] чрез [[химична връзка|химични връзки]], също основаващи се на електромагнитните сили. Атом с равен брой протони и електрони е електрически неутрален, в противен случай той има положителен или отрицателен електрически заряд и се нарича [[йон]]. Различните атоми се [[Периодична система на елементите|класифицират]] според броя на протоните и неутроните в ядрото: [[Атомен номер|броят на протоните]] определя [[химичен елемент|химичния елемент]], а броят на неутроните определя различните [[изотоп]]и на съответния елемент.<ref name=leigh1990/>
 
Концепцията за атома като неделима съставна част на материята е предложена за първи път от античните [[философ]]и на [[Индия]] и [[Древна Гърция]]. През 18 и 19 век химиците дават физическа основа на тази идея като показват, че някои вещества не могат да бъдат разделени чрез химически реакции и прилагат старото философско понятие ''атом'', за да обозначат тази химическа неделимост. Атомите и молекулите се възприемат като най-малките градивни частици на материята. В края на 19 и началото на 20 век [[физик|физиците]] откриват [[субатомни частици]] и установяват структура вътре в атома, като по този начин опровергават неделимостта му и считат името за неподходящо{{sfn|Harrison|2003|pp=123–139123 – 139}}. То обаче остава. Съвременното разбиране за атома се основава на принципите на [[квантова механика|квантовата теория]].{{hrf|Goodstein|2002|}}{{hrf|Harrison|2003|123–139123 – 139}}
 
Атомите са миниатюрни обекти с диаметри от няколко десети от [[нанометър]]а и съответстваща на размера им маса. Те могат да се наблюдават само със специални инструменти, като [[сканиращ тунелен микроскоп]]. Над 99,94% от масата на атома е съсредоточена в ядрото<ref group="бел.">В случая на водородния атом с един електрон и един протон, протонът е 1836/1837&nbsp;≈&nbsp;0,9995 или 99,95% от общата маса на атома. Всички други [[нуклид]]и (изотопи на водорода и другите елементи) имат повече [[нуклеон]]и, отколкото електрони, така че съотношението между масата на ядрото и електроните е по-близко до 100% отколкото при водорода.</ref> като протоните и неутроните имат приблизително еднаква маса. Всеки елемент има поне по един [[изотоп]] с нестабилно ядро, което може да претърпи [[ядрен разпад]]. Електроните, свързани в атома, притежават стабилни енергийни нива (т.е. намират се на определени [[атомна орбитала|атомни орбитали]]), като могат да извършват [[квантов скок]] към друго енергетично ниво чрез поглъщане или изпускане на [[фотон]] с енергия, равна на разликата в енергиите на съответните енергетични нива. Електроните определят химичните свойства на химичния елемент и влияят върху [[магнит]]ните свойства на атома.
Ред 14:
=== Атомизъм ===
{{основна|Атомизъм}}
Идеята, че материята е съставена от отделни неделими частици, датира от хилядолетия, но в древността тя е по-скоро предмет на абстрактни размишления от страна на философите, отколкото обект на експерименти и емпирични наблюдения. Представите за атом във философията варират значително според историческото време, културата и философската школа и често съдържат и духовен елемент. Въпреки това, хиляди години след нейната поява, в Новото време основната идея за атома е възприета от учените, защото добре обяснява новите открития в химията и физиката.{{hrf|Ponomarev|1993|14- – 15}}
 
<!-- Етимология в рамка -->
Ред 21:
|'''Етимология'''
|- style="text-align:left; font-size:x-small;"
|Думата произлиза от [[гръцки език|гръцкото]] "ἄτομος" —„ἄτομος“ – ''атомос'' (от α-, "не„не-"“ + τέμνω – ''темно'', "отрязвам„отрязвам, деля"деля“ <ref name=liddell_scott_to_cut/>), което означава неделим.<ref name=liddell_scott_uncuttable/><ref name="сарман"/>
|}
 
Идеята за атома се споменава още в [[Индия|Древна Индия]] и [[Древна Гърция]]. В Индия атомистичните теории на [[Джайнизъм|джайнизма]] и школите [[Адживика]] и [[Чарвака]] се появяват вероятно през 6 век пр.н.е.{{hrf|McEvilley|2002|317}} По-късно школите [[Няя]] и [[Вайшешика]] развиват свои теории за начина, по който атомите се съчетават в по-сложни обекти.{{hrf|King|1999|105–107105 – 107}} В Европа атомите се споменават за пръв път от древногръцкия философ [[Левкип]] и неговия ученик [[Демокрит]], който систематизира възгледите му и често е сочен за основоположник на [[Атомизъм|атомизма]]. Приблизително през 450&nbsp; г. пр.н.е. Демокрит за пръв път употребява термина ''átomos'' ({{lang-el|ἄτομος}}), което означава „неделим“. Макар и индийската и гръцката концепции да са чисто философски, а в съвременното разбиране атомите са делими, модерната наука запазва древното гръцко име.{{hrf|Ponomarev|1993|14- – 15}}
 
През 13 век [[Алхимия|алхимикът]] [[Псевдо-Гебер]] излага постулата за „корпускуларизма“, според който всички тела притежават външен и вътрешен слой от миниатюрни частици – „корпускули“.{{hrf|Moran|2005|146}}{{hrf|Levere|2001|7}} Корпускуларизмът е подобен на теорията за атома, макар че докато атомите са приемани за неделими, корпускулите по принцип не са такива. Така например алхимиците смятат, че [[живак]]ът може да прониква в металите и да променя тяхната вътрешна структура.<ref name=pratt20070928/> Корпускуларизмът остава доминираща теория в алхимията през следващите няколко столетия.
 
През 1661&nbsp; г. [[натурфилософия|натурфилософът]] [[Робърт Бойл]] публикува труда си „Скептичният химик“ (''„The Sceptical Chymist“''), в който твърди, че веществото е съставено от различни комбинации на корпускули или атоми, а не от класическите елементи въздух, земя, огън и вода.{{hrf|Siegfried|2002|42–5542 – 55}} Малко по-късно [[Исак Нютон]] също използва понятието „корпускули“ при създаването на своята корпускулярна теория на [[светлина]]та.{{hrf|Levere|2001|7}}<ref name=kemerling20020808/>
 
=== Формиране на научна теория на атома ===
{{Double image|right|Daltons symbols.gif|212|Mendeleev's 1869 periodic table.png|150|Различни атоми и молекули, описани в „Нова система на химическата философия“ на [[Джон Далтон]], един от първите научни трудове в областта на атомната теория, 1808&nbsp; г.|Първата публикация на [[периодична система|периодичната система]] на [[Дмитрий Менделеев]], 1869&nbsp; г.}}
 
Развитието на възгледа за атомите получава нов тласък с напредъка на [[химия]]та. През 1789&nbsp; г. французинът [[Антоан Лавоазие]] формулира [[Закон за запазване на масата|закона за запазване на масата]] и дефинира [[Химичен елемент|химичния елемент]] като основна субстанция, която не може да се разделя по химичен път.<ref name=lavoisier_eoc/> Малко по-късно, през 1799&nbsp; г., [[Жозеф Пруст]] извежда и закона за постоянния състав на химичните съединения. Тези два закона са основата за откритията на англичанина [[Джон Далтон]], които изиграват решаваща роля за развитието на понятието за атом.
 
През 1805&nbsp; г. Далтон използва идеята за атомите, за да обясни защо елементите винаги реагират в съотношения, равни на малки цели числа ([[закон за кратните отношения]]), и защо някои газове се разтварят по-добре във вода от други. Според него всеки химичен елемент е съставен от атоми от различен специфичен вид и тези атоми могат да се съчетават и да образуват по-сложни [[химично съединение|химични съединения]].{{hrf|Wurtz|1881|1–21 – 2}}{{hrf|Dalton|1808}} Тъй като той стига до това заключение чрез [[експеримент]]и и анализ на резултатите, това поставя началото на истинската [[научен метод|научна]] теория на атома.{{hrf|Roscoe|1895|129}}
 
Далтон оценява атомните тегла на елементите според пропорциите на съответните маси, с които те се съединяват един с друг, като за единица приема [[водород]]а. Той допуска известни неточности при съставянето на своите таблици, но те са коригирани през 1811&nbsp; г. от [[Амедео Авогадро]]. Авогадро предлага хипотезата (наречена по-късно [[закон на Авогадро]]), че един мол от произволен газ при еднаква температура и налягане заема един и същ обем и съдържа еднакъв брой [[молекула|молекули]]. Атомната хипотеза на Далтон не определя размера на атомите, въпреки че те очевидно би трябвало да са много малки. Едва през 1865&nbsp; г. [[Йохан Йозеф Лошмит]] измерва размера на молекулите на въздуха, с което дава представа за абсолютните размери на атомите.
 
През 1869&nbsp; г., обобщавайки направените дотогава открития, руснакът [[Дмитрий Менделеев]] създава първата [[Периодична система на елементите]].<ref name=pte20071101/> Самата таблица е визуализация на периодичния закон, според който свойствата на химичните елементи се повтарят периодично, когато те бъдат подредени по [[атомен номер]].{{hrf|Scerri|2007|10–1710 – 17}}
 
Теорията на атома получава допълнителна подкрепа през 1827&nbsp; г. от откритието на шотландския ботаник [[Робърт Браун]], че частици прах върху водна повърхност, наблюдавани под микроскоп, се движат хаотично&nbsp;— – явление, станало известно като [[Брауново движение]]. През следващите десетилетия се правят опити то да се обясни с топлинното движение на водните молекули, като през 1905&nbsp; г. германецът [[Алберт Айнщайн]] прави първия математически анализ на явлението.<ref name=adp322_8_549/>{{hrf|Mazo|2002|1–71 – 7}}<ref name=lee_hoon1995/> През 1908&nbsp; г. французинът [[Жан Батист Перен]] въз основа на заключенията на Айнщайн определя масата и размерите на някои атоми, с което окончателно потвърждава Далтоновата теория на атома.<ref name=e31_2_50/>
 
=== Изследвания на вътрешното устройство ===
[[Файл:Rutherfordsches Atommodell.png|мини|Схема на [[модел на Ръдърфорд|модела на Ръдърфорд]] за атом на [[азот]]а]]
 
През 1897&nbsp; г. английският физик [[Джоузеф Джон Томсън]] открива съществуването на [[електрон]]и чрез експериментите си с наричаните тогава [[катоден лъч|катодни лъчи]] и стига до извода, че те са съставна част на всички атоми.<ref name="thomson"/> С това той отхвърля представата, че атомите са крайната неделима частица на материята.<ref name=nobel1096/> Според Томсън леките и отрицателно заредени електрони са разпределени в целия обем на атома или може би се въртят по кръгови орбити, като електрическият им заряд се уравновесява от наличието на облак от положителен заряд, разпределен в пространството. По-късно този модел е наречен „пудинг със стафиди“.
 
Моделът на Томсън е отхвърлен през 1909&nbsp; г., когато новозеландецът [[Ърнест Ръдърфорд]] и неговите студенти [[Ханс Гайгер]] и [[Ърнест Марсдън]] откриват експериментално [[атомно ядро|атомното ядро]]. Експериментът се състои в бомбардирането на златно фолио с алфа-частици, за които се знае, че са положително заредени [[хелий|хелиеви]] атоми. Установено е, че малка част от преминалите частици претърпяват отклонения, далеч по-големи от очакваните при модела на Томсън. Ръдърфорд приема, че почти цялата маса и положителният заряд на тежките златни атоми са концентрирани в една много малка част от неговия обем, която нарича ядро. Тази представа получава името [[модел на Ръдърфорд]].
 
През 1913&nbsp; г. при експерименти с продуктите на [[радиоактивност|радиоактивен разпад]] английският радиохимик [[Фредерик Соди]] установява, че във всяка позиция на Периодичната система изглежда има по повече от един [[химичен елемент]] и въвежда понятието [[изотоп]].<ref name=npc1921/> Непосредствено след това, въз основа на своите изследвания на йонизираните газове, Томсън предлага метод за отделяне на различните видове атоми, което по-късно довежда до откриването на [[Стабилен изотоп|стабилните изотопи]].<ref name=prsA_89_1_1913/>
 
[[Файл:Bohr Model.svg|мини|[[Модел на Бор]] на водородния атом, показващ преминаването на електрон между две орбитали с излъчване на [[фотон]]]]
 
През същата 1913&nbsp; г. датският физик [[Нилс Бор]] предлага [[Модел на Бор|нов модел]] на атома, който взема за основа модела на Ръдърфорд, но с една съществена разлика: електроните обикалят около ядрото само по точно определени кръгови орбити с дискретни ([[квант]]увани) стойности на характеризиращите ги [[момент на импулса]] и [[енергия]]. Те могат да прескачат от една орбита на друга, но не и да се движат свободно в междинните нива.<ref name=stern20050516/> Тъй като радиусът на орбитата е пропорционален на енергията на електрона, при тези преходи между две нива с различна енергия електронът излъчва или поглъща определени количества енергия във вид на [[фотон]]и, чиято честота е пропорционална на промяната в енергията на електрона. По този начин моделът на Бор обяснява дискретните и постоянни за даден материал [[Спектрална линия|спектрални линии]], наблюдавани при спектрален анализ на излъчваната при нагряване [[светлина]].<ref name=bohr19221211/>
 
По-късно през същата година английският физик [[Хенри Моузли]] дава допълнителни експериментални потвърждения за теорията на Нилс Бор. Неговите резултати прецизират моделите на Ърнест Ръдърфорд и холандеца [[Антониус ван ден Брук]], като според Моузли в ядрото на атома има положителни заряди, по брой равни на атомния номер на елемента в периодичната система. Преди експериментите на Моузли не е известно атомният номер да е свързан с някакви физични или емпирични свойства.{{hrf|Pais|1986|228–230228 – 230}} По този начин опитите на Моузли показват, че местата на елементите в периодичната система не са избрани само въз основа на химичните им свойства, а имат солидна физическа основа.
 
Чрез атомната теория намира своето обяснение и [[химична връзка|химичната връзка]] между атомите — – това прави американецът [[Гилбърт Люис]] през 1916&nbsp; г., като я свързва с електронно взаимодействие между атомите.<ref name=jacs38_4_762/> Тъй като е известно, че химичните свойства на елементите се повтарят според периодичния закон,{{hrf|Scerri|2007|205–226205 – 226}} през 1919&nbsp; г. американецът [[Ървинг Лангмюр]] обяснява това с теорията, че електроните в атома са свързани един с друг или групирани по някакъв начин. Приема се, че групите от електрони образуват набор от [[електронна обвивка|електронни обвивки]] около ядрото.<ref name=jacs41_6_868/>
 
Следващо доказателство за квантовия характер на атомите се получава от [[експеримент на Щерн-Герлах|експеримента на Щерн-Герлах]] от 1922&nbsp; г. При него сноп от сребърни атоми се пропуска през нехомогенно [[магнитно поле]] и се регистрира следата му. Оказва се, че снопът се разцепва на две &nbsp;— – открито е наличието на [[спин]] ([[момент на импулса]] на атома), който има само две стойности и е ориентиран само в две посоки&nbsp;— – нагоре или надолу. Ако големината и посоката на спина бяха произволни, разпределението на преминалите атоми щеше да е непрекъснато (всички стойности са еднакво вероятни) и регистрираните следи от тях щяха да образуват непрекъсната права линия.<ref name=fop17_6_575/>
 
През 1924&nbsp; г. французинът [[Луи дьо Бройл]] изказва предположение, че всички частици в някаква степен имат поведение и на [[вълни на дьо Бройл|вълни]] - – [[корпускулярно-вълнов дуализъм]]. През 1926&nbsp; г. австриецът [[Ервин Шрьодингер]] развива математически тази идея и представя електроните не като точкови частици, а като триизмерни [[вълнова функция|вълнови функции]]. Едно от следствията на това математическо представяне е, че математически е невъзможно да се определят едновременно положението и импулсът на частицата. Този [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг|принцип на неопределеност]] е формулиран през 1927&nbsp; г. от германеца [[Вернер Хайзенберг]] - – според него при определяне на положението на частицата с дадена точност може да се получи само множество от вероятни стойности на импулса и обратното. Този принцип прави невалиден модела на Бор с неговите точно определени кръгови орбити, но успява да обясни някои особености в поведението на атомите, по-тежки от този на водорода. По тази причина планетарният модел на Бор е заменен с модела на [[Атомна орбитала|атомните орбитали]], който описва позицията на електроните спрямо ядрото само като вероятности. <ref name=brown2007/><ref name=harrison2000/>
 
[[Файл:Mass Spectrometer Schematic.svg|мини|Схема на прост [[масспектрометър]]]]
 
Развитието на [[масспектрометрия]]та позволява да се измерят точно атомните маси. Масспектрометърът е устройство, в което сноп йони на изследвания елемент се пропускат през [[магнитно поле]] и се измерва тяхното отклонение на изхода, като така се получава съотношението на атомната маса към електрическия заряд на атомите. Английският химик [[Франсис Уилям Астън]] използва този уред, за да демонстрира, че изотопите имат различна маса, която при това се изменя със стойности, кратни на масата на водородния атом.<ref name=pm39_6_449/> Разликата в атомните маси на изотопите намира своето обяснение през 1932&nbsp; г. с откриването на [[неутрон]]а, частица без електричен заряд и с маса, подобна на тази на протона, от англичанина [[Джеймс Чадуик]]. Така изотопите са дефинирани като химични елементи с еднакъв брой протони, но с различен брой неутрони в атомното ядро.<ref name=chadwick1935/>
 
=== Ядрена физика и физика на частиците ===
{{основна|Ядрена физика|Физика на частиците}}
 
През 1938&nbsp; г. немският учен [[Ото Хан]], ученик на Ръдърфорд, бомбардира [[уран (елемент)|уран]] с неутрони, опитвайки се да получи [[Трансуранов елемент|трансуранови елементи]]. Вместо това в резултат получава химичния елемент [[барий]].<ref name=hahn_meitner_strassmann/> Година по-късно [[Лиза Майтнер]] и [[Ото Фриш]] потвърждават, че опитът на Хан е първото експериментално [[ядрено делене]].<ref name=nature143_3615_239/><ref name=schroeder/> През 1944 година, Хан получава [[Нобелова награда за химия]], но въпреки неговите усилия, Майтнер и Фриш не получават същото признание.<ref name=pt50_9_26/>
 
По-нататъшният напредък на атомната физика се дължи основно на създаването през 50-те години на подобрени [[ускорител на частици|ускорители]] и [[Детектор на елементарни частици|детектори на частици]], които позволяват на учените да изследват взаимодействията между атоми при високи енергии.<ref name=kullander2001/> Установява се, че неутроните и протоните са всъщност [[адрон]]и и са съставени от още по-малки частици - – [[кварк]]и. Разработена е теорията, наречена [[Стандартен модел]], която засега успешно обяснява не само свойствата на ядрото, но и [[електромагнитно взаимодействие|електромагнитното]], [[слабо взаимодействие|слабото]] и [[силно взаимодействие|силното взаимодействие]] между всички [[елементарна частица|елементарни частици]].{{hrf|Уилямс|2000|195}}
 
== Строеж ==
Ред 81:
Макар че първоначално терминът „атом“ означава частица, която не може да бъде разделена на по-малки части, в съвременната наука атомът се разглежда като съставен от различни [[субатомни частици]]. Обикновено атомите се състоят от [[електрон]]и, [[протон]]и и [[неутрон]]и, но атомът на [[Водороден атом|водород-1]] не съдържа неутрони, а само протон и електрон, а водородният [[йон]] не съдържа и електрони.
 
Електронът е най-леката от тези субатомни частици с [[маса (величина)|маса]] 9,11&nbsp;×&nbsp;10<sup>−31</sup>&nbsp;kg, отрицателен [[електрически заряд]] и размер, прекалено малък, за да бъде измерен с известните днес техники.{{hrf|Demtröder|2002|39- – 42}} Протоните имат положителен заряд и свободна маса, 1836 пъти по-голяма от тази на електроните (1,6726&nbsp;×&nbsp;10<sup>−27</sup>&nbsp;kg). Неутроните нямат електрически заряд, а свободната им маса е 1839 пъти по-голяма от тази на електроните{{hrf|Woan|2000|8}} (1,6929&nbsp;×&nbsp;10<sup>−27</sup>&nbsp;kg). Неутроните и протоните имат сравними размери, около 2,5&nbsp;×&nbsp;10<sup>−15</sup>&nbsp;m, макар че тези частици нямат строго определена външна повърхност.{{hrf|MacGregor|1992|33–3733 – 37}}
 
В [[Стандартен модел|Стандартния модел]] се приема, че електронът е истинска [[елементарни частици|елементарна частица]] без вътрешна структура. Протоните и неутроните обаче са съставени от елементарни частици, наречени [[кварк]]и. В атомите присъстват два вида кварки, като всеки от тях има различен дробен електричен заряд: +2/3 ([[горен кварк]]) или −1/3 ([[долен кварк]]). Протоните се състоят от два горни кварка и един долен кварк, а неутронът се състои от един горен кварк и два долни кварка. На това различие се дължат различните маса и заряд на двете частици.{{hrf|Уилямс|2000|195}}
 
Кварките са свързани помежду си от [[силно ядрено взаимодействие|силното ядрено взаимодействие]], чиито носители са [[глуон]]ите. Глуонът е член на групата [[калибровъчен бозон|калибровъчни]] [[бозон]]и&nbsp;— – елементарни частици, които служат за преносители на фундаменталните физични сили. Протоните и неутроните от своя страна са свързани в ядрото от [[Ядрена сила|ядрената сила]], действаща между [[адрон]]ите, която е остатъчен ефект от силното ядрено взаимодействие и има малко по-различен обхват на действие от него.{{hrf|Уилямс|2000|179- – 181}}
 
=== Ядро ===
Ред 93:
Всички протони и неутрони в атома образуват компактно [[атомно ядро]], в което е съсредоточена 99% от масата на атома, и се наричат [[нуклеон]]и. Радиусът на дадено ядро е приблизително равен на
<math>\scriptstyle 1,07 \sqrt[3]{A} \text{ fm}</math>,
където с ''A'' е означен общият брой нуклеони.{{hrf|Jevremovic|2005|63}} Тази стойност е много по-малка от радиуса на атома, който е от порядъка на 10<sup>5</sup>&nbsp;fm. Нуклеоните са свързани с помежду си с ядрени сили, които действат само на късо разстояние. При разстояния, по-малки от 2,5 fm, те са по-големи от [[Закон на Кулон|електростатичната сила]], която кара положително заредените протони да се отблъскват един от друг.{{hrf|Pfeffer|2000|330–336330 – 336}}
 
Атомите на един и същ [[химичен елемент]] имат винаги еднакъв брой протони, наречен [[атомен номер]]. За даден елемент броят на неутроните може да варира, като различният брой определя различни [[изотоп]]и на елемента. Общият брой на протоните и неутроните определя [[нуклид]]а на атома. Отношението на броя на неутроните към броя на протоните определя стабилността на ядрото&nbsp;— – изотопите с повече неутрони са по-неустойчиви, като някои от тях могат да претърпяват [[Радиоактивност|радиоактивен разпад]].<ref name=wenner2007/>
 
Неутронът и протонът са различни видове [[фермион]]и. [[Принцип на Паули|Принципът на Паули]] е ефект на [[квантова механика|квантовата механика]], който не позволява еднакви фермиони, например няколко протона, да имат едно и също квантово физично състояние по едно и също време. Така всеки протон или неутрон в ядрото трябва да има различно квантово състояние с различно енергийно ниво от всеки друг протон или неутрон, но е възможно протон и неутрон да имат еднакво квантово състояние.<ref name="raymond"/>
Ред 105:
[[Файл:Wpdms physics proton proton chain 1.svg|мини|Илюстрация на [[термоядрен синтез]]: два протона се сливат в ядро на [[деутерий]], съдържащо протон и неутрон. Отделят се [[позитрон]] (e<sup>+</sup>) и [[неутрино]].]]
 
Броят на протоните и неутроните в ядрото може да се променя, но това изисква много голямо количество енергия, поради силните ядрени сили. Процесът на увеличение на броя ([[ядрен синтез]]) протича, когато атомни частици се обединяват, образувайки по-тежко ядро, например при силен сблъсък на две ядра. Така при процесите в ядрото на [[Слънце]]то на протоните са необходими енергии от 3–103 – 10 keV, за да преодолеят взаимното си отблъскване и да се обединят в общо ядро.<ref name=mihos2002/> Противоположният процес се нарича [[ядрено делене]] — – ядрото се разцепва на по-малки ядра, обикновено чрез радиоактивен разпад. Ядрото може да се променя и чрез бомбардирането му с фотони или субатомни частици с висока енергия. Ако при това броят на протоните в ядрото се променя, се получава друг химичен елемент.<ref name=lbnl20070330/><ref name=makhijani_saleska2001/>
 
Ако масата на ядрото, образувано чрез ядрен синтез, е по-малка от сбора на масите на отделните частици, разликата може да бъде излъчена във вид на енергия (като например [[гама лъчи]] или като кинетична енергия на [[бета частица]]), според формулата на [[Алберт Айнщайн]] за [[равенство на маса и енергия]] ''E''&nbsp;=&nbsp;''mc''<sup>2</sup>, където ''m'' е разликата в масите и ''c'' е [[скорост на светлината|скоростта на светлината]]. Тази разлика в масите е част от енергията на свързване на новото ядро и именно това, че не подлежи на възстановяване по естествен начин, е причина съединилите се частици да останат заедно.{{hrf|Shultis|2002|10–1710 – 17}}
 
Сливането на две ядра, при което се образува ядро на елементи с атомен номер, по-малък от този на [[желязо]] и [[никел]] (с общ брой нуклеони около 60), обикновено е [[екзотермична реакция]], която освобождава повече енергия, отколкото е необходима за сливането им. <ref name=ajp63_7_653/> Именно този процес на освобождаване на енергия прави процеса на термоядрен синтез в [[звезда|звездите]] самоподдържаща се реакция. При по-тежките ядра енергията на свързване на [[нуклеон]]ите в ядрото започва да намалява с увеличаване на атомния номер. Това означава, че процесите на сливане, при които продуктите имат атомен номер над 26 и [[атомна маса]] над 60 е [[ендотермичен процес]] и се нуждае от външен източник на енергия. Тези по-масивни ядра не биха могли да осъществяват самоподдържащ се процес на ядрен синтез при [[хидростатично равновесие|хидростатичното равновесие]] във вътрешността на [[Звезда|звездите]].<ref name="raymond"/>
Ред 117:
Електроните в атома се привличат към протоните в ядрото от [[електромагнитна сила]]. Тя държи електроните в електростатична [[потенциална яма]] около ядрото, поради което за тяхното отделяне от него е необходим външен източник на енергия. Колкото по-близо до ядрото е разположен електронът, толкова по-голяма е привличащата го сила, а оттам и енергията, необходима за отделяне.
 
Електроните, както и другите частици, имат едновременно свойства на [[Корпускулярно-вълнов дуализъм|частица и вълна]]. Електронният облак е област от потенциалната яма, в която всеки електрон образува своеобразна триизмерна [[стояща вълна]] - – вълнова форма, неподвижна спрямо ядрото. Това поведение се определя от [[атомна орбитала|атомната орбитала]], математическа функция, характеризираща вероятността електронът да се окаже на дадено място при измерване на положението му.{{hrf|Mulliken|1967|13- – 24}} Около ядрото съществува само дискретно (квантувано) множество от такива орбитали, тъй като останалите възможни вълнови форми са много нестабилни.{{hrf|Brucat|2008}} Орбиталите може да имат структура и се различават една от друга по размер, форма и ориентация.<ref name=manthey2001/>
 
[[File:S-p-Orbitals.svg|ляво|мини|Вълнови функции на първите пет атомни орбитали. Всяка от трите 2p орбитали има възлова точка, която определя нейната ориентация, и минимум в центъра.]]
Ред 123:
Всяка атомна орбитала съответства на определено [[енергийно ниво]] на електрона. Електронът може да премине към по-високо енергийно ниво, поглъщайки [[фотон]] с достатъчна енергия, за да го премести в ново квантово състояние. По подобен начин, при [[Атомна спектрална линия#Спонтанна емисия|спонтанно излъчване]] на фотон електронът може да се премести на по-ниско енергийно ниво. Тези специфични енергийни стойности, съответстващи на енергиите на квантовите състояния, са причината за атомните [[спектрална линия|спектрални линии]].{{hrf|Brucat|2008}}
 
Количеството енергия, необходимо за отделяне или добавяне на електрон - – [[енергия на свързване|енергията на свързване]], е много по-малко от съответното количество енергия за нуклеоните. Например, отделянето на електрон от водороден атом изисква само 13,6&nbsp;eV, докато за разделянето на ядро на [[деутерий]] са нужни 2,23&nbsp;×&nbsp;10<sup>6</sup>&nbsp;eV.{{hrf|Bell|1950|282- – 285}}
 
Атомите нямат електрически заряд, когато съдържат еднакъв брой протони и електрони. Атоми, които имат недостиг или излишък на електрони се наричат [[йон]]и. Електроните, най-отдалечени от ядрото, могат да преминават към други близко разположени атоми или да се споделят между повече от един атом. По този начин атомите могат да се [[химична връзка|свързват]] в [[Молекула|молекули]] и други химични съединения, като например [[кристална структура|кристал]]и.{{hrf|Smirnov|2003|249–272249 – 272}}
 
== Свойства ==
Ред 131:
{{основна|Изотоп}}
 
По дефиниция всеки два атома с еднакъв брой [[протон]]и принадлежат на един и същ [[химичен елемент]]. Атоми с еднакъв брой протони, но с различен брой [[неутрон]]и и съответно различни [[масово число|масови числа]], се наричат [[изотоп]]и на този химичен елемент. Например всички водородни атоми имат по един протон, но съществуват изотопи без неутрон ([[водороден атом|водород-1]] или протий&nbsp;— – най-често срещаният изотоп),<ref name=matis2000/> с един неутрон ([[деутерий]]), с два неутрона ([[тритий]]), както и изотопи с повече неутрони. Известните химични елементи образуват поредица от атомни номера, съответстващи на от един при [[водород]]а до 118 протона при елемента [[унуноктий]].<ref name=weiss20061017/> Всички известни изотопи на елементите с атомни номера над 82 са радиоактивни.{{hrf|Sills|2003|131–134131 – 134}}<ref name=dume20030423/>
 
В естествен вид на Земята се срещат около 339 [[нуклид]]а,<ref name=lidsay20000730/><ref group="бел.">Нуклиди се наричат експериментално наблюдавани съчетания от един или повече протони и нула или повече неутрони, които са или стабилни изотопи, или имат определен период на полуразпад.</ref> сред които при 254 (около 75%) не е наблюдаван разпад, поради което се наричат „стабилни изотопи“. От тях обаче само 90 са истински стабилни, докато останалите теоретично могат да се разпаднат. Други 34 радиоактивни нуклида имат [[период на полуразпад]] над 80 милиона години, т.е. те са достатъчно устойчиви, за да съществуват от времето на образуване на [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Тази набор от 288 сравнително устойчиви нуклида е известен като „първични нуклиди“. Останалите 51 нуклида с по-къс живот се срещат в природата като продукти на разпад на първичните нуклиди (например, [[радий]] образуван при разпада на [[уран (елемент)|уран]]) или като продукти от естествени процеси като бомбардирането на Земята с [[космически лъчи]] (например, [[въглерод-14]]).<ref name=tuli2005/><ref group="бел.">За актуална информация вижте: {{cite web| last=Sonzogni| first=Alejandro| url=http://www.nndc.bnl.gov/chart/| title=Chart of Nuclides| work=nndc.bnl.gov| publisher=NNDC, Brookhaven National Laboratory| lang=en}}</ref>
 
За 80 от химичните елементи съществува поне един стабилен изотоп. Като правило общият брой стабилни изотопи за всеки елемент не е голям (средно 3,2). Двадесет и шест елемента имат само по един стабилен изотоп, докато най-голям брой стабилни изотопи за един елемент има [[калай|калаят]] - – общо 10. Елементите [[технеций]] с номер 43, [[прометий]] с номер 61 и всички елементи с номер по-голям или равен на 83 ([[бисмут]]) не притежават стабилни изотопи.
 
=== Маса ===
{{основна|Атомна маса|Масово число}}
Масата на атома е съсредоточена в протоните и неутроните и общият им брой в даден атом се нарича негово [[масово число]]. Действителната масата на атома в покой често се изразява в [[единица за атомна маса|единици за атомна маса]] (u), наричана също далтон (Da). Тази единица се дефинира като една дванадесета от масата на свободен неутрален атом на въглерод-12 (<sup>12</sup>С), която е приблизително 1,66&times;10<sup>-27</sup> kg.{{hrf|Mills|1993|}} Атомът на най-лекия изотоп на водорода протий (<sup>1</sup>H), който е и атомът с най-малка маса, има атомно тегло 1,007825&nbsp;u.<ref name=chieh2001/> Всеки атом има маса, приблизително равна на произведението на масовото му число и единицата за атомна маса.<ref name=nist_wc/> Най-тежкият стабилен атом е този на [[олово-208]],{{hrf|Sills|2003|131–134131 – 134}} с маса около 207,9766521 u.<ref name=audi2003/>
 
Тъй като и най-тежките атоми са с много малка маса, за практически цели химиците използват единицата за количество вещество [[мол]]. По дефиниция един мол атоми съдържа винаги един и същ брой атоми, независимо от химичния елемент - – [[число на Авогадро|6,023&times;10<sup>23</sup>]]. Този брой е избран така, че ако един елемент има атомна маса от 1&nbsp;u, то един мол атоми от този елемент ще тежи приблизително един [[грам]]. Така от дефиницията на единица за атомна маса пряко следва, че въглерод-12 има атомна маса точно 12&nbsp;u, а мол въглеродни атоми тежи точно 12&nbsp;грама.{{hrf|Mills|1993|}}
 
=== Размер и форма ===
{{основна|Атомен радиус}}
 
[[Файл:Atomic resolution Au100.JPG|мини|Изображение на чиста златна повърхност, наблюдавана през [[сканиращ тунелен микроскоп]] - – виждат се отделните атоми]]
 
Макар че атомите нямат рязко очертана външна граница, обикновено размерът им се оценява с величина, наричана [[атомен радиус]]. Той е мярка за разстоянието от ядрото, до което може да се разпростре електронният облак. Това понятие обаче предполага сферична форма на атома, което е валидно само за атоми във вакуум или в напълно свободно пространство. Атомният радиус може да се оцени чрез разстоянието между ядрата на два атома, свързани чрез [[химична връзка]]. Това разстояние варира според атомния номер, вида на химичната връзка, броя на съседните атоми ([[координационно число]]) и [[квантова механика|квантовомеханичното свойство]] [[спин]].<ref name=aca32_5_751/> В Периодичната система атомният радиус обикновено нараства в посока надолу по колоните, но в един и същи ред намалява отляво надясно.<ref name=dong1998/> Следователно, най-малкият атом е хелий с радиус от 32&nbsp;pm, докато един от най-големите е [[цезий]] с 225&nbsp;pm.{{hrf|Zumdahl|2002|}}
Ред 152:
В присъствие на външни полета, като [[електрично поле]], формата на атома може да се отклонява от сферичната. Деформираността зависи от силата на полето и вида на външната електронна обвивка и може да се определи с математическия апарат на [[теория на групите]]. Отклонения от сферичната форма се наблюдават например при [[кристал]]ите, при които в зоните на ниска симетрия на кристалната решетка могат да възникнат интензивни електрични полета.<ref name=adp5f_3_133/> Значителни деформации във вид на [[елипсоид]]и са наблюдавани при йони на [[сяра]]та в съединения от типа на [[пирит]].<ref name=pssb245_9_1858/>
 
В сравнение с [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на светлината във [[видим спектър|видимия спектър]] (400–700400 – 700&nbsp;nm) атомите са много малки и затова не могат да бъдат наблюдавани директно с оптичен [[микроскоп]]. Отделни атоми могат обаче да се наблюдават със [[сканиращ тунелен микроскоп]]. За да се онагледи малкият размер на атома, може да се използва сравнението с човешки косъм: той е дебел около 1&nbsp;милион въглеродни атома.<ref name=osu2007/> Капка вода съдържа около 2&nbsp;х10<sup>21</sup> атома кислород и два пъти повече атоми водород. Един [[Карат (маса)|карат]] [[диамант]] с маса от 2х10<sup>-4</sup>kg съдържа около 10<sup>22</sup> атома [[въглерод]].<ref group="бел.">Един карат е 200&nbsp;милиграма. По дефиниция въглерод-12 тежи 0.012&nbsp;kg на мол. В един мол има 6х10<sup>23</sup> атома.</ref> Ако си представим една ябълка с размера на Земята, тогава атомите на ябълката биха били приблизително с размера на истинска ябълка.{{hrf|Feynman|1995|5}}
 
=== Радиоактивен разпад ===
Ред 160:
Всеки химичен елемент има поне един изотоп с нестабилно ядро, претърпяващо [[радиоактивен разпад]], при което продуктите на разпада са частици или електромагнитно излъчване. Такава радиоактивност се наблюдава, когато радиусът на ядрото е по-голям от силата на [[силно ядрено взаимодействие]], която действа на разстояния от порядъка на 1&nbsp;fm.<ref name=splung/>
 
Най-често срещаните разновидности на радиоактивен разпад са:{{hrf|L'Annunziata|2003|3–563 – 56}}<ref name=firestone20000522/>
*[[Алфа-разпад]] - – спонтанно разпадане на атомното ядро, вследствие на което се получават дъщерно ядро и α-частица (ядро на [[Хелий|<sup>4</sup>He]], съставено от два протона и два неутрона). Алфа разпадът е характерен за тежките ядра, с масово число А≥140, а резултатът от него е нов елемент с по-нисък [[атомен номер]].
*[[Бета-разпад]] - – подчинява се на силите на [[слабо ядрено взаимодействие]] и при него настъпва превръщане на неутрон в протон или обратно. В първия случай се отделя електрон (с отрицателен заряд) и [[антинеутрино]], а във втория - – [[позитрон]] (с положителен заряд) и [[неутрино]]. Отделяните електрони или позитрони се наричат β-частици и имат по-голяма проникваща способност. Отделянето на бета частица води до промяна на атомния номер на химичния елемент с единица.
*[[Гама-разпад]] - – промяна на енергийното състояние на ядрото чрез изпускане на [[гама-лъчи]], която съпътствува алфа и бета разпада.
 
Други по-редки видове радиоактивен разпад са изхвърлянето от ядрото на неутрони, протони, групи нуклеони или повече от една β-частица и формирането на високоенергийни електрони, които не са β-лъчи, или високоенергийни протони, които не са γ-лъчи.
 
Всеки радиоактивен изотоп се характеризира със скоростта на разпад, измервана чрез [[период на полуразпад|периода на полуразпад]] - – времето, необходимо за разпад на половината (50%) от разглеждания образец. Процесът е експоненциален и скоростта му намалява като след един период на полуразпад остават 50% от изходните атоми, след два периода на полуразпад остават 25% и т.н.<ref name=splung/>
 
=== Магнитен момент ===
{{основна|Магнитен момент}}
 
Елементарните частици притежават вътрешна квантова характеристика, нямаща еквивалент в класическата механика — – [[спин]]. Тя е аналогична на [[момент на импулса|момента на импулса]] на тяло, въртящо се около своя [[център на масите]], макар че строго погледнато тези частици се разглеждат като точки и не могат да се въртят. Спинът се измерва в единици редуцирана [[константа на Планк]] (ħ), като електроните, протоните и неутроните имат полуцял спин ½&nbsp;ħ. В атома движещите се около ядрото електрони освен спин притежават и орбитален „момент на импулса“, измерван с орбиталното квантово число, докато самото ядро също притежава спин.<ref name=hornak2006/>
 
Атомът притежава свое [[магнитно поле]], наричано [[магнитен момент]], което е получено от тези различни видове спин, точно както едно класическо електрически заредено тяло при въртене произвежда магнитно поле. Поради това, че електроните се подчиняват на [[принцип на Паули|принципа на Паули]], според който два електрона не могат да се намират в едно и също квантово състояние, в една [[атомна орбитала]] може да има най-много два електрона, но с противоположни [[спин]]ове. Така тези спинове се неутрализират и общият диполен магнитен момент в някои атоми с четен брой електрони става нула.<ref name=schroederP/>.
Ред 178:
В някои атоми с нечетен брой електрони (например на [[феромагнит]]тните елементи като [[желязо]]) се съдържат несдвоени електрони и поне един некомпенсиран спинов магнитен диполен момент. Орбиталите на съседно разположени атоми се припокриват и състоянието с най-ниска енергия е онова, при което спиновете на несдвоените електрони са паралелни. Този ефект се нарича [[обменно взаимодействие]]. При това подреждане на магнитните моменти на атомите се получава измеримо по големина собствено магнитно поле. [[Парамагнетизъм|Парамагнитните]] материали имат атоми със собствен [[магнитен момент]], който под действието на външно поле се ориентира по посока на полето и така създават резултантно поле, превишаващо външното. В отсъствието на външно магнитно поле обаче собствените магнитни моменти на атомите са ориентирани напълно хаотично поради топлинното движение.<ref name=schroederP/><ref name=goebel20070901/>
 
Ядрото на атома също има спин различен от нула. При нормални условия тези ядра са ориентирани хаотично, но някои изотопи с нечетен брой протони (например, [[ксенон|ксенон-129]]) притежават спин, който при определени условия може да бъде ориентиран в една посока. Това свойство намира важно практическо приложение в [[магнитно-резонансна томография|магнитно-резонансната томография]].<ref name=yarris1997/>{{hrf|Liang|1999|412–426412 – 426}}
 
=== Енергетични нива ===
Ред 185:
Когато електронът е в свързано състояние в атома, неговата [[потенциална енергия]] е обратно пропорционална на разстоянието му до ядрото. Експериментално тя се измерва като енергията, необходимо за откъсване на електрона от атома, най-често изразена в единици [[електронволт]] (eV). В квантовомеханичния модел свързаният електрон може да заема само определен набор от състояния около ядрото и всяко състояние съответства на определено енергийно ниво. Състоянието на свързания електрон с най-ниска енергия се нарича основно състояние, а всяко състояние с по-висока енергия се нарича възбудено състояние.<ref name=zeghbroeck1998/>
 
Преминаването на електрон от едно в друго състояние става с излъчване или поглъщане на [[фотон]] с енергия, равна на разликата в енергиите на двете състояния. Тъй като енергията на излъчения (погълнатия) фотон е пропорционална на неговата [[честота]], тези разлики в енергията се регистрират като специфични линии в [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]].{{hrf|Fowles|1989|227–233227 – 233}} Всеки [[химичен елемент]] има характерен [[спектър]], който зависи от множество фактори: заряд на атомното ядро, степен на запълване на електронните подслоеве, наличие на електромагнитни взаимодействия между електроните и други фактори.<ref name=martin2007/>
 
[[Файл:Fraunhofer lines.svg|мини|300п|Пример на абсорбционни спектрални линии.]]
Ред 191:
При преминаването на електромагнитна вълна с непрекъснат спектър на енергията през газ или плазма, някои от фотоните се поглъщат от атомите, изменят енергийните нива на някои електрони и ги възбуждат. Тези възбудени електрони остават свързани в атома, но започват спонтанно да излъчват светлина, за да се върнат на по-ниско енергийно ниво. Процесът се нарича ''спонтанна емисия''. Спектърът на излъчената светлина (т.е. ако е възможно да се изолира само емисионният спектър от възбудените атоми) и по-точно дължината на вълната, яркостта и ширината на тези [[атомна спектрална линия|спектрални линии]] позволяват да се получи информация за състава и физическите свойства на газа или плазмата (метод на емисионната спектроскопия). Ако пък се наблюдава спектърът на преминалата вълна, той вече не е непрекъснат, а в него се забелязват поредици от тъмни (абсорбционни) линии, защото така възбудените електрони поглъщат определени честоти и действат като филтър на енергия. Това е принципът на действие на абсорбционната спектроскопия<ref name=avogadro/>
 
При по-близко изучаване някои емисионни спектрални линии се оказват съставени от отделни компоненти. Това се дължи на [[спин-орбитално взаимодействие|спин-орбиталното взаимодействие]] между спина и движението на най-външния електрон.<ref name=fitzpatrick20070216/> Когато атомът е поставен в магнитно поле, спектралните линии се разделят на три или повече компонента. Това явление, известно като [[Ефект на Зееман|ефект на Зееман]], се дължи на взаимодействието между приложеното външно магнитно поле и магнитния момент на атома и неговите електрони. Някои атоми могат да имат повече от една електронна конфигурация с едно и също енергийно ниво, които образуват обща спектрална линия. Външното магнитно поле измества електронните конфигурации в леко различаващи се енергийни нива, разделяйки по този начин спектралната линия на няколко компоненти.<ref name=weiss2001/> Присъствието на външно [[електрично поле]] също може да доведе до подобно разцепване и леко изместване на спектралните линии&nbsp;— – този ефект се нарича [[ефект на Щарк]].{{hrf|Beyer|2003|232–236232 – 236}}
 
Ако свързан електрон се намира във възбудено състояние и погълне фотон с подходяща енергия, може да настъпи и [[атомна спектрална линия#стимулирана емисия|стимулирана емисия]] на фотон със същата енергия. За тази цел енергията на падащия фотон трябва да е точно равна на разликата между възбуденото и по-ниското енергийно състояние на електрона. При прехода електронът излъчва фотон със същата фаза, честота, поляризация и посока като погълнатия фотон. Това свойство се използва за направата на [[лазер]]и, които произвеждат монохроматична, [[кохерентност|кохерентна]], насочена [[светлина]].<ref name=watkins_sjsu/>
Ред 200:
Най-външният [[електронен слой]] на атома в несвързано състояние е известен като валентен слой и електроните в него се наричат [[Валентен електрон|валентни електрони]]. Техният брой определя характера на [[химична връзка|химичната връзка]], защото при [[химична реакция]] атомите се стремят да запълват валентния слой<ref name=reusch20070716/>. Например при съединението [[натриев хлорид]] (и други йонни [[сол]]и) химичната връзка се осъществява чрез обмен на електрон между атом с един електрон във валентния слой (Na) и атом с един недостигащ електрон във валентния слой (Cl). Много от химичните елементи обаче имат няколко валентности или пък участват с различен брой електрони в различни [[химично съединение|химични съединения]]. В тези случаи химичната връзка е с много по-сложен механизъм на споделяне на електроните. Пример за такива сложни връзки е участието на [[въглерод]]а в [[органично съединение|органичните съединения]].<ref name=chemguide/>
 
В [[Периодична система на елементите|Периодичната система]] химичните елементи с една и съща валентност образуват една [[група на периодичната система]], която се изобразява като една колона в таблицата. Хоризонталните редове се наричат [[период на периодичната система|периоди]] и отразяват постепенното запълване на валентния слой с електрони. Елементите, които са най-вдясно на таблицата, имат запълнен валентен слой и това се отразява на химичните им свойства — – те са известни като [[инертен газ|инертни газове]].<ref name=husted20031211/><ref name=baum2003/>
 
=== Състояния ===
Ред 206:
[[Файл:Bose Einstein condensate.png|мини|Илюстрация на формирането на [[Бозе-Айнщайнова кондензация]].]]
 
Групи от много атоми могат да съществуват в различни [[агрегатно състояние|агрегатни състояния]] в зависимост от физическите условия като [[температура]] и [[налягане]]. При промяна на условията, веществата могат да преминават от едно агрегатно състояние в друго: [[твърдо тяло]], [[течност]], [[газ]] и [[плазма]].{{hrf|Goodstein|2002|436–438436 – 438}} В рамките на едно агрегатно състояние е възможно даден материал да съществува в няколко [[алотропия|алотропни]] форми, например въглеродът може да се срещне като [[графит]] или [[диамант]].<ref name=pu49_7_719/>
 
При температури близки до [[абсолютна нула|абсолютната нула]] атомите могат да образуват [[Бозе-Айнщайнова кондензация]], при което в макроскопичен мащаб започват да се проявяват квантовомеханичните ефекти, които иначе се наблюдават само в микроскопичен мащаб.{{hrf|Myers|2003|85}} При това явление целият свръхохладен ансамбъл от атоми започва да се държи като един „свръхатом“, което позволява да се правят наблюдения на квантовомеханичното му поведение.<ref name=colton_fyffe1999/>
 
== Образуване и съвременно състояние ==
Атомите образуват около 4% от общата енергийна плътност на наблюдаемата [[Вселена]] при средна плътност около 0,25 атома на кубичен метър.<ref name=hinshaw20060210/> Вътре в [[Галактика|галактиките]], например в нашия [[Млечен път]], атомите имат много по-голяма концентрация&nbsp;— – между 10<sup>5</sup> и 10<sup>9</sup> атома на кубичен метър в [[междузвездна среда|междузвездната среда]].{{hrf|Choppin|2001|441}} Смята се, че [[Слънце]]то е разположено в [[Местен мехур|Местния мехур]], област от силно йонизиран газ, поради което плътността на атомите около него е едва 10<sup>3</sup> атома на кубичен метър.<ref name=science259_5093_327/> Звездите се образуват от плътни облаци в междузвездната среда и тяхната еволюция води до постоянно обогатяване на междузвездната среда с атоми, по-масивни от тези на водорода и хелия. До 95% от атомите в Млечния път са концентрирани във вътрешността на звездите. Общата маса на атомите формира около 10% от масата на галактиката,{{hrf|Lequeux|2005|4}} а остатъкът е съставен от т.нар. [[тъмна материя]].<ref name=nigel2000/>
 
=== Нуклеосинтез ===
Ред 220:
След Големия взрив, при който не се формира [[въглерод]], атомните ядра продължават да се съчетават в [[Звезда|звездите]] при процесите на [[ядрен синтез]] и по този начин се образува още хелий, а чрез [[Тройна хелиева реакция|тройната хелиева реакция]] и поредицата елементи от въглерод до [[желязо]].<ref name=mnras106_343/> Изотопи като литий-6, както и известни количества берилий и бор, се образуват и в космоса под действието на [[Космически лъчи|космическите лъчи]].<ref name=nature405_656/> Това става, когато високоенергиен протон се сблъска с атомно ядро, предизвиквайки изхвърлянето на голям брой нуклеони.
 
Елементите, по-тежки от желязото, се образуват в [[Свръхнова|свръхновите]] чрез [[r-процес]] и в звездите от [[асимптотичен клон на гигантите|асимптотичния клон на гигантите]] чрез [[s-процес]] - – и двата начина включват [[Поглъщане на неутрони|поглъщането на неутрони]] от атомното ядро.<ref name=mashnik2000/> Някои елементи, като [[олово]]то, се образуват главно чрез радиоактивен разпад на по-тежки елементи.<ref name=kgs20050504/>
 
=== На Земята ===
Основната част от атомите, които съставляват [[Земя]]та и нейните обитатели, са съществували в сегашната си форма в [[мъглявина]]та, колабирала от [[молекулярен облак]], за да образува [[Слънчева система|Слънчевата система]]. Останалите са резултат от радиоактивен разпад и тяхното относително съотношение може да се използва, за да се определи [[възраст на Земята|възрастта на Земята]] чрез [[радиоактивно датиране]].{{hrf|Manuel|2001|407–430407 – 430, 511–519511 – 519}}<ref name=gs190_1_205/> По-голямата част от хелия в земната кора (около 99% от хелия от газодобивни кладенци) е резултат от [[алфа разпад]], което личи от по-малката концентрация на изотопа [[хелий-3]].<ref name=anderson_foulger_meibom2006/>
 
На Земята се срещат и малки количества атоми, които не са присъствали при формирането на планетата и не са резултат от радиоактивен разпад. Космическите лъчи постоянно създават [[въглерод-14]] в атмосферата.<ref name=pennicott2001/> Някои атоми на Земята са изкуствено създадени, умишлено или като страничен продукт от работата на ядрени реактори или от ядрени експлозии.<ref name=yarris2001/><ref name=pr119_6_2000/> Сред [[трансуранов елемент|трансурановите елементи]], тези с атомен номер по-голям от 92, само [[плутоний|плутоният]] и [[нептуний|нептуният]] се срещат на Земята в природата.<ref name=poston1998/><ref name=cz97_10_522/> Трансурановите елементи имат период на радиоактивен полуразпад, много по-малък от възрастта на Земята,{{hrf|Zaider|2001|17}} поради което евентуални разпознаваеми количества от тях отдавна са се разпаднали, с изключение на следи от [[плутоний-244]], които може би са отложени с паднал на планетата [[космически прах]].{{hrf|Manuel|2001|407–430407 – 430, 511–519511 – 519}} Естествените залежи от плутоний и нептуний са образувани чрез поглъщане на неутрони в уранови руди.<ref name=ofr_cut/>
 
Земята съдържа приблизително 1,33×10<sup>50</sup> атома.<ref name=weisenberger/> В атмосферата на планетата присъстват малък брой самостоятелни атоми на [[Благороден газ|благородни газове]], като [[аргон]] и [[неон]]. Останалите 99% от атомите в атмосферата са свързани под формата на молекули, като [[въглероден диоксид]] и двуатомен [[кислород]] и [[азот]]. На земната повърхност атомите се съчетават в различни съединения, като [[вода]], [[Готварска сол|сол]], [[силикат]]и и [[оксид]]и. Атомите могат да се съчетават и в материали, които не се състоят от обособени молекули, например в [[кристал]]и и течни или твърди [[метал]]и.<ref name=pidwirnyf/><ref name=pnas99_22_13966/> Тази атомна материя формира мрежови структури, при които липсва свързваната с молекулярната материя дребномащабна прекъснатост.{{hrf|Pauling|1960|5–105 – 10}}
 
=== Редки и теоретични форми ===
Ред 258:
<ref name=pte20071101>{{cite web|url=http://www.iupac.org/fileadmin/user_upload/news/IUPAC_Periodic_Table-1Jun12.pdf|title=Periodic Table of the Elements|date=November 1, 2007|publisher=The International Union of Pure and Applied Chemistry| format=PDF| |accessdate=2010-05-14| lang=en}}</ref>
 
<ref name=adp322_8_549>{{cite journal|last=Einstein|first=Albert|year=1905|title=Über die von der molekularkinetischen Theorie der Wärme geforderte Bewegung von in ruhenden Flüssigkeiten suspendierten Teilchen|journal=Annalen der Physik |volume=322|issue=8|pages=549–560549 – 560|url=http://www.zbp.univie.ac.at/dokumente/einstein2.pdf|format=PDF|doi=10.1002/andp.19053220806|accessdate=2007-02-04|bibcode=1905AnP...322..549E| lang=de}}</ref>
 
<ref name=lee_hoon1995>{{cite web|last=Lee|first=Y.K.|year=1995|coauthors=Hoon, K.|title=Brownian Motion|url=http://www.doc.ic.ac.uk/~nd/surprise_95/journal/vol4/ykl/report.html|publisher=Imperial College |accessdate=2007-12-18| archiveurl=http://web.archive.org/web/20071218061408/http://www.doc.ic.ac.uk/~nd/surprise_95/journal/vol4/ykl/report.html| archivedate=18 December 2007 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
 
<ref name=e31_2_50>{{cite journal|last=Patterson|first=G.|year=2007 |title=Jean Perrin and the triumph of the atomic doctrine|journal=Endeavour |volume=31|issue=2|pages=50–5350 – 53|doi=10.1016/j.endeavour.2007.05.003|pmid=17602746| lang=en}}</ref>
 
<ref name="thomson">{{cite journal|author=Thomson, J.J. |url=http://web.lemoyne.edu/~GIUNTA/thomson1897.html |title=Cathode rays|journal=Philosophical Magazine|volume=44|page=293|year=1897 |format=[facsimile from Stephen Wright, Classical Scientific Papers, Physics (Mills and Boon, 1964)]| lang=en}}</ref>
Ред 270:
<ref name=npc1921>{{cite web|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1921/soddy-bio.html|title=Frederick Soddy, The Nobel Prize in Chemistry 1921 |publisher=Nobel Foundation|accessdate=2008-01-18| lang=en}}</ref>
 
<ref name=prsA_89_1_1913>{{cite journal|doi=10.1098/rspa.1913.0057|last=Thomson|first=Joseph John|title=Rays of positive electricity|url=http://web.lemoyne.edu/~giunta/canal.html|series=A|journal=Proceedings of the Royal Society|year=1913|volume=89|issue=607|pages=1–201 – 20|bibcode=1913RSPSA..89....1T| lang=en}}</ref>
 
<ref name=stern20050516>{{cite web|last=Stern|first=David P.|date=May 16, 2005|title=The Atomic Nucleus and Bohr's Early Model of the Atom|url=http://www-spof.gsfc.nasa.gov/stargaze/Q5.htm|publisher=NASA/Goddard Space Flight Center|accessdate=2007-12-20| lang=en}}</ref>
Ред 276:
<ref name=bohr19221211>{{cite web|last=Bohr|first=Neils|date=11 December 1922|title=Niels Bohr, The Nobel Prize in Physics 1922, Nobel Lecture|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1922/bohr-lecture.html|publisher=Nobel Foundation|accessdate=2008-02-16| lang=en}}</ref>
 
<ref name=jacs38_4_762>{{cite journal|last=Lewis|first=Gilbert N.|year=1916|title=The Atom and the Molecule|journal=Journal of the American Chemical Society|volume=38|issue=4|pages=762–786762 – 786|doi=10.1021/ja02261a002| lang=en}}</ref>
 
<ref name=jacs41_6_868>{{cite journal|last=Langmuir|first=Irving|year=1919|title=The Arrangement of Electrons in Atoms and Molecules|journal=Journal of the American Chemical Society|volume=41|issue=6|pages=868–934868 – 934|doi=10.1021/ja02227a002| lang=en}}</ref>
 
<ref name=fop17_6_575>{{cite journal|last=Scully|first=Marlan O. |coauthors=Lamb, Willis E.; Barut, Asim|year=1987|title=On the theory of the Stern-Gerlach apparatus|journal=Foundations of Physics|volume=17|issue=6|pages=575–583575 – 583|doi=10.1007/BF01882788|bibcode=1987FoPh...17..575S| lang=en}}</ref>
 
<ref name=brown2007>{{cite web|last=Brown|first=Kevin|year=2007|url=http://www.mathpages.com/home/kmath538/kmath538.htm|title=The Hydrogen Atom|publisher=MathPages|accessdate=2007-12-21| lang=en}}</ref>
Ред 286:
<ref name=harrison2000>{{cite web|last=Harrison|first=David M.|year=2000|title=The Development of Quantum Mechanics|url=http://www.upscale.utoronto.ca/GeneralInterest/Harrison/DevelQM/DevelQM.html|publisher=University of Toronto|accessdate=2007-12-21| lang=en}}</ref>
 
<ref name=pm39_6_449>{{cite journal|last=Aston|first=Francis W |year=1920|title=The constitution of atmospheric neon|journal=Philosophical Magazine|volume=39|issue=6|pages=449–55449 – 55| lang=en}}</ref>
 
<ref name=chadwick1935>{{cite web|last=Chadwick|first=James|date=December 12, 1935|title=Nobel Lecture: The Neutron and Its Properties|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1935/chadwick-lecture.html|publisher=Nobel Foundation|accessdate=2007-12-21| lang=en}}</ref>
Ред 297:
<ref name=schroeder>{{cite web|last=Schroeder |first=M |title=Lise Meitner – Zur 125. Wiederkehr Ihres Geburtstages|url=http://www.physik3.gwdg.de/~mrs/Vortraege/Lise_Meitner-Vortrag-20031106/| accessdate=2009-06-04| lang=de}}</ref>
 
<ref name=pt50_9_26>{{cite journal|last=Crawford |first=E.| year=1997|title=A Nobel tale of postwar injustice|url=http://md1.csa.com/partners/viewrecord.php?requester=gs&collection=TRD&recid=63212AN&q=A+Nobel+tale+of+postwar+injustice&uid=787269344&setcookie=yes|journal=[[Physics Today]]|volume=50|issue=9|pages=26–3226 – 32|doi=10.1063/1.881933|last2=Sime|first2=Ruth Lewin|last3=Walker|first3=Mark |bibcode=1997PhT....50i..26C| lang=en}}</ref>
 
<ref name=kullander2001>{{cite web|last=Kullander|first=Sven|date=August 28, 2001|title=Accelerators and Nobel Laureates|url=http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/articles/kullander/|publisher=Nobel Foundation|accessdate=2008-01-31| lang=en}}</ref>
Ред 315:
<ref name=makhijani_saleska2001>{{cite web|first=Arjun|last=Makhijani|coauthors=Saleska, Scott|date=March 2, 2001|url=http://ieer.org/resource/factsheets/basics-nuclear-physics-fission/|title=Basics of Nuclear Physics and Fission|publisher=Institute for Energy and Environmental Research |accessdate=2007-01-03| lang=en}}</ref>
 
<ref name=ajp63_7_653>{{cite journal|last=Fewell|first=M. P |title=The atomic nuclide with the highest mean binding energy|journal=American Journal of Physics|year=1995|volume=63|issue=7 |pages=653–658653 – 658|bibcode=1995AmJPh..63..653F |doi=10.1119/1.17828| lang=en}}</ref>
 
<ref name=manthey2001>{{cite web|last=Manthey|first=David|year=2001|url=http://www.orbitals.com/orb/|title=Atomic Orbitals|publisher=Orbital Central|accessdate=2008-01-21| lang=en}}</ref>
Ред 333:
<ref name=nist_wc>{{cite web|url=http://physics.nist.gov/cgi-bin/Compositions/stand_alone.pl?ele=&ascii=html&isotype=some|title=Atomic Weights and Isotopic Compositions for All Elements|publisher=National Institute of Standards and Technology|accessdate=2007-01-04| lang=en}}</ref>
 
<ref name=audi2003>{{cite journal |last=Audi|first=G. |title=The Ame2003 atomic mass evaluation (II) |journal=Nuclear Physics A |year=2003|volume=729|issue=1|pages=337–676337 – 676|url=http://www.nndc.bnl.gov/amdc/web/masseval.html |accessdate=2008-02-07 |doi=10.1016/j.nuclphysa.2003.11.003|bibcode=2003NuPhA.729..337A| lang=en}}</ref>
 
<ref name=aca32_5_751>{{cite journal|last=Shannon|first=R. D. |title=Revised effective ionic radii and systematic studies of interatomic distances in halides and chalcogenides|journal=Acta Crystallographica A|year=1976|volume=32 |issue=5 |page=751|doi=10.1107/S0567739476001551|bibcode=1976AcCrA..32..751S| lang=en}}</ref>
Ред 361:
<ref name=martin2007>{{cite web |last=Martin|first=W. C. |coauthors=Wiese, W. L.|month=May|year=2007 |url=http://www.nist.gov/pml/pubs/atspec/index.cfm |title=Atomic Spectroscopy: A Compendium of Basic Ideas, Notation, Data, and Formulas |publisher=National Institute of Standards and Technology |accessdate=2007-01-08| lang=en}}</ref>
 
<ref name=avogadro>{{cite web |url=http://www.avogadro.co.uk/light/bohr/spectra.htm |title=Atomic Emission Spectra — – Origin of Spectral Lines |publisher=Avogadro Web Site |accessdate=2006-08-10| lang=en}}</ref>
 
<ref name=fitzpatrick20070216>{{cite web |last=Fitzpatrick|first=Richard |date=February 16, 2007 |url=http://farside.ph.utexas.edu/teaching/qm/lectures/node55.html |title=Fine structure |publisher=University of Texas at Austin |accessdate=2008-02-14| lang=en}}</ref>
Ред 377:
<ref name=baum2003>{{cite web |first=Rudy|last=Baum|year=2003 |url=http://pubs.acs.org/cen/80th/elements.html |title=It's Elemental: The Periodic Table |publisher=Chemical & Engineering News |accessdate=2008-01-11| lang=en}}</ref>
 
<ref name=pu49_7_719>{{cite journal |last=Brazhkin|first=Vadim V. |title=Metastable phases, phase transformations, and phase diagrams in physics and chemistry |journal=Physics-Uspekhi |year=2006|volume=49 |issue=7|pages=719–24719 – 24 |doi=10.1070/PU2006v049n07ABEH006013 |bibcode=2006PhyU...49..719B| lang=en}}</ref>
 
<ref name=colton_fyffe1999>{{cite web |last=Colton|first=Imogen|coauthors=Fyffe, Jeanette |date=February 3, 1999 |url=http://www.ph.unimelb.edu.au/~ywong/poster/articles/bec.html |title=Super Atoms from Bose-Einstein Condensation |publisher=The University of Melbourne |accessdate=2008-02-06| archiveurl=http://web.archive.org/web/20070829200820/http://www.ph.unimelb.edu.au/~ywong/poster/articles/bec.html| archivedate=August 29, 2007| lang=en}}</ref>
Ред 383:
<ref name=hinshaw20060210>{{cite web |last=Hinshaw|first=Gary |date=February 10, 2006 |url=http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101matter.html |title=What is the Universe Made Of? |publisher=NASA/WMAP|accessdate=2008-01-07| archiveurl=http://web.archive.org/web/20071231143948/http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101matter.html| archivedate=31 December 2007 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
 
<ref name=science259_5093_327>{{cite journal |last=Davidsen|first=Arthur F. |title=Far-Ultraviolet Astronomy on the Astro-1 Space Shuttle Mission |journal=Science |year=1993|volume=259 |issue=5093|pages=327–34327 – 34 |doi=10.1126/science.259.5093.327 |pmid=17832344|bibcode=1993Sci...259..327D| lang=en}}</ref>
 
<ref name=nigel2000>{{cite web |first=Nigel|last=Smith|date=January 6, 2000 |url=http://physicsworld.com/cws/article/print/809 |title=The search for dark matter |publisher=[[Physics World]]|accessdate=2008-02-14| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080216185952/http://physicsworld.com/cws/article/print/809| archivedate=16 February 2008 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
Ред 389:
<ref name=ns1794_42>{{cite journal |last=Croswell|first=Ken |title=Boron, bumps and the Big Bang: Was matter spread evenly when the Universe began? Perhaps not; the clues lie in the creation of the lighter elements such as boron and beryllium |journal=New Scientist|year=1991|issue=1794|pages=42 |url=http://space.newscientist.com/article/mg13217944.700-boron-bumps-and-the-big-bang-was-matter-spread-evenly-whenthe-universe-began-perhaps-not-the-clues-lie-in-the-creation-of-thelighter-elements-such-as-boron-and-beryllium.html |accessdate=2008-01-14| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080207065342/http://space.newscientist.com/article/mg13217944.700-boron-bumps-and-the-big-bang-was-matter-spread-evenly-whenthe-universe-began-perhaps-not-the-clues-lie-in-the-creation-of-thelighter-elements-such-as-boron-and-beryllium.html| archivedate=7 February 2008 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
 
<ref name=science267_5195_192>{{cite journal |last=Copi|first=Craig J. |last2=Schramm|first2=DN |last3=Turner|first3=MS |year=1995 |title=Big-Bang Nucleosynthesis and the Baryon Density of the Universe |journal=Science |volume=267|issue=5195 |pages=192–99192 – 99 |doi=10.1126/science.7809624 |pmid=7809624 |arxiv=astro-ph/9407006 |bibcode=1995Sci...267..192C| lang=en}}</ref>
 
<ref name=hinshaw20051215>{{cite web |last=Hinshaw|first=Gary|date=December 15, 2005 |url=http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101bbtest2.html |title=Tests of the Big Bang: The Light Elements |publisher=NASA/WMAP|accessdate=2008-01-13| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080117021252/http://map.gsfc.nasa.gov/m_uni/uni_101bbtest2.html| archivedate=17 January 2008 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
Ред 395:
<ref name=abbott20070530>{{cite web |last=Abbott|first=Brian|date=May 30, 2007 |url=http://www.haydenplanetarium.org/universe/duguide/exgg_wmap.php |title=Microwave (WMAP) All-Sky Survey |publisher=Hayden Planetarium|accessdate=2008-01-13| lang=en}}</ref>
 
<ref name=mnras106_343>{{cite journal |title=The synthesis of the elements from hydrogen |first=F. |last=Hoyle |journal=Monthly Notices of the Royal Astronomical Society |volume=106|pages=343–83343 – 83|year=1946 |bibcode=1946MNRAS.106..343H| lang=en}}</ref>
 
<ref name=nature405_656>{{cite journal |last=Knauth|first=D. C. |title=Newly synthesized lithium in the interstellar medium |journal=Nature |year=2000|volume=405|pages=656–58656 – 58 |doi=10.1038/35015028 |last2=Knauth|first2=D. C. |last3=Lambert|first3=David L. |last4=Crane|first4=P. |pmid=10864316 |issue=6787| lang=en}}</ref>
 
<ref name=mashnik2000>{{cite web| last=Mashnik| first=Stepan G| year=2000| url=http://arxiv.org/abs/astro-ph/0008382| title=On Solar System and Cosmic Rays Nucleosynthesis and Spallation Processes| work=arxiv.org| publisher=arxiv.org| accessdate=2013-01-11| lang=en}}</ref>
Ред 403:
<ref name=kgs20050504>{{cite web |author=Kansas Geological Survey |date=May 4, 2005 |title=Age of the Earth |url=http://www.kgs.ku.edu/Extension/geotopics/earth_age.html |publisher=University of Kansas |accessdate=2008-01-14| lang=en}}</ref>
 
<ref name=gs190_1_205>{{cite journal |last=Dalrymple|first=G. Brent |title=The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved |journal=Geological Society, London, Special Publications |year=2001|volume=190 |issue=1|pages=205–21205 – 21 |doi=10.1144/GSL.SP.2001.190.01.14 |url=http://sp.lyellcollection.org/content/190/1/205.abstract |accessdate=2008-01-14|bibcode=2001GSLSP.190..205D| lang=en}}</ref>
 
<ref name=anderson_foulger_meibom2006>{{cite web |last=Anderson|first=Don L. |coauthors=Foulger, G. R.; Meibom, Anders |date=September 2, 2006 |url=http://www.mantleplumes.org/HeliumFundamentals.html |title=Helium: Fundamental models |publisher=MantlePlumes.org|accessdate=2007-01-14| archiveurl=http://web.archive.org/web/20070208194933/http://www.mantleplumes.org/HeliumFundamentals.html| archivedate=8 February 2007 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
Ред 411:
<ref name=yarris2001>{{cite news |last=Yarris |first=Lynn |date=July 27, 2001 |title=New Superheavy Elements 118 and 116 Discovered at Berkeley Lab |publisher=Berkeley Lab |url=http://enews.lbl.gov/Science-Articles/Archive/elements-116-118.html |accessdate=2008-01-14| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080109103538/http://enews.lbl.gov/Science-Articles/Archive/elements-116-118.html| archivedate=9 January 2008 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
 
<ref name=pr119_6_2000>{{cite journal |author=Diamond, H |coauthors=''et al.'' |year=1960 |title=Heavy Isotope Abundances in Mike Thermonuclear Device |journal=[[Physical Review]] |volume=119 |issue=6 |pages=2000–042000 – 04 |doi=10.1103/PhysRev.119.2000 |bibcode=1960PhRv..119.2000D| lang=en}}</ref>
 
<ref name=poston1998>{{cite web |author=Poston Sr., John W.|date=March 23, 1998 |title=Do transuranic elements such as plutonium ever occur naturally? |publisher=Scientific American |url=http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=do-transuranic-elements-s |accessdate=2008-01-15| lang=en}}</ref>
 
<ref name=cz97_10_522>{{cite journal |last=Keller|first=C |title=Natural occurrence of lanthanides, actinides, and superheavy elements |journal=Chemiker Zeitung |year=1973|volume=97|issue=10|pages=522–30522 – 30 |osti=4353086| lang=en}}</ref>
 
<ref name=ofr_cut>{{cite web |url=http://www.oklo.curtin.edu.au/index.cfm |title=Oklo Fossil Reactors |publisher=Curtin University of Technology |accessdate=2008-01-15| archiveurl=http://web.archive.org/web/20071218194159/http://www.oklo.curtin.edu.au/index.cfm| archivedate=18 December 2007 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
Ред 423:
<ref name=pidwirnyf>{{cite web |last=Pidwirny|first=Michael |url=http://www.physicalgeography.net/fundamentals/contents.html |title=Fundamentals of Physical Geography |publisher=University of British Columbia Okanagan |accessdate=2008-01-16| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080121080709/http://www.physicalgeography.net/fundamentals/contents.html| archivedate=21 January 2008 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
 
<ref name=pnas99_22_13966>{{cite journal |last=Anderson|first=Don L |title=The inner inner core of Earth |journal=Proceedings of the National Academy of Sciences |year=2002|volume=99|issue=22|pages=13966–6813966 – 68 |doi=10.1073/pnas.232565899 |pmid=12391308 |pmc=137819|bibcode=2002PNAS...9913966A| lang=en}}</ref>
 
<ref name=cern28509>{{cite journal |title=Second postcard from the island of stability |journal=CERN Courier |date=October 2, 2001 |url=http://cerncourier.com/cws/article/cern/28509 |accessdate=2008-01-14| archiveurl=http://web.archive.org/web/20080203031237/http://cerncourier.com/cws/article/cern/28509| archivedate=3 February 2008 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
Ред 433:
<ref name=cromie20010816>{{cite news |last=Cromie|first=William J.|date=August 16, 2001 |title=A lifetime of trillionths of a second: Scientists explore antimatter |publisher=Harvard University Gazette |url=http://news.harvard.edu/gazette/2001/08.16/antimatter.html |accessdate=2008-01-14| lang=en}}</ref>
 
<ref name=nature419_6906_439>{{cite journal |last=Hijmans|first=Tom W. |title=Particle physics: Cold antihydrogen |journal=Nature |year=2002|volume=419 |pages=439–40439 – 40|doi=10.1038/419439a |pmid=12368837 |issue=6906| lang=en}}</ref>
 
<ref name=BBC20021030>{{cite news |date=October 30, 2002 |title=Researchers 'look inside' antimatter|publisher=BBC News |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/2375717.stm |accessdate=2008-01-14| lang=en}}</ref>
 
<ref name=ns1728_77>{{cite journal |last=Barrett|first=Roger |title=The Strange World of the Exotic Atom |journal=New Scientist |year=1990|issue=1728|pages=77–11577 – 115 |url=http://media.newscientist.com/article/mg12717284.600-the-strange-world-of-the-exotic-atom-physicists-can-nowmake-atoms-and-molecules-containing-negative-particles-other-than-electronsand-use-them-not-just-to-test-theories-but-also-to-fight-cancer-.html |accessdate=2008-01-04| archiveurl=http://web.archive.org/web/20071221164440/http://media.newscientist.com/article/mg12717284.600-the-strange-world-of-the-exotic-atom-physicists-can-nowmake-atoms-and-molecules-containing-negative-particles-other-than-electronsand-use-them-not-just-to-test-theories-but-also-to-fight-cancer-.html| archivedate=21 December 2007 <!--DASHBot-->| deadurl=no| lang=en}}</ref>
 
<ref name=psT112_1_20>{{cite journal |last=Indelicato|first=Paul |title=Exotic Atoms|journal=Physica Scripta |year=2004|volume=T112 |issue=1|pages=20–2620 – 26 |doi=10.1238/Physica.Topical.112a00020 |arxiv=physics/0409058 |bibcode=2004PhST..112...20I| lang=en}}</ref>
 
<ref name=ripin1998>{{cite web |last=Ripin|first=Barrett H.|month=July|year=1998 |url=http://www.aps.org/publications/apsnews/199807/experiment.cfm |title=Recent Experiments on Exotic Atoms |publisher=American Physical Society |accessdate=2008-02-15| lang=en}}</ref>
Ред 451:
* {{cite book |title=Физика на ядрото и елементарните частици |last=Уилямс |first=У.С.С|year=2000 |publisher=УИ „Климент Охридски“ |location=София |isbn=9540705916}}
* {{cite book |last=L'Annunziata |first=Michael F. |year=2003|title=Handbook of Radioactivity Analysis |publisher=Academic Press|isbn=0-12-436603-1 |oclc=16212955|lang=en}}
* {{cite journal| last=Bell| first=R. E| title=Gamma-Rays from the Reaction H<sup>1</sup>(n,γ)D<sup>2</sup> and the Binding Energy of the Deuteron |journal=Physical Review| year=1950| volume=79| issue=2| pages=282–285282 – 285| doi=10.1103/PhysRev.79.282| last2=Elliott| first2=L. G|lang=en}}
* {{cite web| last=Brucat| first=Philip J| year=2008| url=http://www.chem.ufl.edu/~itl/2045/lectures/lec_10.html| title=The Quantum Atom| publisher=University of Florida| accessdate=2007-01-04|lang=en}}
* {{cite book |last=Beyer| first=H. F.|coauthors=Shevelko, V. P. |year=2003 |title=Introduction to the Physics of Highly Charged Ions |publisher=CRC Press| isbn=0-7503-0481-2 |oclc=47150433| lang=en}}
Ред 469:
* {{cite book |last=MacGregor|first=Malcolm H.|year=1992 |title=The Enigmatic Electron
|publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-521833-7 |oclc=223372888|lang=en}}
* {{cite journal| last=Mulliken| first=Robert S| title=Spectroscopy, Molecular Orbitals, and Chemical Bonding |journal=Science| year=1967| volume=157| issue=3784| pages=13–2413 – 24| doi=10.1126/science.157.3784.13| pmid=5338306|lang=en}}
* {{cite book |last=Manuel|first=Oliver|year=2001 |title=Origin of Elements in the Solar System: Implications of Post-1957 Observations |publisher=Springer|isbn=0-306-46562-0 |oclc=228374906|lang=en}}
* {{cite book |last=Mazo|first=Robert M.|year=2002 |title=Brownian Motion: Fluctuations, Dynamics, and Applications |publisher=Oxford University Press|isbn=0-19-851567-7 |oclc=48753074|lang=en}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Атом“.