Найден Андреев: Разлика между версии

508 байтове добавени ,  преди 6 години
смяна на шаблон, линкове
(смяна на шаблон, линкове)
{{Музикален изпълнител
{{Биография инфо
| име = Найден Андреев Найденов
| фон = не_изпълнител
| портрет = http://i.imgur.com/5RuKXc2.jpg
| картинка =
| описание = български композитор
| картинка_текст =
| роден-дата = [[12 юни]] [[1945]]
| рождено_име =
| роден-мястороден_в = [[София]], [[България]]
| починал-дата = [[28 юли]] [[2013]] (на 68 г.)
| починал-мястопочинал_в = [[София]], [[България]]
| стил = [[Попмузика]]
| период_на_активност =
| свързани_изпълнители =
| влияния =
}}
 
'''Найден Андреев Найденов ''' е български композитор и аранжор на поп-музикапопмузика.
 
== Биография ==
Завършва [[Минно-геоложки институт|Минно-геоложкия институт]] в София през 1969 година, след това - [[Академия за музикално и танцово изкуство|Академията за музикално и танцово изкуство]] в гр. [[Пловдив]]. От 1972 година е отговорен редактор на редакция "Забавна„Забавна музика"музика“ в [[БНТ]]. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за [[Лили Иванова]], група "Трик"„Трик“, [[Васил Найденов]], [[Михаил Белчев]], [[Маргарита Хранова]], [[Андрей Миронов]].
 
20 години от творческия живот на Найден - от 1972 до 1992 година - преминават в БНТ като отговорен и заместник - главен редактор на редакция "Забавна„Забавна музика"музика“. През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в град [[Габрово]]. След 1997 година е композитор на свободна практика. Става и член на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище [[Москва]] и [[Ню Йорк]], в която е избран за професор през 2003 година.
 
През 2006 година е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии“ към [[КНСБ]].<ref>[http://www.knsb-bg.org/bg/news/articles/204.html КНСБ-Федерация "Масови„Масови жанрове и медии"медии“-учредяване], сайт на КНСБ</ref> Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://infocenter.bnt.bg/content/view/full/1255 България„България иска повторното отваряне на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ КозлодуйКозлодуй“], Сайт на БНТ</ref>
 
Последните му изяви са свързани с [[БНР]]. От 11 юли 2011 г. до 27 юли 2013 година е автор и водещ на популярното предаване по Програма [[Христо Ботев (програма)|Програма „Христо Ботев”Ботев“]] "Маестро„Маестро, музика"музика“, в което кани известни наши певци и композитори от областта на забавната музика.
 
Умира на [[28 юли]] [[2013]] година, в 4:00 ч., от [[инфаркт]].
 
== Творчество ==
Своята дейност, свързана със забавната музика, започва през 1966 година като ръководител на група "Пчелите"„Пчелите“. Първите му композиции са оркестровата пиеса "Добруджана"„Добруджана“ и песента "Кой„Кой София с обич заля"заля“ (т. и изп. Михаил Белчев) - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София, през 1968 година.
 
През 1970-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни (“Младост”„Младост“, “Албена”„Албена“, “Устрем”„Устрем“, “И„И утре е ден”ден“'), композира музика за филми (“Зона„Зона В-2”2“, “Сляпо„Сляпо куче”куче“) и телевизионни спектакли, мюзикъли (“Кой„Кой посрещна пролетта”пролетта“, “Последният„Последният ерген”ерген“, “Шахматна„Шахматна война”война“, “София„София, само София”София“, “Генерална„Генерална репетиция”репетиция“, “По„По-скъпа от бисери и злато”злато“ - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988 г.). Има издадени и един албум от “Мелодия”„Мелодия“, Русия. Негови песни са издавани на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.
 
През 1990-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По„По-скъпа от бисер и злато”злато“ е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 година прави рок- операта “Златният„Златният век”век“.
 
=== Оратория "Моление"„Моление“ ===
През 2002 година Найден Андреев създава оратория за духовно лице, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, като се консултира и работи в тясно сътрудничество с композитора проф. Иван Стайков. Ораторията "Моление"„Моление“ е записана за [[БНР]] през февруари 2003 година, а нейната световна премиера е на 2 март 2003 година в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър "Иван„Иван Вазов"Вазов“]], под диригентството на [[Методи Матакиев]], с участието на солисти, смесен хор и оркестър на БНР. С благословията на Негово Светейшество [[Максим Български|Максим Патриарх Български]] на 10 май 2003 година ораторията е изпълнена в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света.
 
Ораторията „Моление”„Моление“ излиза и на международната сцена. На 3 октомври 2007 година в Брюксел Фестивалът „Европалия”„Европалия“ е открит с „Моление”„Моление“. На 20 май 2009 година Хорът на БНР със съпровода на Ярославлския академичен губернаторски симфоничен оркестър, под диригентството на Найден Тодоров, изпълнява „Моление”„Моление“ в Голямата концертна зала на историческия град [[Ярославл]]. В рамките на Годината на България в Русия на 22 май ораторията, в същия състав, е изнесена на престижната световна сцена на Зала „Чайковски”„Чайковски“ в град Москва.
 
== Награди ==
Песните му са многократно награждавани на конкурси у нас и в чужбина.:
* На фестивала “Златния„Златния Орфей”Орфей“: “Легенда”„Легенда“ - ІІІ награда - 1972, “Балада”„Балада“ - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла„Закъсняла серенада”серенада“ - ІІ награда - 1975, “Устрем”„Устрем“ - ІІІ награда - 1977.
 
“Далечна* песен”„Далечна -песен“ – 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто„Шесто чувство”чувство“ - 1986 (изп. “Трик”„Трик“) са обявени за “Мелодия„Мелодия на годината”годината“ в едноименния телевизионен конкурс.
На фестивала “Златния Орфей”: “Легенда” - ІІІ награда - 1972, “Балада” - ІІІ награда - 1973, “Закъсняла серенада” - ІІ награда - 1975, “Устрем” - ІІІ награда - 1977.
“Балада”* „Балада“ печели “Бронзова„Бронзова лира”лира“ в Братислава - 1973; “Албена”„Албена“ - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето„Моето мъжко момиче”момиче“ (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни„Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”хора“ 1976. През 1978 – “Устрем”„Устрем“ (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”„Шлагерфестивал“, Дрезден, а през 1984 – “Искра„Искра на любовта”любовта“ - ІІ награда на фестивала “Песни„Песни за морето"морето“ в Рощок.
 
* Песните “Любовта„Любовта е живот”живот“ (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико"„Мексико“ (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет”„Пролет“ през 1982 и 1986.
“Далечна песен” - 1973 (изп. Маргарита Хранова) и “Шесто чувство” - 1986 (изп. “Трик”) са обявени за “Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс.
* През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик”„Трик“ на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.
 
“Балада” печели “Бронзова лира” в Братислава - 1973; “Албена” - наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка - 1974, “Моето мъжко момиче” (изп. Маргарита Хранова и Стефан Данаилов) - първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора” 1976. През 1978 – “Устрем” (изп. Маргарита Хранова) печели първа награда на фестивала в Сопот, Полша и II награда на “Шлагерфестивал”, Дрезден, а през 1984 – “Искра на любовта” - ІІ награда на фестивала “Песни за морето" в Рощок.
 
Песните “Любовта е живот” (т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова) и “Мексико" (т. Дамян Дамянов, изп.Братя Аргирови) са първи в радиоконкурсите “Пролет” през 1982 и 1986.
 
През 1986 е композитор, аранжор и диригент на програмата на вокално трио “Трик” на Международния фестивал на европейските телевизии в Кнок, Белгия, удостоена с трета награда.
 
== Източници ==
<references />
* [http://m.vesti.bg/razvlechenia/kultura/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-najden-andreev-5962411?&nopassportcheck Почина„Почина големият български композитор Найден АндреевАндреев“], vesti.bg, 28 юли 2013
 
{{СОРТКАТ:Андреев, Найден}}
[[Категория:Български композитори]]