Дебелт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
византийско пристанище
Ред 1:
{{Селище в България
| картинка = Debelt-north-view.jpg
| картинка-описание = Изглед на селото
| екатте = 20273
Ред 18:
== История ==
Дебелт съществува още от времето на Римската империя, когато е било с името [[Деултум]] в границите на колония Флавия. В землището на селото има и [[траки]]йски [[могила|могили]], но няма данни за името на тогавашното селище. Селото е обект на археологически проучвания. Разкрити са стари [[терми|римски терми]] и основи на дворец. В селото има археологически музей, в който са изложени откритите предмети от археологическите разкопки.
 
След като [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] отстъпва областта [[Загоре]] на България в началото на VIII век, пристанището [[Несебър|Месемврия]] постепенно запада, изместено от новосъздаденото пристанище ''Порос'' (по-късно ''Деултум'') при днешното село Дебелт.<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 34 | isbn = 954-751-008-8}}</ref>
 
Старото име на селото е Якезли (до 1934 г.). След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] г. 76 български семейства от [[Източна Тракия]] се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село [[Докузюк]] (44 семейства), следвано от [[Гечкенли]] (16 семейства), [[Теслимкьой|Теслим]] (4 семейства), [[Селиолу]] (2 семейства), [[Тарфа]] (2 семейства) и други.<ref>Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255.</ref>
 
Със заповед от 14 август [[1934]] г. селото е преименувано на Дебелт<ref name="Мичев-Коледаров">Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989, с. 92.</ref>
 
През [[1985]] г. Дебелт има 1739 жители.<ref name="Мичев-Коледаров" />