Административно деление на Османската империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 8:
Експанзията на османската държава е осъществявана на базата на вече съществуващалата административно-териториална система на селджукските турци, при която наследствените владетели на тези земи носят титлата [[бей]]. Тези от бейовете (т.е. местните аристократи), които се подчинят на османските завоеватели, продължавали да управляват земите си, но под сюзеренната власт на [[султан]]а. Постепенно с титлата бей започнали да се именуват и новите османски наместници, които султанът назначавал на мястото на онези, които не се подчинявали на османските завоеватели.
 
Първоначално Османската империя е разделена на самостоятелни [[Санджак (административна единица)|санджаци]] и на санджаци, управлявани от синовете на султана. Санджаците са управлявани от [[санджакбей]]ове — военни управители, които получават "байрак" ([[знаме]]) или "санджак" ([[щандарт]]) - от върховниятвърховния главнокомандващ, султана.
 
Когато империята се разширява в [[Европа]], идва необходимостта от формиране на нови административни единици от по-високо ниво, които да улеснят управлението на държавата. Така по времето на султан [[Мурат I]] ([[1359]]-[[1389]]) са създадени две бейлербейства/бейлербейлъци (''beylerbeylik''), на чело на които има [[бейлербей]]ове. Това са [[Румелия]] и [[Анадола]].