Никополски санджак: Разлика между версии
(Няма разлика)
|
Версия от 13:34, 24 януари 2016
Никополският санджак е най-обхватния по площ османски санджак в Румели, след Паша (санджак). Съществувал в периода от 1396 г. до 1864 г., след като бил образуван Дунавския вилает.
Създаден е непосредствено след битката при Никопол, поради и което този град става административен център на санджака. Територията му обхваща тази на предходно съществувалото Търновско царство.
Най-ранният дефтер на Никополския санджак е от средата на 15 век. Съществува спор за един от първите санджакбейове, който е упоменат с името Скендербег. Според българския историк Руси Стойков, това е най-известния с това име по това време - Скендербег от Круя (османската практика била феодалните владетели да бъдат изпращани за османски наместници и управители другаде - примерно от Румели в Анадола и обратното). Според Стайков, непокорния Скендербег бил изпратен в Никопол от Дебър, където предходно бил санджакбей на Дебърския санджак. [1]
Според Страшимир Димитров, под името Скендербег се има предвид друга личност, а не най-известния от този времеви и исторически период с това име - владетел на Круя.
Никополският санджак, въпреки огромната си територия, не бил най-гъсто населения и развит през 15 век и 16 век. Кюстендилският санджак го превъзхождал значително. Средната гъстота на населението в Никополския санджак била 2,5 човека на кв.км., а в Кюстендилския - 11 човека на кв.км. (според преброяването от османските дефтери) [1]
Източници
- ↑ Bulletin de la Société historique bulgare. Izd-vo na Bŭlgarskata akademii︠a︡ na naukite, 1968. с. 242. ...преди няколко години от Руси Стойков е изказано мнение, че описа на хасовете, зеаметите и тимарите в Никополския санджак е от 1430 г. и че споменатият в него Искандер бей е идентичен с албанския национален герой Скендербег.