Вила Армира: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране
Ред 20:
 
== История ==
Античната Вила Армира представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 кв.м.<sup>m</sup>2 Жилищната и&#768;ѝ част, заемаща площ от 978 кв.м<sup>m</sup>2, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада([[перистил]] (колонада) и басейн(имплувиум (басейн) в средата. Около него са разположени жилищните помещения&nbsp;— – трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и дрдруги. Отоплението се е осъществявалоосъществява чрез [[хипокауст]] (подподово отопление, при което пода на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища).
 
По време на разкопките са открити добре запазени [[мозайки]] с фигурални и геометрични мотиви, капители[[капител]]и, ажурни парапети, [[Херма|херми]], профилирани фрагменти от [[Колона|колони]], [[пиластри]], корнизи[[корниз]]и и облицовки от [[мрамор]]. Намерени са и множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, помещенията на което, освен украсените с мозайки подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни ни досега подобни постройки на територията на римска [[Тракия]]. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на [[Римска империя|Римската империя]] (1-5 век). Особено важно е обстоятелството, че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на интериора[[интериор]]а на сградата.
 
Поради денивелацията на терена стопанският комплекс към вилата се е съхранил в значително по-лошо състояние. Неговото предназначение е било да осигури дейността по експлоатацията на земите, съхранението и обработката на селскостопанската продукция, на инвентара и дрдруги. Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност.
 
Вилата е била обитавана до третата четвърт на [[4 век]]. Разрушаването и&#768;ѝ се свързва с голямото опустошение на околностите на [[Адрианопол]] през [[378]] година, когато римската армия, под командването на [[Валент (Римска империя)|Валент]], е [[Битка при Адрианопол (378)|разбита при Адрианопол]] от [[готи]]те, а самият император е ранен и отнесен от войниците си до вила в близост до бойното поле. Впоследствие [[готи]]теготите откриват това убежище на ранения император, превземат и опожаряват вилата и убиват самия император. Много е вероятно тези събития да са се разиграли именно тук.
 
== Фамилен некропол ==
[[File:Svirachi PD 2011 025.JPG|thumb|220px|Голямата могила при Свирачи.]]
{{Основна|Голяма могила}}
Близо до Вила Армира в землището на село [[Свирачи]] се намира насипана върху каменна основа антична [[могила]]. Периода на използване на могилата и съоръженията в нея се датира в рамките на римската епоха и по-точно в ранния период на управление на [[император Траян]] (97-117). Вероятно могилата е ползвана като фамилен [[некропол]] на собствениците на Вила Армира. Надгробната могила е с височина около 16 мметра. Могилният насип е разположен върху масивна каменна конструкция с дължина около 200 мm, ограждаща могилата в основата и&#768;ѝ.
 
Конструкцията на могилата от началото на римската епоха е без аналог на територията на България. Върху сложно изграден [[стилобат]] (основа) от ломен камък и [[хоросан]] е била поставена каменна облицовка. Цялата конструкция е работена по предварително изготвен архитектурен план. Блоковете от облицовката са с дължина до 3,70 мm и всеки от тях е дъговидно изрязан при външния си край. Те са стъпаловидно подредени в десет реда. Връзката между тях е от масивни железни скоби, споени с [[олово]]. Могилата е насипана от обединени множество малки могилки, като пръстта за тях е взета от околността. Сред насипа са намерени и праисторически материали, вероятно взети от близко разположено селище.<ref>[http://www.ivaylovgrad.org/Zabelejitelnosti/Mogila.aspx Голямата могила край село Свирачи] на уебстраницата на Община Ивайловград, видяно на 2 април 2012</ref>
 
== Източници ==
Ред 41:
{{commonscat|Villa Armira}}
* [http://www.ivaylovgrad.org/Zabelejitelnosti/Armira.aspx Вила Армира] на уебстраницата на Община Ивайловград
* [http://gotoivaylovgrad.com/%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0вила-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0армира/ Вила Армира] - – [http://gotoivaylovgrad.com/ туристически център Ивайловград]
 
[[Категория:Древноримски вили в България|Армира]]