Уикипедия:Правила за наименуване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
shl |
+пространен цитат от речника |
||
Ред 34:
== Имена на чужди езици ==
=== Книжовна норма ===
[[Български книжовен език|Българската книжовна норма]] определя следните правила за предаване на собствени имена от чужди езици:<ref>{{cite book | last = Мурдаров | first = Владко | coauthors = Татяна Александрова, Руска Станчева, Катя Чаралозова, Маргарита Димитрова, Калина Викторова, Мери Лакова, Петя Костадинова, Милен Томов, Николай Паскалев, Илиана Стоилова, Атанаска Атанасова | year = 2012 | title = Официален правописен речник на българския език | publisher = Просвета | location = София | pages = 30 – 37 | isbn = 9789540127019}}</ref>
<div class="toccolours">
<span style="text-transform: uppercase; font-size:200%;">Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език</span>
Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез възпроизвеждане на оригиналната им графика.
; Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция
Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на приемащия език.
: 25. При транскрибиране на собствени имена от чужди езици са в сила следните правила:
:: 25.1. Звуковете в изходния език, които са еднакви или близки до българските звукове, се предават със съответстващите им български букви.
::: ''Миколка'' – ''Міколка'' (беларус.), ''Полтава'' – ''Полтава'' (укр.), ''Абел'' – ''Abel'' (унг.), ''Акдер'' – ''Akder'' (тур.), ''Алоис'' – ''Alois'' (чеш.), ''Балзак'' – ''Balzac'' (фр.), ''Голсуърти'' – ''Galsworthy'' (англ.), ''Жеромски'' – ''Żeromski'' (пол.), ''Мистрал'' – ''Mistral'' (фр.), ''Райтер'' – ''Reiter'' (нем.)
:: 25.2. Звуковете в изходния език, които нямат съответствия в българския, се предават с букви и буквени съчетания, отбелязващи най-близките до тях звукове.
::: ''Висоцки'' – ''Высоцкий'' (рус.), ''Йожени'' – ''Eugénie'' (фр.), ''Крим'' – ''Крым'' (рус.), ''Асник'' – ''Asnyk'' (пол.), ''Бонк'' – ''Bąk'' (пол.), ''Дъртмът'' – ''Dartmouth'' (англ.), ''Екельоф'' – ''Ekelöf'' (шв.), ''Гьодел'' – ''Gödel'' (нем.), ''Сент Бьов'' – ''Sainte-Beuve'' (фр.), ''Пастьор'' – ''Pasteur'' (фр.), ''Тасос'' – ''Θάσος''/''Thasos'' (гр.), ''Тесалия'' – ''Θεσσαλία''/''Thessalia'' (гр.)
; Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на гласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:
: 26. Дължината на гласните в чуждия език не се отбелязва в транскрибираната форма с изключение на случаите, посочени в т. 26.1.
:: ''Вермер'' – ''Vermeer'' (нидерл.), ''Еренберг'' – ''Ehrenberg'' (нем.), ''Гудман'' – ''Goodman'' (англ.), ''Дар ес Салаам'' – ''Dar es Salaam'' (ар.)
:: 26.1. Дългата гласна '''[i]''' в английски собствени имена се предава с буквеното съчетание '''ий'''.
::: ''Джейн'' – ''Jean'', ''Айрийн'' – ''Irene'', ''Лийдс'' – ''Leeds'', ''Маями Бийч'' – ''Miami Beach'', ''Пийт'' – ''Peet''
:: 26.2. Двойните гласни се използват за отбелязване на два еднакви звука при свързването на две морфеми.
::: ''Гордеевка'' – ''Гордеевка'' (рус.), ''Евсеево'' – ''Евсеево'' (рус.), ''Заангарское'' – ''Заангарское'' (рус.), ''Църноок'' – ''Црноок'' (ср.)
:: 26.3. Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчетания '''ан''', '''он''', '''ен''' и с '''ом''', '''ем''' пред буквите '''[б]''' и '''[п]'''.
::: ''Венсан'' – ''Vincent'' (фр.), ''Мартен'' – ''Martin'' (фр.), ''Конт'' – ''Compte'' (фр.), ''Лион'' – ''Lyon'' (фр.), ''Рембо'' – ''Rimbaud'' (фр.), ''Бонк'' – ''Bąk'' (пол.), ''Домбровски'' – ''Dąbrowski'' (пол.), ''Ченстохова'' – ''Częstochowa'' (пол.), ''Сертан'' – ''Sertã'' (порт.)
:: 26.4. Йотацията на гласните се предава както следва:
::: 26.4.1. Йотувано '''[а]''' – с буквата '''я''' с изключение на случаите, посочени в т. 26.6.2.
:::: ''Ароябе'' – ''Arroyabe'' (исп.), ''Капрая'' – ''Capraia'' (ит.), ''Фраяно'' – ''Fraiano'' (ит.), ''Гоя'' – ''Goya'' (исп.), ''Маями'' – ''Miami'' (англ.), ''Яде'' – ''Jade'' (нем.), ''Яроу'' – ''Yarrow'' (англ.), ''Ян'' – ''Jan'' (пол.)
::: 26.4.2. Йотувано '''[у]''' – с буква '''ю'''.
:::: ''Юкон'' – ''Yukon'' (англ.), ''Юрата'' – ''Jurata'' (пол.), ''Юлсхам'' – ''Julshamm'' (норв.), ''Виляюсо'' – ''Villayuso'' (исп.)
::: 26.4.3. Йотувано '''[о]''' – с буквосъчетанието '''йо''' в началото на името или след буква за гласна.
:::: ''Дарийо'' – ''Darrieu'' (фр.), ''Йон'' – ''Yonne'' (фр.), ''Йорвил'' – ''Eurville'' (фр.), ''Йорк'' – ''York'' (англ.), ''Йънг'' – ''Yonge'' (англ.), ''Майо'' – ''Mayo'' (фр.), ''Ойос'' – ''Hoyos'' (исп.)
::: 26.4.4. Йотувано '''[ъ]''' – с буквосъчетанието '''йъ'''.
:::: ''Брайър'' – ''Brier'' (англ.), ''Макинтайър'' – ''MacIntyre'' (англ.)
::: 26.4.5. Йотувано '''[е]''' – с буквосъчетанието '''йе'''.
:::: ''Айен'' – ''Ayen'' (фр.), ''Байерн'' – ''Bayern'' (нем.), ''Йебра'' – ''Yebra'' (исп.), ''Йена'' – ''Jena'' (нем.), ''Йета'' – ''Yetta'' (англ.), ''Мейе'' – ''Meillet'' (фр.)
:::: 26.4.5.1. Не се предава йотация на гласната '''[е]''' в средисловие на собствени имена от славянски езици.
::::: ''Крагуевац'' – ''Крагујевац'' (ср.), ''Сараево'' – ''Sarajevo'' (босн.)
:: 26.5. Не се предава йотация на гласната '''[и]'''
::: ''Бела Краина'' – ''Бела Крајина'' (ср.), ''Иржи'' – ''Jiři'' (чеш.)
:: 26.6. Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според своя изговор.
::: ''Амио'' – ''Amiot'' (фр.), ''Биентина'' – ''Bientina'' (ит.), ''Блеър'' – ''Blair'' (англ.), ''Боало'' – ''Boileau'' (фр.), ''Ботсуана'' – ''Botswana'' (англ.), ''Емпайър Стейт Билдинг'' – ''Empire State Building'' (англ.), ''Гуадалупа'' – ''Guadalupe'' (исп.), ''Гуатемала'' – ''Guatemala'' (исп.), ''Греъм'' – ''Graham'' (англ.), ''Дарбоа'' – ''Darboi'' (фр.), ''Джулиана'' – ''Giuliana'' (ит.), ''О'Лиъри'' – ''O'Leary'' (англ.), ''Ориоло'' – ''Oriolo'' (ит.), ''Пауълс'' – ''Powels'' (англ.), ''Поатие'' – ''Poitier'' (фр.), ''Сан Иларио'' – ''San Hilario'' (исп.), ''Сериате'' – ''Seriate'' (ит.), ''Тиера дел Фуего'' – ''Tierra del Fuego'' (исп.), ''Тауър'' – ''Tower'' (англ.)
::: 26.6.1. Не се допуска писане на '''йа''' и '''йу''' вместо '''я''' и '''ю'''.
:::: ''Ваян'' – ''Vaillant'' (фр.), ''Маями'' – ''Miami'' (англ.), ''Маяр'' – ''Maillard'' (фр.)
::: 26.6.2. Буквосъчетанието '''ia''' в краесловието се предава на български със съчетанието '''ия'''.
:::: ''Аления'' – ''Alenia'' (фр.), ''Гарсия'' – ''Garcia'' (исп.), ''Италия'' – ''Italia'' (ит.), ''Калабрия'' – ''Calabria'' (ит.), ''Калифорния'' – ''California'' (англ.), ''Лучия'' – ''Luccia'' (ит.), ''Мария'' – ''Maria'' (исп.), ''Силвия'' – ''Sylvia'' (англ.), ''Синтия'' – ''Cynthia'' (англ.), ''Сторлия'' – ''Storlia'' (норв.)
:: 26.7. Славянските гласни, отбелязвани в съответните езици с '''y''' и '''ы''', се предават с българската буква '''и'''.
::: ''Жигуни'' – ''Жыгуны'' (рус.), ''Крим'' – ''Крым'' (рус.), ''Мартин'' – ''Мартын'' (рус.), ''Рибаков'' – ''Рыбаков'' (рус.), ''Черних'' – ''Черных'' (рус.), ''Биджов'' – ''Bydžov'' (чеш.), ''Борови'' – ''Borowy'' (пол.), ''Дибровски'' – ''Dybrowski'' (пол.)
; Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици
При предаването на съгласни в собствени имена от чужди езици са в сила следните основни правила:
: 27. Мекост на съгласните в собствени имена от чужди езици
:: 27.1. Мекостта на съгласните се предава с '''ь''' (пред '''о'''), '''я''' (пред '''а'''), '''ю''' (пред '''у''').
::: ''Авиньон'' – ''Avignon'' (фр.), ''Альона'' – ''Алёна'' (рус.), ''Бабьоф'' – ''Babeuf'' (фр.), ''Баньос'' – ''Baños'' (исп.), ''Баньо'' – ''Bagneux'' (фр.), ''Гьоте'' – ''Goethe'' (нем.), ''Малмьо'' – ''Malmö'' (шв.), ''Отьой'' – ''Auteuil'' (фр.), ''Жельона гура'' – ''Zielona Góra'' (пол.), ''Петьофи'' – ''Petöfi'' (унг.), ''Ньора'' – ''Ñora'' (исп.); ''Арманяк'' – ''Armagnac'' (фр.), ''Болоня'' – ''Bologna'' (ит.), ''Бялисток'' – ''Bialystok'' (пол.); ''Бюв'' – ''Bjuv'' (норв.), ''Косцюшко'' – ''Kościuszko'' (пол.), ''Люляйяко'' – ''Llullaillaco'' (исп.), ''Винюела'' – ''Viñuela'' (исп.)
:: 27.2. Мекостта на съгласните не се отбелязва през гласните '''[е]''' и '''[и]''', както и в краесловие.
::: ''Агнешка'' – ''Agnieszka'' (пол.), ''Каменец'' – ''Kamieniec'' (пол.), ''Канете'' – ''Cañete'' (исп.), ''Мелно'' – ''Mielno'' (пол.), ''Негош'' – ''Његош'' (ср.), ''Нунес'' – ''Núñes'' (исп.), ''Севине'' – ''Sévigné'' (фр.); ''Джили'' – ''Gigli'' (ит.), ''Вини'' – ''Vigny'' (фр.), ''Гогол'' – ''Гоголь'' (рус.), ''Монтен'' – ''Montaigne'' (фр.), ''Познан'' – ''Poznań'' (пол.)
:: 27.3. Двойните съгласни за отбелязване на два еднакви звука се предават само при свързването на две морфеми с изключение на случаите, установени по традиция.
::: ''Кирххайм'' – ''Kirchheim'' (нем.), ''Маккинли'' – ''MacKinley'' (англ.), ''Норддорф'' – ''Norddorf'' (нем.), ''Скагеррак'' – ''Skagerrak'' (швед.)
:: 27.4. Буквосъчетанието '''dt''' в имена от немски език се предава на български само с буквата '''т'''.
::: ''Айзенщат'' – ''Eisenstadt'', ''Хантке'' – ''Handtke'', ''Хумболт'' – ''Humboldt'', ''Шмит'' – ''Schmidt''
:: 27.5. Звуковете, отбелязвани със съчетанието '''th''' в английските собствени имена, се предават с буквите '''т''' и '''д''' според изговора им.
::: ''Хедър'' – ''Heather'' (англ.), ''Смит'' – ''Smith'' (англ.)
:: 27.6. Съгласните '''[р]''' и '''[л]''' в позиция между съгласни в собствени имена от славянски езици се предават според правилото за групите '''-ър-/-ръ-''' и '''-ъл-/-лъ'''.
::: ''Бърно'' – ''Brno'' (чеш.), ''Кръстац'' – ''Крстац'' (ср.), ''Вълтава'' – ''Vltava'' (чеш.), ''Връхлицки'' – ''Vrchlický'' (чеш.), ''Вършац'' – ''Вршац'' (ср.)
::: 27.6.1. Между краесловните '''[р]''' и '''[л]''' и предходна съгласна се вмъква '''[ъ]''', което се предава при писане.
:::: ''Бийгъл'' – ''Beagle'' (англ.); ''Гренобъл'' – ''Grenoble'' (фр.); ''Нюкасъл'' – ''Newcastle'' (англ.); ''Пьотър'' – ''Петр'' (рус.); ''Piotr'' (пол.); ''Сартър'' – ''Sartre'' (фр.)
::: 27.6.2. Не се вмъква и не се пише '''[ъ]''' между краесловни '''[л]''', '''[м]''' и '''[н]''' и предходни '''[р]''' и '''[л]'''.
:::: ''Берн'' – ''Bern'' (нем.), ''Карл'' – ''Karl'' (нем.), ''Люцерн'' – ''Luzern'' (нем.), ''Палм'' – ''Palm'' (англ.), ''Шарл'' – ''Charles'' (фр.)
:: 27.7. Съчетанието на съгласните '''[ш]''' и '''[т]''' в чужди собствени имена се предава с българската буква '''щ'''.
::: ''Бернщейн'' – ''Бернштейн'' (рус.), ''Дармщат'' – ''Darmstadt'' (нем.), ''Ещорил'' – ''Estoril'' (порт.), ''Ищван'' – ''István'' (унг.), ''Пещи'' – ''Pesti'' (унг.), ''Щабин'' – ''Sztabin'' (пол.), ''Щиван'' – ''Štiván'' (слов.), ''Щур'' – ''Štúr'' (слов.), ''Щутгарт'' – ''Stuttgart'' (нем.)
:: 27.8. Звукосъчетанието, отбелязвано с буквата '''щ''' в руски собствени имена, се предава чрез буквеното съчетание '''шч'''.
::: ''Любошчински'' – ''Любощинский'', ''Шчедрин'' – ''Щедрин'', ''Шчепкин'' – ''Щепкин'', ''Шчерба'' – ''Щерба''
:: 27.9. Испанската съгласна, отбелязвана с буквите '''c''' (когато е пред ''e'' или ''i'') и '''z''', се предава с буквата '''с'''.
::: ''Андалусия'' – ''Andlucia'', ''Баласоте'' – ''Balazote'', ''Барселона'' – ''Barcelona'', ''Валенсия'' – ''Valencia'', ''Веракрус'' – ''Verakruz'', ''Мендоса'' – ''Mendoza''
; Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация
Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).
: 28. Транслитерацията е застъпен в следните случаи:
:: 28.1. При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
::: ''Зигбург'' (нем. ''Siegburg''), ''Зигфрид'' (нем. ''Siegfried''), ''Лимож'' (фр. ''Limoge''), ''Варад'' (фр. ''Varade''), ''Марженка'' (чеш. ''Mařenka''), ''Пршикопи'' (чеш. ''Příkopy'')
:: 28.2. При имена от руски език буквите '''о''' и '''е''' се предават съответно с '''о''' и '''е''' независимо от изговора си.
::: ''Бородино'' (рус. ''Бородино''), ''Евтушенко'' (рус. ''Евтушенко''), ''Москва'' (рус. ''Москва''), ''Ростов'' (рус. ''Ростов'')
:: 28.3. При имена от украински и словашки език буквосъчетанията '''ав''', '''ев''', '''ив''' и '''ов''' се предават съответно с '''ав''', '''ев''', '''ив''' и '''ов''' независимо от изговора си.
::: ''Довженко'' (укр. ''Довженко''), ''Шевченко'' (укр. ''Шевченко''), ''Бардейов'' (слов. ''Bardejov''), ''Прешов'' (слов. ''Prešov'')
:: 28.4. При имена от английски, немски и шведски език буквата '''r''' се предава с '''р''' независимо от изговора си.
::: ''Бьорн'' – ''Børn'' (шв.), ''Едуард'' – ''Edward'' (англ.), ''Джордж'' – ''George'' (англ.), ''Роджър'' – ''Roger'' (англ.), ''Флорнес'' – ''Flornes'' (шв.), ''Хановер'' – ''Hannover'' (нем.)
:: 28.5. Допуска се употребата на '''s''' в края и в средата на имена от английски език да се предава със '''с''' или '''з'''.
::: ''Дикенс'' и ''Дикенз'' – ''Dickens'', ''Холмс'' и ''Холмз'' – ''Holmes'', ''Чарлс'' и ''Чарлз'' – ''Charles''; ''Голсуърти'' и ''Голзуърти'' – ''Galsworthy'', ''Солсбъри'' и ''Солзбъри'' – ''Salisbury''
:: 28.6. Буквеното съчетание '''ng''' в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание '''нг'''.
::: ''Гронинген'' – ''Groningen'' (нидерл.), ''Инге'' – ''Inge'' (нем.), ''Меринг'' – ''Mehring'' (нем.), ''Нотингам'' – ''Nottingham'' (англ.), ''Солинген'' – ''Solingen'' (нем.), ''Тулинге'' – ''Tullinge'' (шв.)
; Предаване на имена от чужди езици чрез превод
:29. Някои отдавна навлезли или широко известни собствени имена се предават на български в преведена или полупреведена форма.
:: ''Белия(т) дом'', ''Великата френска революция'', ''Дворец на конгресите'', ''Харта за правата на човека'', ''Лондонска филхармония'', ''Нобелова награда за литература''; ''Августин Блажени'', ''Екатерина Велика'', ''Карл Велики'', ''Ричард Лъвското сърце'', ''Карлсон, който живее на покрива'', ''Пипи Дългото чорапче'', ''Малкия(т) принц''; ''Баязид Първи'', ''Лъв Пети'', ''Ричард Трети'', ''Йоан Павел Втори'', ''Хенри Осми''; ''Северна Ирландия'', ''Южна Франция'', ''Южноафриканска република'', ''Източен Йерусалим'', ''Атлантически океан'', ''Боденско езеро'', ''Магеланов проток'', ''Суецки канал''
:: 29.1. Допуска се имената на някои географски обекти да се предават преведени или транскрибирани.
::: ''Големия(т) каньон'' и ''Гранд каньон'', ''Огнена земя'' и ''Тиера дел Фуего'', ''Скалисти планини'' и ''Роки Маунтинс''
; Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
: 30. Отдавна навлезли и широко известни собствени имена от чужди езици се предават на български в установената си по традиция форма.
:: 30.1. Установено е по традиция предаването на някои имена на държави, населени места и географски обекти.
::: ''Англия'' – ''England'', ''Бавария'' – ''Bayern'', ''Ватерло'' – ''Waterloo'', ''Виена'' – ''Wien'', ''Дания'' – ''Danmark'', ''Испания'' – ''España'', ''Копенхаген'' – ''København'', ''Лисабон'' – ''Lisboa'', ''Неапол'' – ''Napoli'', ''Ньой'' – ''Neuilly'', ''Париж'' – ''Paris'', ''Полша'' – ''Polska'', ''Рейн'' – ''Rhein'', ''Рим'' – ''Roma'', ''Русия'' – ''Россия'', ''Франция'' – ''France'', ''Швеция'' – ''Sverige''
:: 30.2. Установено е предаването по традиция на някои имена във форма, която съдържа транскрибирани и транслитерирани части.
::: ''Дарвин'' – ''Darwin'', ''Делон'' – ''Delon'', ''Вашингтон'' – ''Washington''
:: 30.3. Установено е буквените съчетания '''au''' и '''eu''' в собствени имена, навлезли отдавна в българския език, да се предават с буквените съчетания '''ав''' и '''ев'''.
::: ''Август'', ''Августин'', ''Евклид'', ''Евридика'', ''Зевс'', ''Клавдий'', ''Плавт'', ''Полидевк''
:: 30.4. Установено е да не се пише '''й''' в края на руски фамилни имена.
::: ''Белински'' – ''Белинский'', ''Любошчински'' – ''Любощинский'', ''Мережковски'' – ''Мережковский'', ''Чайковски'' – ''Чайковский''
; Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
: 31. Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в орижиналната си графика.
:: ''Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори.''
:: ''Компанията YouTube е основана от трима бивши служители на PayPal.''
:: ''Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.''
; Други правописни и граматични особености при предаването на собствени имена от чужди езици
:32. При предаването на собствени имена от чужди езици на български в са в сила следните основни правила:
:: 32.1. Главните букви се предават според оригиналната форма на името с изключение на преведените и частично преведените собствени имена, както и случаите, посочени в т. 32.3. и 32.4.
::: ''Булон сюр Мер'' – ''Boulogne-sur-Mer'', ''Жана д'Арк'' – ''Jeanne d'Arc'', ''Лаго ди Комо'' – ''Lago di Como'', ''О'Лиъри'' – ''O'Leary'', ''Рио Бланко'' – ''Rio Blanco'', ''Санта Пела'' – ''Santa Pela'', ''Фернан Нунес'' – ''Fernán Núñez''
:: 32.2. Главните букви при преведените и частично преведените собствени имена се употребяват според правилата на българския език.
::: ''Каспъров връх'' – ''Kaparowy Wierch'', ''Йонийско море'' – ''Mar Ionio'', ''река Мисисипи'' – ''Mississipi River'', ''Шетландски острови'' – ''Shetland Islands'', ''Месински проток'' – ''Strato di Messina'', ''Суецки канал'' – ''Qanā al-Suways'', ''Уестминстърско абатство'' – ''Westminster Abbey''
:: 32.3. С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато стават първа част от чуждото собствено име.
::: ''Бин Ладен'' (но: ''Осама бин Ладен''), ''Ван Гог'' (но: ''Винсент ван Гог''), ''Дьо Гол'' (но: ''Шарл дьо Гол''), ''Фон Майенбург'' (но: ''Мариус фон Майенбург'')
:: 32.4. С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които започват с ''Мак''.
::: ''Макдугъл'', ''Маклийн'', ''Макнамара''
:: 32.5. Апострофът в чуждите собствени имена се предава в българската им форма с изключение на случая, регламентиран в т. 32.5.1.
::: ''Габриеле д'Анунцио'' и ''Д'Анунцио'' – ''Gabriele d'Annunzio'', ''О'Нийл'' – ''O'Neill''
::: 32.5.1. Апострофът, бележещ притежание в английски собствени имена, не се отбелязва.
:::: ''Питърс Ривър'' – ''Peter's River'', ''Сотбис'' – ''Sotheby's'', ''Кристис'' – ''Christie's''
:: 32.6. Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято или разделно според оригиналната си форма с изключение на случаите в т. 32.6.1.
::: ''Ню Йорк'' – ''New York'', ''Нюпорт'' – ''Newport'', ''Жан-Жак'' – ''Jean-Jacques'', ''Римски-Корсаков'' – ''Римский-Корсаков''
::: 32.6.1. Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат разделно.
:::: ''Екс ан Прованс'' – ''Aix-en-Provence'', ''Булон сюр Мер'' – ''Boulogne-sur-Mer'', ''Херк де Ста'' – ''Herk-de-Stad'', ''Ростов на Дон'' – ''Ростов-на-Дону''
::: 32.6.2. По традиция се пишат слято някои собствени имена.
:::: ''Великобритания'' – ''Great Britain'', ''Ламанш'' – ''La Manche'', ''Лафонтен'' – ''La Fontaine'', ''Ларошфуко'' – ''La Rochfoucau''
::: 32.6.3. Допуска се полуслято писане в испански сложни собствени имена, които съдържат съюза '''и'''.
:::: ''Хосе Ортега и Гасет'' и ''Хосе Ортега-и-Гасет'' – ''José Ortega y Gasset''
:: 32.7. Ако чуждото собствено име е форма за мн.ч., то се предава на български с окончание '''-и'''.
::: ''Анди'' – ''Andes'', ''Бахами''/''Бахамски острови'' – ''Bahamas'', ''Сейшели''/''Сейшелски острови'' – ''Seychelles''
</div>
=== Допълнителни правила в Уикипедия ===
<div class="toccolours">Към момента няма постигнат консенсус между общността относно правилата за транскрибиране и изписване на чужди имена, тъй като тази тема предизвиква дълги спорове между редакторите, които са с крайно противоположни мнения. Мненията и дискусиите може да намерите на [[Уикипедия беседа:Правила за наименуване/Кирилица или латиница]].
</div>
Line 100 ⟶ 305:
* статиите за [[:Общини в България|общините]] са озаглавени „Община Име-на-община“, например [[Община Ботевград]];
** статията [[Столична община]] е озаглавена „[[Столична община]]“, тъй като това е името на общината според [http://www.sofia.bg/ официалния сайт на Столична община].
== Бележки ==
<references/>
== Вижте още ==
| |||