Клинописно писмо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gottlebelang (беседа | приноси)
Gottlebelang (беседа | приноси)
Ред 27:
Шумерският клинопис, който първоначално бил създаден за предаване на шумерския език (а той е, доколкото днес може да се установи, генеалогично изолиран език), бил адаптиран около 2500 г. пр. Хр. към писането на [[Еламски език|еламски]] (изолирания език на елемите – етнос, населяващ югоизточно от долна Месопотамия разположените земи на държавата Елам, днес южен Иран), еблаитски (семитски език, говорен в древно царство Ебла, днес северна Сирия) и на [[Акадски език|акадски]] (семитски език с два основни диалекта: вавилонски и асирийски), а от акадския преминал по-късно в: хуритски (вероятно кавказки език), [[Хети|хетски]] (най-старият документиран писмено индоевропейски език), лувийски (заедно с хетския основен представител на анатолския клон на индоевропейските езици) и редица други по-малки езици. Особено интересно е развитието, което клинописът получава по-късно в угаритския и староперсийския език. Докато шумерският клинопис обхващал около 900 знака, акадският около 600, а хетския около 400 (това опростяване на знаковата система е продължило с хилядолетия), в град Угарид — търговски център на днешното сирийско крайбрежие на Средиземно море — в периода 1500–1200 г. пр. Хр. се достига до една максимално опростена форма на на клинописа, която обхваща само знаци за ''абстрахирани'' от сричките съгласни звуци (вж. приложения списък). Това развитие е било благоприятствано от структурата на угаритския, който е северозападен семитски език (близък до финикийския, в който няколко столетия по-късно се достига отново до чисто консонантна писменост).
[[Файл:Ugaritic-alphabet-chart.svg|left|thumb|238x238px|Консонантният угаритски клинопис]]
Интересно е, че това развитие не е продължено, за да се създаде накрая писменост, включваща ''както'' знаци за съгласни, ''така и'' такива за озвучаващите ги гласни, както това е станало в гръцката азбука. Финикийската писменост (IX–V в. пр. Хр.), на чиято основа през XIII в. пр. Хр. бива изградена първата азбука в съвременния смисъл, а именно гръцката, представлява усъвършенстване на прото-синайската писменост, която, на свой ред, е семитска писменост, развита около 1700 г. пр. Хр. на базата на египетските йероглифи и съотв. нямаща нищо общо с клинописната традиция. Последният етап от опростяването на клиновидното писмо се свързва с персийския клинопис, създаден в Ахеменидска имерияимперия (550–330 г. пр. Хр.) най-вероятно по времето на Дарий І (522–486 г. пр. Хр.). Той обхваща само 41 клинописни знака, от които 36 са силабограми (знаци за срички) (срв. приложената таблица), а 5 са логограми (знаци за цели думи), и то такива за пет особено важни и често срещащи се думи. Това са: „Ахура Мазда“, „крал“, „провинция“, „бог“ и „земя“. Този клинопис е конструиран специално за нуждите на староперсийския език (който е индоевропейски език), въпреки че официалният език на Ахеменидска имерия е бил еламският.
 
[[Файл:Persische keilschrift.jpg|centre|thumb|625x625px|Силабалният персийски клинопис]]