Никола Обретенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
по време на Силистренския бунт
Ред 62:
===След Освобождението===
[[File:BASA-1599K-1-1882-22-Nikola Obretenov, 1905.JPG|thumb|left|150px|Никола Обретенов през 1905 г.]]
Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. ОкръженПо време на Регентството е околийски управител в [[Тутракан]],. През февруари 1887 е назначен за окръжен управител на [[РусеСилистра]], иза да се справи със съзаклятието на местните [[Силистрарусофили]]. Уволнява няколко уличени чиновници и интернира част от заподозрените, къдетоно дейноне участвауспява вда потушаванетопредотврати бунта на офицерите, които го поставят под домашен арест.<ref>Димитров, Тодор. [[Офицерскиhttp://harrybg.blogspot.bg/2007/09/1887.html Силистренският бунт (на офицерите русофили през 1887)|бунтовете] година.] (посетен на офицерите24.01.2016)</ref> русофилиПрез 1890 е окръжен управител на Русе.
 
През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия установява точното място на гибелта на поета-революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.
 
Навършил 90 -годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство. Така си отива от този свят последният представител на поколението, отдало своята младост в борба за националната независимост на България.
 
Най-добрата характеристика за човека и революционера Никола Обретенов може би се съдържа в прощалното писмо, което пише до майка си преди заминаването му с Ботевата чета:
Ред 74:
Никола Обретенов е автор на много статии в периодичния печат и на книгата „Спомени за българските въстания“, излязла след смъртта му под редакцията на академик [[Михаил Арнаудов]].
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Nikola Obretenov|Никола Обретенов}}
 
Line 80 ⟶ 79:
* Обретенов Н., Спомени за българските въстания, С., 1983
* Ташев Т., Животът на Летописеца, Част I Джендо, С., 1984
<references />
 
{{СОРТКАТ:Обретенов, Никола}}