Рецептор: Разлика между версии

Рецепторите са органи у живите организми, които имат способността да улавят промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за обработка. Рецепторите при човека са разпространени по цялото тяло. Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Рецепторите са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени. Всеки рецептор има минимални и максимални нива на инервация. Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна в външната среда която рецептора може да улови. Приемр за това е че човешкото ухо не чува всички звуци както и човешкото око не вижда всички честоти на вълната. Максималното нито на инервация представлява максималното нито на дразнителя което може да бъде регистрирано адекватно. След това нито рецептора провежда нереален или смъщаващ сигнал. Примери: при топлене на ръката на печка вие усещата топлите вълни. Рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона рецептора ще пренесе информация за болка вместо за още по-воляма температура. Същия пример е валиден и при удар по окото когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят сигнал за светлина като такава не е регистрирана реално.

Рецепторите играят важна роля в „[[рефлексната дъга]]“. Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно информация към ЦНС. Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е факта, че в мозък няма рецептори. Това противоречи на израза „голи ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не в следствие на инервация на рецептори за болка.

==Клетъчни рецептори==

 

 

Клетката като най-малката жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръстнати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда – концентрация на химични елементи, ензими, белтъци, липиди, вирусни единици и др.