Разлика между версии на „Инфекциозна болест“

м
вътр. препратки; форматиране: 22x тире, 4x кавички, 26 интервала, запетая (ползвайки Advisor)
м (Removing Link GA template (handled by wikidata))
м (вътр. препратки; форматиране: 22x тире, 4x кавички, 26 интервала, запетая (ползвайки Advisor))
'''Инфекциозната болест''' е [[Нозология|нозологично]] обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговата еволюция. Понятието [[инфекция]] произлиза от латинската дума ''inficio'' – -„нещо нещо вредновредно“, гниещо,„ гниещо” и ''infectio'' – - заразяване„заразяване“. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието #виж [[инфекция]]. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.
 
==История==
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тифовтиф]]е, [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[Древност|древността]] в съчиненията на [[Хипократ]], [[Гален]], в [[Библията]], в староиндийските [[Веди]], в писмените произведения на [[Китайска медицина|китайската медицина]]. За пръв път през [[1546]] г. италианският лекар G.Джироламо FracastoroФракасторо заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на Loewenhook[[Антони ван Льовенхук]] се полагат основите на учението за [[Микроб|микробите]] като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на [[19 век]] се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната [[вирусология]] започва от тридесетте[[1930-те|30-те години на 20 век]] с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести - – [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През [[1986]] г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].
 
Преподаването на инфекциозните болести в [[България]] започва през [[1947]]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]], със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицинския факултет в София]], с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През [[1972]] г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища - – в [[Пловдив]], [[Варна]], [[Плевен]] и [[Стара Загора]].
 
==Основни понятия==
* '''Инфекция''' - – това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.
* '''Инфекциозен процес''' - – това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите [[Токсин|токсични]] и други продукти).
* '''Суперинфекция''' - – дължи се на повторно заразяване със същия патоген при неоздравял болен.
* '''Реинфекция''' - – дължи се на заболяване от същия причинител скоро след оздравяване.
* '''Смесена инфекция''' - – заболяването е причинено от 2 или повече патогена.
* '''Вторична инфекция''' - – в хода на една инфекция се прибавя втора, причинена от друг микроорганизъм.
* '''Миксиинфекция''' - – едновременно боледуване от инфекциозно и неинфекциозно заболяване.
* '''Ендогенна инфекция''' - – заболяването е причинено от микроорганизми, които се намират в макроорганизми (от нормалната, условно патогенна флора).
* '''Вътреболнична инфекция''' - – заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.
 
==Видове инфекции==
* '''Въздушно-капкови инфекции''' - – [[варицела]], [[морбили]], [[епидемичен паротит]], [[грип]], [[скарлатина]], дифтерия, [[коклюш]], [[Менингит|менингококова инфекция]], [[туберкулоза]], [[рубеола]], [[вариола попри маймуните]], [[легионелоза]].
* '''Чревни инфекции''' - – полиомиелит, вирусен [[Хепатит A|хепатит А]], [[ротавирусен [[гастроентерит]], холера, [[коремен тиф]], [[шигелозишигелоза]], [[колиентерит]]и, [[салмонела|салмонелозисалмонелоза]], [[бруцелоза]], [[орнитоза]], [[лептоспироза|лептоспирози]], [[кампилобактериоза]], [[псевдотуберкулоза]], [[йерсиниоза|йерсиниози]], [[ботулизъм]].
* '''Трансмисивни инфекции''' - – [[петнист тиф]], [[болест на Брил-Цинсер]], [[възвратен тиф]], [[волинска треска]], [[малария]], [[висцерална лайшманиоза]], вирусни [[вирусен енцефалитЕнцефалит|вирусни енцефалити]], [[вирусна хеморагичнаХеморагична треска Синдбис|вируснивирусна хеморагичнихеморагична трескитреска]], [[вирусна треска|вирусни трески]], [[лаймска болест]], чума, [[туларемия]], [[ку-треска]], [[марсилска треска]], [[американска кожна лайшманиоза]].
* '''Инфекции на външните покривки''' - – [[трахома]], инфекциозни [[инфекциозна дерматозаДерматоза|инфекциозни дерматози]], [[билхарциоза|билхарциози]], [[анкилостомидоза|анкилостомидози]], [[бяс]], [[антракс]], [[сап]], [[шап]], [[содоку]], [[доброкачествена лимфоретикулоза]], [[мелиоидоза]], тетанус, [[газова гангрена]], [[бластомикоза]], [[аспергилоза]], [[кокцидиоидомикоза]].
* '''Полово предавани инфекции''' - – [[сифилис]], [[гонококция]], [[венерическа лимфогранулома]], [[трихомоназа]], HHV1 и HHV2 инфекции, [[урогенитална хламидиаза|урогенитални хламидиази]], [[урогенитална микоплазмоза|урогенитални микоплазмози]], [[краста]].
* '''Инфекции с множествен механизъм на предаване''' - – вирусни хепатити [[хепатит B|В]], [[хепатит C|С]], [[хепатит D|D]], [[хепатит G|G]], [[HIV]]-инфекцията, [[листериоза]], [[токсоплазмоза]].
* '''Инфекции с недостатъчно изяснен механизъм на предаване''' - – бавни инфекции, [[болест на Кройцфелд-Якоб]] – човешки вариант, [[хеликобактериоза]], [[болест на Кавазаки]], болест на Кройцфелд-Якоб – животински вариант.
 
==Източници==
* „Инфекциозни "Инфекциозни болести" -болести“ – под редакцията на проф. д-р Иван Диков, дмн
* „Инфекциозни "Инфекциозни болести" -болести“ – под редакцията на проф. д-р Генчо Генев, дмн
 
{{Медицина}}