Уилям Хершел: Разлика между версии

'''Уилям Хершел (Фридрих Вилхелм Хершел)''' ({{lang-de|Friedrich Wilhelm Herschel}}, {{lang-en|William Herschel}} ) е английски [[астроном]] и [[композитор]] от немски произход. Роден е в [[Хановер]], [[Германия]] през [[1738]] г. Най-големите му постижения са откриването на [[Планета|планетата]] [[Уран (планета)|Уран]] и на двата ѝ [[Спътник|спътника]] ([[Титан (спътник)|Титан]] и [[Оберон (спътник)|Оберон]]), откриването на спътниците на [[Сатурн (планета)|Сатурн]], както и откриването на [[инфрачервено излъчване|инфрачервеното излъчване]]. По-малко е известен като автор на 24 [[Симфония|симфонии]]. Брат е на Каролина Лукреция Хершел (англо-германски астроном) и eе баща на английския учен [[Джон Хершел]].

Бащата на Хершел, Исак, е беден [[Евреи|евреин]] (приел [[християнството]]), музикант във военен оркестър. Самият Хершел учи [[музика]] и се присъединява, заедно с брат си, към същия военен оркестър. По-късно частта, в която служи, е изпратена в [[Англия]] (двете държави тогава са свързани в [[лична уния]]), където той се установява. През [[1757]] г. напуска военната служба, за да се занимава по-задълбочено с музика. Интересът му към музикалната теория го довежда до [[Математика|математиката]], математиката – до [[Оптика|оптиката]] и накрая, оптиката – до [[Астрономия|астрономията]].

Хершел купува първия си учебник по астрономия през [[1773]] г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на голям [[телескоп]], той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Продължава да изработва оптични уреди както за собствените си наблюдения, така и за продажба. Кралят на [[Великобритания]] Георг III, самият той любител-астроном и покровител на хановерците, произвежда Хершел в чин Кралски астроном и и му осигурява средства за строеж на отделна [[обсерватория]]. От [[1782]] г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. Той създава едни от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През [[1789]] г. Хершел построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.

През [[1781]] г. открива [[комета]], която по-късно се оказва планетата [[Уран (планета)|Уран]]. След това си откритие е избран за член на [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество]] и започва да получава годишна стипендия, която му позволява да остави музикалната си кариера.

До [[1788]] г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, вкл.включително двата [[спътник]]аспътника на Уран, [[Титан (спътник)|Титан]] и [[Оберон]].

Извън астрономията научните възгледи на Хершел са малко странни. Той, например, предполага, че всички планети са обитаеми, че под горещата [[атмосфера]] на [[Слънцето]] има плътен слой [[облаци]], а под тях — – твърда поверхностповърхност като на планета, и т. н.

Хершел умира през [[1822]] г. в [[Слау]], [[Англия]], и досега е един от най-уважаваните астрономи в историята.