Разлика между версии на „Осогово“

м
Уточняване на географските граници.
м (Уточняване на географските граници.)
Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напреко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между [[България]] и [[Република Македония]], като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината [[Черната скала]]) до гранична пирамида № 96 ([[Велбъждки проход|Велдбъждкия проход]]).
 
Границите на планината са следните: От [[Велбъждки проход|Велдбъждкия проход]] (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на [[Каменица (котловина)|Каменишката котловина]], преминава през прохода [[Вратца (проход)|Вратца]], който я отделя от планината [[Лисец (планина)|Лисец]] и по южната периферия на [[Кюстендилската котловина]] доситигадостига до река [[Струма]] при устието на десниятдесния ѝ приток река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]]. От там границата продължава на юг по долината на река [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] и по десният ѝ приток Речица, икато в изворната област на последната достига до държавната ни граница при седловината [[Черната скала]] (930 м), която я отделя от планината [[Влахина]]. От седловината се спуска по река Звегорска, при град [[Делчево (град)|Делчево]] достига до река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и се спуска по нея до устието на десният ѝ приток [[Злетовска река]]. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейн малък десен приток, при село Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на река Бела вода се спуска до река [[Крива река (приток на Пчиня)|Крива река]] (ляв приток на [[Пчиня]], от басейна на [[Вардар]]). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село [[Узем]] и от там на североизток след 3 км достига до [[Велбъждки проход|Велдбъждкия проход]].
 
В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67-68 км, а ширината ѝ е 32-34 км. В юзточната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области [[Осоговия]] и [[Пиянец]].
11

редакции