Уикипедия

Франц Шуберт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 6685451 на 88.203.221.69 (б.)
м форматиране: 8x тире, 2x заглавие-стил, 2x нов ред, 6lokavica, А|АБ, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 34:
Композиторът започва да издава музикалните си произведения през [[1821]] г.
 
Последните години от живота си Шуберт eе неосигурен финансово, отчаян, самотен и често боледува. Умира на [[19 ноември]] [[1828]] г. във [[Виена]].
 
== Музикални произведения ==
Ред 43:
Шуберт е автор на:
* над 600 солови песни по стихове на [[Гьоте]], [[Фридрих Шилер]], [[Хайнрих Хайне]] и др.,
* 9 симфонии (най-известна от които е осмата - – „Недовършена“),
* около 20 опери,
* 17 увертюри,
* 15 струнни [[квартет]]а,
* камерни ансамбли (клавирен [[квинтет]] „Пъстървата“),
* клавирни творби - – сонати, валсове, фантазии, емпромптюта, музикални моменти, дивертименти, фуги, ронда, скерца, вариации, като и произведения с танцов е маршов характер – - намскинемски лендлери, екосези, галопи, менуети, полонези и др.
 
За разлика от други композитори – [[Волфганг Амадеус Моцарт]], [[Лудвиг ван Бетховен]], [[Ференц Лист]], [[Фредерик Шопен]], Шуберт не е бил виртуоз и не е успявал да представя лично огромния си брой произведения. Макар че има прекрасен глас, той не пее. На пиано свири нежно и мелодично, но не концертира и не е познат на широката публика. Ето защо много от неговите големи инструментални произведения са изпълениизпълнени за първи път десетилетия след смъртта му – примерно „Голямата“ симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригентството на [[Феликс Менделсон Бартолди]] през [[1839]] г., „Недовършената“ симфония - – през [[1865]] г. и пр.
 
=== Песенно творчество ===
Композиторът е определян като „най-големия лирик на романтизма“<ref>Врона, Мариуш. Превод: Милен Гочев Митев. Шуберт. Ронан О`Хора, Поредица Шедьоври на класиката, № 6, приложение на в. „Дневен труд“ или „24 часа“, Mediasat Group, ISBN 978-84-9819-896-62007.</ref>.
 
Черпи характерни същностни черти на музикалната среда, в която попада във Виена, пресътворява ги от гледна точка на романтичната чувствителност и ги развива.
 
Типичен пример за романтично творчество е вокалната му лирика. Тя е тясно свързана с фолклорните традиции. Първите ярки звуци на романтичните насоки се открояват в създадената по стихове на [[Гьоте]] песен „Гретхен пред чекръка“ (''Gretchen am Spinnrade''), завършена на 19 октомври 1814 г. Текстът на тази песен е от „[[Фауст]]“ на Гьоте. Шуберт я написва само 17-годишен, но песента е цялостна. В акомпанимента се появява монотонна ритмична фигура, изобразяваща въртенето на чекръка, в кулминацията девойката прекъсва работата си и чекръкът замлъква.
* '''Обикновената куплетна песен в музикалното наследство на Шуберт.'''
 
Типично е наличието на една и съща постоянна мелодия и акомпанимент за всеки от куплетите. В тази група от песните на Шуберт най-силно се прави паралел с народните песни. Примери: „Полската розичка“ (''Heidenröslein''), 1815, „Разходката“ (''Das Wandern''), 1823.
* '''Варирана куплетна песен.''' Формално, това е втори тип от песенното му творчество.
 
Line 69 ⟶ 71:
 
* '''Балади'''
Шуберт на само продължава традицията на [[балада|баладите]], но е и новатор. В творчеството му те заемат специално място. Открояват се два типа балади: Оформени като солова [[кантата]] - – например „Заръката“ (Die Bürgshaft), където е характерно редуването на речитативи с [[арии]]. Вторият тип балади са песенни, например „Горски цар“ (''Erlkönig''), представляващи [[прототип]] на романтична балада.
 
Шубертовите песни се отличават с уравновесеност и простота, съчетани с романтично настроение и съответна експресия. Акомпаниментите на песните му не са обикновена хармонична и ритмична основа, както е дотогава, а често съдържат запомняща се характерна фигура. Акордите на „Лека нощ!“ (''Gute Nacht!''), например, внушават ефект на стъпки, а „хлъзгавият“ мотив на пъстървата е точно пресъздаден в мелодията.
Line 76 ⟶ 78:
Характерни за клавирните творби на Шуберт са широка мелодична дъга и лирична чувствителност, драматизъм, израз на вътрешно вълнение. Независимо че не е клавирен виртуоз от класата на [[Шопен]] или [[Ференц_Лист|Лист]], произведенията на Шуберт изискват от изпълнителя да владее сериозна техника и висока култура на звукоизвличането.
 
Фантазията „Скитникът“ е създадена през 1822 г. и е изградена върху мелодията, заимствана от от средния раздел на песента със същото име от 1816 г. Самият Шуберт не е можел да я изсвири без грешка, тя изисква категорична виртуозност. Създадена е изключително бързо, по молба на пианист виртуоз, който трябвало да демонстрира нивото на своето майсторство. Творбата се отличава с подчертано бляскав характер и интерпретаторски трудности, които не са срещани дотогава. Естетическите алюзии на тази трагична песен се откриват до края на деветнайсетидеветнадесети век в творчеството на австрийските и немските композитори.<ref>Врона, Мариуш, с. 35</ref>
 
Според специалистите най-високите постижения в клавирното творчество на Шуберт са неговите 22 сонати. Хронологически 15 (или техни фрагменти) са ранни, 4 са от средния творчески период. Последните три (в до минор, ла мажор, си-бемол мажор) са късни и са завършени през септември 1828 г., осем седмици преди смъртта на композитора. Сонатата в си-бемол мажор, която е най-известна, разкрива нови композиционни похвати. Композиторът използва ниските регистри на пианото, на места инструментът звучи като оркестър. Шуберт контрастно откроява натрупването на напрежението с тишина (паузите).
 
През 1823- – 1828 г. Шуберт написва „Музикални моменти“ (''6 Moments musicaux''). От тях най-известен е „Музикален момент“ оп. 94 №3 във фа минор (D 780). Основната композиторска идея при тези произведения е претворяването на мелодия, базираща се на постоянна формула в акомпаниращия бас.
 
Необикновено свободно структурно изграждане притежават даватадвата цикъла Емпромптюта (''Impromptus''), от 1827 г. Те наподобяват песни с разгърната мелодия и своеобразен акомпанимент.
 
Тема с вариации, произведение, подобно на Струнен квартет в ла минор (''D 804'' от 1824 г.), е Емпромптю оп. 142 №3 в си-бемол мажор (''D 935''). Изградено върху мелодия от музиката към балета „Розамунда“ (''D 797''). Отделните му части отговарят на сонатен цикъл от четири части (''Allegro, Scherzo, Andante, Finale''). Роберт Шуман нарича цикъл оп. 142 „прикрита замаскирана“ соната.
Line 91 ⟶ 93:
Шест от първите симфонии на Шуберт са близки до класическия стил и традициите, създадени от [[Хайдн]] и [[Моцарт]].
 
Символ на ранноромантичната симфония са последните две симфонии на Шуберт. През живота на композитора не е изпълнена нито една от тях. ''Симфонията в до мажор, „Голямата“'', е открита след смъртта му от Роберт [[Шуман]] през 1839 г. Веднага е представена под диригентството на [[Феликс Менделсон Бартолди|Менделсон]]. По примера на големите [[Бетовен|Бетовенови]]ови симфонии тя е с продължителност 50 минути и има характерна метроритмична пулсация, завладяваща слушателите. За изпълнението ѝ е нужен разширен симфоничен състав.
 
Противоположност на „Голямата“ е ''„Незавършена“ симфония в си минор''. Заглавието се основава на това, че се състои само от две части. Има запазени чернови на третата част (Скерцо), но композиторът, вероятно преценявайки, че вече е включил необходимото в двете части, прекъсва работата си. Композирана още през 1822 г., тази симфония е открита чак през 1860 г., а е изпълнена за първи път във Виена на 17 декември 1865 г. Симфонията има изключително лирично напевно звучене, проникната е от любов и смърт, печал и спасение, като че ли е отражение на кризата на автора, причинена от болестта му. <ref>Врона, Мариуш, с. 39</ref>
Line 98 ⟶ 100:
Първите 12 (създадени от 1810 г. до 1816 г.) от запазените общо 15 струнни квартета са все още традиционни за виенската класика. Последните три са в стила и духа на музикалната романтика.
 
Една от най-популярните творби на Шуберт - – ''Клавирен квартет в ла мажор „Пъстървата“'' от 1819 г. е пряко свързана с едноименната песен.
 
В Andante на ''Струнен квартет в ла минор'' (1824 г.) е въведена тема от увертюрата на Шуберт „Розамунда“. Темата на песента „Смъртта на момичето“ (''Der Tod und das Mädchen'') е начало на ''Струнен квартет в ре минор'', също от 1824 г.
 
Върхово постижение в камерната музика на Шуберт е ''Струнен квартет в сол мажор'' (1826 г.) - – последният поред.
 
=== Допълнение ===
Line 109 ⟶ 111:
'''Каталог на творчеството на Франц Шуберт''', включващ над 900 произведения, съставя през 1951 г. австрийският музиколог Ото Ерих Дойч. От фамилното име на този музиколог е съкращението ''„D“'', предхождащо номерата на отделните опуси.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Източници ==
{{Общомедия|Category:Franz Schubert}}
{{Уикицитат}}
Line 119 ⟶ 121:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.imdb.com/name/nm0006280/ Филмография, саундтраци с произведения на Франц Шуберт - – Internet Movie Database]
 
{{романтизъм}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Франц_Шуберт“.