Клинописно писмо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
== Развитие ==
Шумерският клинопис, който първоначално бил създаден за предаване на шумерския език (а той е, доколкото днес може да се установи, генеалогично изолиран език), бил адаптиран около 2500 г. пр. Хр. към писането на [[Еламски език|еламски]] (изолирания език на елемите – етнос, населяващ разположените югоизточно от долна Месопотамия
[[Файл:Ugaritic-alphabet-chart.svg|left|thumb|238x238px|Консонантният угаритски клинопис]]
Интересно е, че това развитие не е продължено, за да се създаде накрая писменост, включваща ''както'' знаци за съгласни, ''така и'' такива за озвучаващите ги гласни, както това е станало в гръцката азбука. Финикийската писменост (IX–V в. пр. Хр.), на чиято основа през XIII в. пр. Хр. бива изградена първата азбука в съвременния смисъл, а именно гръцката, представлява усъвършенстване на прото-синайската писменост, която, на свой ред, е семитска писменост, развита около 1700 г. пр. Хр. на базата на египетските йероглифи и съотв. нямаща нищо общо с клинописната традиция. Последният етап от опростяването на клиновидното писмо се свързва с персийския клинопис, създаден в Ахеменидска империя (550–330 г. пр. Хр.) най-вероятно по времето на Дарий І (522–486 г. пр. Хр.). Той обхваща само 41 клинописни знака, от които 36 са силабограми (знаци за срички) (срв. приложената таблица), а 5 са логограми (знаци за цели думи), и то такива за пет особено важни и често срещащи се думи. Това са: „Ахура Мазда“, „крал“, „провинция“, „бог“ и „земя“. Този клинопис е конструиран специално за нуждите на староперсийския (това е индоевропейският език на основното население), който започва да се използва като административен и образователен език, въпреки че тогава официалният език на Ахеменидска имерия е бил еламският (изместен след времето на Александър Велики от арамейския).
|