Жорж Перек: Разлика между версии

| дебют = „Вещите : Една история от 60-те г.“

От 1955 г. започва да пише за списанието „Нувел Ревю Франсез“. Учи история и социология в Сорбоната[[Сорбона]]та. В периода 1958 – 1959 г. служи в армията като парашутист. След уволнението си от армията, през 1960 г. се жени за Полет Петра. Прекарват една година в [[Сфакс]], [[Тунис]], където тя работи като учителка. През 1961 г. започва да работи като архивист и библиотекар в научно-изследователската лаборатория по неврофизиологяневрофизиология към болница „Сейнт Антоан“.

Първият му роман „Вещите : Една история от 60-те г.”“ е публикуван през 1965 г. Историята в него е почерпена от преживяванията по време на престоя му в [[Тунис]]. Той е удостоен с наградата „[[Ренодо]]”“ за най-добър първи роман.

През 1967 г., след срещата си с писателя [[Реймон Кьоно]], се присъединява към групата „Улипо”„Улипо“, което оказва донякъде влияние на творбите му, предимно в липограмния роман „La Disparition”Disparition“. Същата година е издаден романът му „Спящият човек”човек“. През 1975 г. той е екранизиран в едноименния филм.

Най-известната му книга „Животът. Начин на употреба”употреба“ е публикуван през 1978 г. За нея получава премията „Медичи”„Медичи“, което му позволява да напусне работата си и да се посвети изцяло на писателската си кариера. Книгата е определена от „Монд”„[[Монд]]“ като една от 100-те книги на 20-ти век.

Известно време живее и твори в Университета на [[Куинсланд]], Австралия, където пише незавършения си роман „53 дни”дни“.

Заклет пушач, след завръщането си от Австралия се разболява тежко. Жорж Перек умира от [[Рак (болест)|рак]] на белия дроб на [[3 март]] [[1982]] г. в [[Иври сюр Сен]].