Болест: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране и вътрешни препратки |
м форматиране: 3x тире-числа, кавички, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''Заболяването''' е болестно състояние, '''болест''' (на [[латински език|лат.]] ''morbus'')
== Развитие на заболяванията ==
Когато става дума за неинфекциозни и не остри заболявания (състояния), те преминават през следното развитие:
# Генетична склонност. Това означава, че пациентът може да има [[Генетична обремененост|генетична предразположеност]] към определен род заболявания.
# Конституционална склонност (особено в [[хомеопатия]]та). Конституционалната склонност към определена род състояния, заболявания, физиологични тенденции (не от правния термин [[конституция]], а от [[Английски език|английското]] ''constitute'' – съставям) може да включват, но може и да не включват генетична предразположеност. Това означава, че пациент с проблемни зъби може да произхожда от семейство с много здрави зъби като цяло и липса на склонност към такъв род проблеми.
#Първи симптоми. Слаба проява. (виж още [[под оптимално здраве]])
; Развитие, влошаване:
#Характерни [[Симптом|симптоми]]. Те са видими или разпознаваеми.
#Влошена симптоматика.
#
# Влошено хронично състояние.
#Кризисно състояние.
Ред 17:
; Отшумяване, затихване:
# Постепенно или отведнъж възвръщане в началното конституционално състояние на [[здраве]].
# Пълно здраве (не само предходните симптоми са изчезнали, но организмът в цялост е здрав).
Според повечето лекари
== Стадии на болестта ==
Ред 30:
=== Стадий на пълната клинична изява ===
През този период патологичните процеси изцяло доминират над защитно-приспособителните. Проявяват се вече и специфичните за болестта симптоми, благодарение на които може да се [[Диагностициране|диагностицира]] заболяването. Група признаци, които са характерни за дадени заболявания и почти винаги ги съпътстват се наричат [[
=== Завършващ стадий ===
Ред 36:
== Генетичен и типологичен подход ==
Още от [[Древност|древността]], а и днес, към заболяванията, които не са от групата на острите или в следствие на [[травма]] болести, има два подхода: единият, който произлиза от наблюдението, че често болестите се наблюдават в дадено семейство, тоест има [[Наследственост|унаследимост]], или както казваме днес
Тези два подхода се различават по това, че намират за произход на заболяванията различни причини: генетични и съответно типологични. Тъй като [[Генетика|генетиката]] е наука в процес на много активно развитие, днес много често се залага на генетичния подход. Той е също така доказан многократно в практиката, тъй като при наличие на [[Дезоксирибонуклеинова киселина|ДНК]] налична склонност, често заболяването се наблюдава в следващо или по-следващо поколение. И все пак, дори в рамките на семейството и дадена в проценти генетична склонност при две сестри например, едната може да развие заболяването, а другата не, и това действително се наблюдава в практиката. Това е и причината генетичната теория понякога да търпи критики, особено в случаите като този на [[Анджелина Джоли]] , която си прави двойна превантивна [[мастектомия]].
Ред 65:
* Благоприятни.
* Неблагоприятни.
* Злокачествени. Пример за такъв симптом е липсата на перисталтични шумове при инвагинация и завъртане на [[Черва|червата]].
* Безнадеждни. Такъв симптом е конецовидният пулс съпроводен със спадане на телесната температура.
Ред 71:
== Видове болести ==
'''Според динамиката на протичане:'''
* свръхостри (на [[латински език|лат.]] ''перакутни'') – протичат за 1
* остри (на
* подостри (на
* хронични – продължават повече от 20 дни; така протичат повечето [[Автоимунно заболяване|автоимунни заболявания]], гъбичните инфекции, и др.
'''Според локализацията:'''
* общи (генерализирани) – засягат целия организъм; такива са почти всички заразни и обменни заболявания, и др.;
* местни (локални) – засягат строго ограничени части; общите изменения в организма са незначителни; такива са повечето кожни болести, травмите (изгаряния, счупвания, изкълчвания и т.н.) и др.
'''Според разпространението:'''<br>Тъй като предметът на [[медицина]]та е възникването, развитието, лечението и предотвратяването на болестите, то всеки дял от медицината изучава определен аспект на някоя група от болести. Основните медицински науки, които изучават болестите в цялост, са:▼
▲Тъй като предметът на [[медицина]]та е възникването, развитието, лечението и предотвратяването на болестите, то всеки дял от медицината изучава определен аспект на някоя група от болести. Основните медицински науки, които изучават болестите в цялост, са:
*[[Етиология]]
*[[Епидемиология]]
Line 99 ⟶ 98:
== Диференциална диагноза ==
Клиничните и параклиничните симптоми са присъщи не само за една болест. Поради тази причина е наложително да се извърши диференциална диагноза (''diagnosis per exlusionem''), която трябва да доведе до разпознаването на дадената [[Нозология|нозологична]] единица.
== Болести по растенията ==
Line 112 ⟶ 111:
* ''Ибришимов Н., Георгиев Хр., Симеонов С., Михайлов Г., Петков П., Николов Й., „Пропедевтика с клинично-лабораторна диагностика на вътрешните болести при домашните животни“, Агропрес 1995 г. ISBN 954-467-015-7''
* ''Иванов В. „Патологична физиология на домашните животни“, Земиздат 1995 г. ISBN 954-05-0331-0''
[[Категория:Заболявания| ]]
|