Болест: Разлика между версии

'''Заболяването''' е болестно състояние, '''болест''' (на [[латински език|лат.]] ''morbus''),. товаTова е състояние на [[организма]], предизвикано от действието на прекомерно силни или необичайни дразнители, протичащо при нарушена [[хомеостаза]] и понижено качество и ефективност на жизнените процеси. Проявява се с ограничена приспособяемост към условията на средата. Представлява дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него.

# Генетична склонност. Това означава, че пациентът може да има [[Генетична обремененост|генетична предразположеност]] към определен род заболявания.

# Конституционална склонност (особено в [[хомеопатия]]та). Конституционалната склонност към определена род състояния, заболявания, физиологични тенденции (не от правния термин [[конституция]], а от [[Английски език|английското]] ''constitute'' – съставям) може да включват, но може и да не включват генетична предразположеност. Това означава, че пациент с проблемни зъби може да произхожда от семейство с много здрави зъби като цяло и липса на склонност към такъв род проблеми.

#Характерни [[Симптом|симптоми]]. Те са видими или разпознаваеми.

#[[Хронично болният|Хронично състояние]].

# Постепенно или отведнъж възвръщане в началното конституционално състояние на [[здраве]].

Според повечето лекари [[Симптом|симптомите]] и заболяванията трябва да се лекуват още при проявата им. Хомеопатите имат по-различен подход, като твърдят, че при дадена ''конституция'' винаги има склонност към определен род симптоми, но заболяването трябва да се третира така, че пациентът да е със „здрава конституция“, тоест пълно здраве, здравен максимум за определена конституция. Често конституциите в хомеопатията са наричани „типове“ или още „лекарствени типове“.

През този период патологичните процеси изцяло доминират над защитно-приспособителните. Проявяват се вече и специфичните за болестта симптоми, благодарение на които може да се [[Диагностициране|диагностицира]] заболяването. Група признаци, които са характерни за дадени заболявания и почти винаги ги съпътстват се наричат [[Синдром|синдром]] на заболяването]]. При други заболявания един от симптомите е твърде специфичен и достатъчен за поставяне на [[Диагноза|диагнозата]]. Такива симптоми се наричат [[Патогномостични симптоми|патогномични]]. Понякога болестите могат да протекат атипично, в по-лека форма или пък отделни техни признаци не се проявяват. При други заболявания допълнително се намесва нов патогенен фактор, който добавя нови симптоми. Те могат да маскират типичната симптомология на заболяването, утежняват протичането му и често са причина за [[смърт]].

Още от [[Древност|древността]], а и днес, към заболяванията, които не са от групата на острите или в следствие на [[травма]] болести, има два подхода: единият, който произлиза от наблюдението, че често болестите се наблюдават в дадено семейство, тоест има [[Наследственост|унаследимост]], или както казваме днес [[Генетична обремененост|генетична склонност или предразположеност]], а другият подход е типологичен (произхождащ още от [[Хипократ]]), също наричан конституционален. <ref>Вероятно една от най–популярните конституционни теории за темперамента е развита от Ернест Кречмер, изложена през 1921 г. в книгата „Строеж на тялото и характера”характера“. Според Е. Кречмер хората, които имат определен тип телосложение, имат и определени предразположения към дадени психически заболявания.</ref> Макар че теориите за [[Темперамент|темпераментите]] по-често намират приложение в [[Психология|психологията]], тази за конституцията (тоест стойка, физиология на тялото и т.н.) е прилагана и върху изследване на причините, разпространеност и разпознаване на физическите заболявания.

* Злокачествени. Пример за такъв симптом е липсата на перисталтични шумове при инвагинация и завъртане на [[Черва|червата]].

'''Според динамиката на протичане:''':

* свръхостри (на [[латински език|лат.]] ''перакутни'') – протичат за 1- – 3 дни, понякога за часове или дори минути; такива са повечето [[Отравяне|отравяния]], някои [[Алергия|алергични състояния]], някои инфекциозни болести и др.;

* остри (на [[латински език|лат.]] ''акутни'') – протичат за 2- – 7 дни; така протичат повечето възпалителни процеси и инфекциозни болести, и др.;

* подостри (на [[латински език|лат.]] ''субакутни'') – протичат за 7- – 20 дни; така протичат някои [[Бактериални болести|бактериални]] и гъбични инфекции, и др.;

'''Според локализацията:''':

Клиничните и параклиничните симптоми са присъщи не само за една болест. Поради тази причина е наложително да се извърши диференциална диагноза (''diagnosis per exlusionem''), която трябва да доведе до разпознаването на дадената [[Нозология|нозологична]] единица.