Айрън Мейдън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 54:
 
===''Следващия етап'' (1981–1987)===
Както много други групи, така и Мейдън пиели много алкохол в ранните си дни. За сметка на това рядко употребявали наркотици, а Стив Харис твърди, че никога не е опитвал. Изключение прави само Пол Ди'Ано, който демонстрирал изключително саморазрушително държание най-вече поради употребата на [[кокаин]]. Изпълненията му започнали да се влошават, точно когато групата била на път да пробие в [[Америка]]. И така в края на [[1981]] г. Пол Ди'Ано бил заменен от бившия вокалист на [[Samson]] [[Брус Дикинсън]]. Дебютният албум на ДикисънДикинсън с Айрън Мейдън ([[The Number of the Beast]]) е считан за класика в хеви метъла. Този албум им донесъл световна популярност и съдържал хитове като „[[The Number of the Beast (песен)|The Number of the Beast]]“, „[[Run to the Hills]]“ и „[[Hallowed Be Thy Name]]“. За втори път групата поема на световно турне в [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Канада]], [[Австралия]] и [[Япония]]. Турнето било придружено от много спорове и обвинения от религиозни общества, заклеймявайки Айрън Мейдън като сатанинска група, поради мрачните текстове, които се предполагало, че са думи на Сатаната. Твърденията се въртели основно около едноименната песен, в която всъщност се говори за лош сън. Членовете на групата се опитали да се защитят казвайки, че става въпрос за един кошмар на Стив Харис, но обвиненията продължили. Дори група християнски активисти изгаряли записи на Мейдън и [[Ози Озбърн]]. Тези спорове, за съжаление са основната причина за стереотипът, че хеви метълът е въплъщение на Сатаната. Всъщност повечето от обвиненията са на основата на погрешна интерпретация на текста и страх от агресивната и енергична природа на музиката.
[[Image:Iron Maiden's Eddie1.jpg|thumb|right|Еди, талисман на групата.]]
След турнето барабаниста Клайв Бър бил заместен от [[Нико Макбрейн]]. Така групата се върнала в звукозаписното студио, за да запише още четири мулти-платинени албума: "[[Piece of Mind]]", съдържащ „[[Flight of Icarus]]“ и „[[The Trooper]]“ (1983), „[[Powerslave]]“ съдържащ „[[2 Minutes to Midnight]]“, „[[Aces High]]“, и „Rime of the Ancient Mariner“ (1984), двойният лайф албум „[[Live After Death]]“ (1985), и експерименталния, „[[Somewhere in Time]]“ (провокиран от Ейдриън Смит)(1986) съдържащ „[[Wasted Years]]“.