Бургаско езеро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:Водоем инфо → Шаблон:Водоем |
|||
Ред 55:
Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://209,85,129,132/search?q=cache:DpNzONXVbRsJ:www.riosvbs.eu/files/os_3336.doc ветрен "няма канализация"&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg|заглавие=Оценка за степента на въздействие върху защитени зони на инвестиционно предложение 3336 |достъп_дата=2009-12-28 |автор=Вълчанов, Веселин М., експерт с удост. от МОСВ |дата=2007 |издател=сайт на РИОСВ Бургас |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |цитат= В селото [[Ветрен]] няма канализация, а битовофекалните води се събират в септични ями. За отопление се използва твърдо гориво, но поради малкия брой жители в селото отклонения от екологичните норми не се наблюдават. Строителната програма на община Бургас предвижда чрез средства от оперативна програма „Околна среда“ да се изгради битовофекалната канализация на селото и битовофекалните води на селото се заустят в предвидената за това ПСОВ.}}</ref><ref name="EP2013">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://vcc.gateway.bg/upload/docs/PlanBurgas07_13.pdf |заглавие=План за развитие на Община Бургас през периода 2007 — 2013 г. |достъп_дата=2009-12-28 |автор=CPM Consulting, гр. Варна |издател=Виртуален консултативен център |архив_уеб_адрес= |архив_дата= |формат=pdf }} Съгласно таблиците (стр. 32) към 2009 година колекторна мрежа има в гр. Бургас и кв. Д. Езерово и Сарафово. В Горно езерово, Банево, Ветрен са изградени 0% канализационна мрежа. С изключение на Бургас, битовофекалните води се заустват в морето или в септични ями без пречистване.“</ref> водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро.<ref name="EP2013" /> Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.<ref>Deutsche Gesellschaft für Osteuropakunde: ''Osteuropa: Zeitschrift für Gegenwartsfragen des Ostens'', Band 47, Deutsche Verlags-Anstalt, 1997, стр. 329</ref><ref>Francis W. Carter, David Turnock: ''Environmental problems in Eastern Europe'' в ''Routledge natural environment — problems and management series'', 2. издание, издателство Routledge, 1996, ISBN 9780415137577, стр. 58-59</ref><ref>Иванка Николова, Филип Панайотов: България. 20 век, из-во ТРУД, 1999, стр. 37; стр. 504</ref>
В последните години нарастна сметоотделянето и дейностите по почистването на града, както и изграждането на канализационна система и пречиствателни станции и разширението на вече изградените. Проблем остават строителни и битови отпадъци, които са незаконно депонирани навсякъде около езерото, особено по северните му брегове, в близост до индустриалната зона „Север“. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно
Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват, а източния бряг е напълно укрепен и заскален.<ref name="фактор" /> Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцяло затлачен и свободното предвижване на риба през него
== Транспорт ==
|