Скопски революционен окръг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Условията за революционна дейност в окръга са силно затруднени. Военногеографските причини за това са големите реки [[Вардар]], [[Брегалница]] и [[Пчиня]], които прерязват областта и затрудняват придвижването, както и обширните полета - Скопското, Кумановското, Велешкото и Овчеполското, които не осигуряват прикритие за четите. Изключение правят западната и източната периферия на окръга - Осоговската планина и Якупица, а отчасти и други местности. Скопие е център на едноименния санджак от Косовския вилает. През революционния окръг преминават стратегически важните железопътна линия и шосе Солун-Скопие-Митровица и са разположени значителни военни части, тъй като вилаетът е граничен с четири държави. Българите са изключително мнозинство в окръга, но компактно албанци живеят в северната му част и турци на юг по Вардар и Брегалница. Те се разглеждат като сериозна опасност за революционната дейност.
Други причини за слабата революционна активност на окръга са дейността на [[Сръбска пропаганда в Македония|Сръбската пропаганда в Македония]] и започналите в 1901 година борби за надмощие между ВМОРО и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]]. [[Винишка афера|Винишката афера]] от 1897 година и масовите арести на българи, проведени непосредствено след [[Солунски атентати|Солунските атентати]] от април 1903 година, допълнително усложняват работата на революционните комитети. Ръководители на окръга като [[Петър Попарсов]], [[Бано Кушев]], [[Андрей Кожухаров]] и други са арестувани и интернирани<ref>Илинденско-Преображенското въстание 1903, Военно издателство, София, 2003, стр.274-276</ref>.
===Граници===
| |||