Георги Караславов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Герои на социалистическия труд на България, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Негов син е [[Слав Г. Караславов]] - писател и сценарист.
За българската общественост е известен писател – белетрист и [[драматург]]. През 1961 г. Караславов става академик,
а през 1963 г. народен деятел на културата. Два пъти е удостоен за [[Герой на социалистическия труд]] (1959 и 1964) и [[Герой на България]] през 1974 г. Орден „Г. Димитров" (1959, 1964, 1974) и [[Димитровска награда]] (1950, 1959).
Народен представител от I-то до VII-то Народно събрание от [[Пловдив]] и област. Заместник-председател на Президиума и член на Президиума на Народното събрание (1950—1962). Директор е на [[Народния театър "Иван Вазов"|Народния театър “ИванВазов”]] в София (1947—1949), главен редактор (1952—1958) на сп. „Септември", главен секретар и председател на [[Съюза на българските писатели]] (1958—1962).
От 1958 г. е член на ЦК на БКП, а член на БКМС от 1922 и на БКП — от 1924. Участва в Септемврийското въстание 1923 г. Завършва
педагогическото училище в Казанлък (1924). През 1924—1925 учителства в родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен. През▼
1925—1928 следва агрономство в [[Софийския университет]] – за организиране на студентска стачка е изключен. Продължава образованието си в Прага▼
(1929—1930), същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. Завършва агрономство в Софийския университет (1930).▼
▲родното си село, но за комунистическата си дейност е уволнен. През
▲1925—1928 следва агрономство в Софийския университет – за организиране
▲(1929—1930), същевременно работи като строителен работник в предградието
Започва да публикува през 1919 в сп. „К'во-да е". Работи в редакцията на вестник „Ведрина" (1926 — 1927) на Антон Страшимиров. Участва в
редактирането на вестниците „Поглед" (1930—1934), „Ехо" (1930—1934), „Жупел" (1931—1934), „Фронт на трудовоборческите писатели в България".▼
Някои от произведенията му са конфискувани от полицията — сборниците разкази „Изчадия адови” (1932), „На два фронта" (1934); повестта „Селкор" - 1933 г. За нея Караславов е осъден и затворен в Софийския
▲„Жупел" (1931—1934), „Фронт на трудовоборческите писатели в България".
централен затвор.
| |||