Трапецовидни ниши в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
 
== Научни изследвания ==
[[File:Klaster Treskavac, hrob vytesany ve skale.jpg|thumb|вдясно|200п|Трапецовидно легло-гроб от мегалитното светилище при Златовръх, Прилепско, Република Македония]]
 
По време на археологическите експедиции „Заселване на Източните Родопи през ранните праисторически епохи. Палеолит. Скални структури (неолит, енеолит)” между 2003 и 2005 г. с научен ръководител [[Стефанка Иванова]] и консултанти проф.[[Ана Радунчева]] и инж. Мария Златкова са правени опити с участието на алпинисти, които се спускали от върха на скали с издълбани по тях трапецовидни ниши. Така е установено, че човек може да стигне до нивото на нишите и да увисне пред тях, но заради обратния наклон на скалата или заради навеса, повърхността на скалата не може да бъде стигната, защото по хоризонтала разстоянието е 3 до 4 m. Иванова счита, че е малко вероятно нишите да са издълбавани посредством изработването на дървено скеле, при положение, че в района на Източните Родопи никога не е имало високи дървета. Според нея, дори да бъде издигнато скеле, то би било укрепено трудно, поради стръмният терен около повечето скални масиви с издълбани ниши.