Николай Мингрели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
През 1867 година Мегрелия е юридически включена в състава на [[Руската империя]]. Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла ({{lang-ru|князь Дадиан–Мингрельский}}).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си поземлените имоти, наследени от Николай след смъртта на майка му Екатерина през 1882 година.<ref name="dadiani"/>
През 1875 година Мингрелският княз е зачислен като офицер в гвардейска кавалерийска част. След избухването на войната с [[Османска империя|Османската империя]] се включва в [[Преден отряд|отряда]] на генерал [[Йосиф Гурко|Гурко]]. Участва в овладяването на [[Търново]] и [[Шипченския проход]], в [[Битка при Нова Загора|битката при Нова Загора]] и в други боеве. Уволнява се от руската армия през октомври 1878 с чин генерал-майор.<ref name="rbs6-39"/>
След избухването на [[Българска криза|„Българската криза“]], през ноември 1886 година руската дипломация лансира кандидатурата на Мингрели като български княз на мястото на [[Деветоавгустовски преврат|абдикиралия]] [[Александър Батенберг]]. Предложението е отхвърлено както от [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентството]] в България, така и от [[Великите сили]].<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 106-107 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 14.07.2015}}</ref>
| |||