Стивън Канел: Разлика между версии

'''Стивън Канел''' ({{lang-en|Stephen Joseph Cannell}}) е американски телевизионен [[продуцент]], [[сценарист]], [[писател]] на [[трилър]]и, [[актьор]], и основател на компанията „Stephen J. Cannell Productions”Productions“.

Стивън Канел е роден на [[5 февруари]] [[1941]] г. в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]], и е израснал в близката [[Пасадена]] с родителите си Каролин и Йосиф Канел (на френски „''канела''”„). Баща му е собственик на верига мебелни магазини. Роден с [[дислексия]], Канел се бори с нея в училище, като повтаря няколко класа, но иска да учи и да стане „писател”„писател“ според годишника на гимназията. С присъщата си упоритост завършва бакалавърска степен по журналистика университета в [[Орегон]] през 1964 г., където се присъединява към братството „Сигма Чи”Чи“. Същата година на 6 август се жени за съпругата си Марша Финч. Заедно имат две дъщери, Тауни и Челси, и двама синове, Коди и Дерек. Трето поколение калифорниец той живее до 2009 г. в Пасадена, а през 2009 г. семейството се мести в [[Лос Анджелис]].

След завършване на колежа Канел работи четири години, през деня в семейния бизнес за интериорен дизайн, а вечер пише разкази и сценарии. През 1968 г., продава първия си сценарий за „Takes a Thief”Thief“ (ABC, 1968-1970), и една история за „Мисия невъзможна”невъзможна“. Нает е от продуцента Джак Уеб за клона на телевизионна продукция на „Universal Studios”Studios“ и започва да работи по различни сериали („Ironside”„Ironside“ (NBC, 1967-1975), „Columbo”„Columbo“). Не след дълго става редактор на сценариите на полицейския сериал „Adam-12”12“ (NBC, 1968-1975), вкл. в целия му четвърти сезон (1971-1972). Оценката на работата му го амбицира и дооще преди навършване на 29-год.годишната си възраст той става един от най-младите изпълнителни продуценти на „Universal Studios”Studios“, работещ под ръководството на Рой Хъгинс ("Маверик"„Маверик“, "77„77 Sunset Strip"Strip“, „Toma”„Toma“ и "Беглецът"„Беглецът“).

В „Universal”„Universal“ Канел е един от ниско платените сценаристи, затова той се насочва усилията си към собствени телевизионни сценарии и по-добре заплатени пилотни проекти. Първият му проект е „Rockford Files”Files“. С него той разчупва стереотипа на частните детективи и дава насока на много други произведения. Героят му Джим Рокфорд е свадлив и приема да разследва случаите, само ако те са трудни. С участието на актьора Джеймс Гарнър пилотната серия става хит и сериалът се снима от 1994 до 1999 г. Подхранван от успеха Канел създава и сериалите „Baretta”„Baretta“ (ABC, 1975-1978) с Робърт Блейк, "City„City of Angels"Angels“ (NBC, 1976) и „Baa Baa Black Sheep”Sheep“ (NBC, 1976-78). Героите на Канел са нестандартни, обикновеннообикновено еклектични самотници, а под маската на цинизма и остроумните им реплики тънко се прикрива находчивост и професионализъм.

След 12-годишна работа в „Universal Studios”Studios“ през 1979 г. Канел напуска и създава „Stephen J. Cannell Productions”Productions“. Това е рискован ход, но той има вяра в успеха и таланта си. Започва с полицейския сериал "Tenspeed„Tenspeed and Brown Shoe"Shoe“ (ABC, 1980), в който изгрява звездата Джеф Голблум. След две години големия успех идва със супер комедийния сериал "The„The Greatest American Hero"Hero“ (NBC, 1981-83) с участието на Уилям Кат, като „супергерой”„супергерой“, и Робърт Кулп, като наблюдаващ агент на ФБР. Сериала остава в историята и със музикалния си хит "Believe„Believe It or Not"Not“ на композитора Майк Пост, дългогодишен сътрудник на Канел. За съжаление успехът на сериала е помрачен от нелепата смърт на 15-годишния му син Дерек загинал при срутване на пясъчен замък.

Следва още по-голям хит - "The„The A-Team"Team“ (NBC, 1983-87), който става любим на по-младите зрители. В него група наемници от бившите специални части помагат на подтиснатитепотиснатите. Успехът продължава с още популярни поредици - "Riptide"„Riptide“ (NBC, 1984-86), "Hunter"„Hunter“ (NBC, 1984-1991) с участието на футболната легенда Фред Драер, "Hardcastle„Hardcastle and McCormick,"McCormick“ (ABC, 1983-86), "Stingray"„Stingray“ (NBC, 1986-87) и "Wiseguy"„Wiseguy“ (CBS, 1987-90), съвместно с Франк Лупо. "Wiseguy"„Wiseguy“ е от основните в кариерата на [[Кевин Спейси]].

Продукцията на Канел продължава с младежкия "21„21 Jump Street"Street“ (Fox, 1987-1991), с който на сцената излиза младиямладият тогава [[Джони Деп]], "The„The Commish"Commish“ (ABC, 1991-95) с [[Майкъл Чиклис]], и „Profit”„Profit“.

[[Image: StephenJCannellWithPhilKonstantin.jpg|thumb|right|Стивън Канел и Фил Константин, 2010 г.]]

Седем години след създаването на компанията Канел формира „"Cannell„Cannell Studios”Studios“, което да контролира всички аспекти на дейността на организацията. Компанията му се развива стремително във всички области на ТВ- производството - филми, мини-сериалиминисериали, реклами, и др., има няколко телевизионни студия и станции. Студиото му във [[Ванкувър]] тогава е най-голямото в Канада. В един момент от кариерата си Канел е третият по големина производител напродуцент в телевизията. Част от американската поп-културапопкултура става и логото на компанията, в което падащ лист образува буквата „С”„С“. Все още той (наследниците му) притежава повече от 1000 часа права на разпространение на телевизионни филми и сериали.

По телевизионните сериали „The A-Team”Team“ (2010) и „21 Jump Street”Street“ (2012) са направени игрални филми.

През 1995 г., в резултат на промяна на правата на разпространение на продукциите, Канел решава да измести фокуса си на работа. Продава компанията си за 30 млн.$ на „New World Communications”Communications“ и решава, че е време да последва мечтата си да стане писател.

През 1996 г. излиза романът „Храна за акули”акули“ („The plan”plan“), последван от още четири самостоятелни романа, като всичките са добре приети от критиката и стават бестселъри. В края на 2000 г. с романа „Непокорният”„Непокорният“ („The Tin Collectors”Collectors“) Канел въвежда своя нов герой – мъдрия детектив от Лосанджелиското полицейско управление Шейн Скъли, който следва инстинктите си и играе по собствените си правила, за да хване престъпниците. Романът има голям успех и Канел пише до смъртасмъртта си още 10 романа от тази серия.

Канел никога не изоставя телевизията напълно. Участва в различни проекти като "Diagnosis„Diagnosis Murder"Murder“ (CBS, 1993-2001), "CHiPs„CHiPs '99"99“ (TNT, 1998) и "Threshold"„Threshold“ (Syfy, 2007). Работи по продълженията на "Hunter"„Hunter“ - "Hunter„Hunter: Return to Justice"Justice“ (NBC, 2002), "Hunter„Hunter: Back in Force"Force“ (NBC, 2003), и за кратко "Hunter"„Hunter“ (NBC, 2003).

Понякога Канел играе и роли във филмите, включително постоянна поддържаща роля като "Dutch"„Dutch“ Dixon в „Ренегат”„Ренегат“. Участва и в епизод на „Silk Stalkings”Stalkings“. Когато му казват „Ти изглеждаш като писател по ТВ”ТВ“, той им отговаря „Аз съм такъв през цялото време”време“. Участва като водещ в документалния сериал за митническите служби на САЩ през 1995-1996 г. В пилотните епизоди на първия и втория сезон на „Castle”„Castle“ играе себе си. Заедно с [[Джеймс Патерсън]], [[Денис Лихейн]] и [[Майкъл Конъли]], той е един от приятелите по покер на Касъл. В третия му сезон мястото му е надписано и остава празно една година.

Канел е постоянен застъпник в борбата с [[дислексия]]та и застъпник за деца и възрастни с ментални увреждания. През 2009 г. за документалния филм „Dislecksia: The Movie”Movie“ той дава интервю за това как той самият е успял в кариерата въпреки заболяването си. Въпреки навлизането на компютърната техника Канел продължава да пише само на пишещата си машина и използва компютър само за изследователски цели.