Чернодробна трансплантация: Разлика между версии

'''Чернодробна трансплантация''' е замяна на болен [[черен дроб]] със здрав от донор ([[алографт]]<ref>[[:en:Allotransplantation|http://en.wikipedia.org/wiki/Allotransplantation]]</ref>). Най-често използваната техника е ортотопична [[трансплантация]], при която се отстранява собственият черен дроб, а донорският се поставя на типичното място - – в дясно подребрие.

Резултатът от първите трансплантации е бил незадоволителен. Следват години на упорит труд за усъвършенстване на хирургичните техники, както и за намиране на подходящи средства за предотвратяване отхвърлянето на присадката. Първият краткосрочен успех е постигнат през [[1967]] г., когато пациент живее с присадката над една година. Следващият пробив е в края на [[1970-те|70-те години]], когато се доказва, че комбинацията [[Кортикостероид|''кортикостероиди'']] и ''азатиоприн'' значително удължава живота на трансплантираните, а откриването на ''циклоспорина'' като имуносупресор през [[1979]] г. води до рязко повишаване на едногодишната преживяемост (65 %). Въвежда се и т. нар. UW ( "University„University of Wisconsin"Wisconsin“) разтвор, който позволява по-продължително съхраняване на трупен черен дроб.

През [[1984]] г. за първи път се осъществява присаждане на черен дроб с предварително намалени размери - – от един черен дроб се използват неговите ляв и десен лоб (т. нар. Split чернодробна трансплантация). Разработват се и техники, позволяващи използването на три различни сегмента - – ляв чернодробен лоб, негов ляв латерален сегмент и оставащата част от черния дроб (десен лоб с медиален сегмент от левия лоб). По този начин се преодоляват не само нарастващия дефицит от донорски черни дробове, но и трудностите и усложненията, предизвикани от вместването на цял черен дроб от възрастен в коремната кухина на дете. Така става възможно извършването на трансплантация и при малки кърмачета. При спомагателната чернодробна трансплантация, част от болния черен дроб се отстранява и се [[Имплант|имплантира]] присадка с намалени размери. По този начин са коригирани метаболитни дефекти, засягащи черния дроб. Друго показание за тази техника са чернодробните заболявания с изключително бързо и неблагоприятно протичане. Чрез спомагателната чернодробна трансплантация се осигурява метаболитна поддръжка на организма до момента, в който собственият черен дроб се възстанови. След [[1988]] г. хирургичните техники се усъвършенстват значително и това позволява трансплантиране на присадка от жив донор.

* Вродената непроходимост на извън чернодробните жлъчни пътища<ref>http://web.archive.org/20071208154105/www.geocities.com/hzhelev/education_bul/folks4.html</ref> - – 61;

* Вътречернодробна холестаза - – 9;

* Фулминантни чернодробни нарушения - – 9;

* Алфа-1 антитрипсинов дефицит - – 5;

* [[Хепатит|Хронични хепатити]] - – 5;

* Билиарна [[цироза -]] – 4;

* Метаболитни заболявания на черния дроб - – 3;

* Криптогенна (с неясна обуславяща причина) цироза - – 2;

* Вродена чернодробна [[фиброза -]] – 1;

* Чернодробен [[рак -]] – 1.

За извършването на чернодробна трансплантация не е необходимо HLA съвпадение, достатъчно е съответствие по АВО [[Кръвна група|кръвногрупова]] съвместимост.

Оценка на всеки кандидат и поставянето му в по-висока или ниска позиция в листа на чакащите трансплантация, се извършва от експертен съвет включващ детски [[Гастроентерология|гастроентеролог]], [[хирург]], трансплантационен координатор, координираща медицинска сестра, [[психиатър]], социален работник, представител на агенцията за донорски органи.

== Списък на чакащите ==

# Необходимост от продължителна хоспитализация, но не в [[Интензивна медицина|интензивно отделение]].

В САЩ организацията, която осъществява координиране на информацията за наличните донорски органи и моментната потребност от орган за чакащите трансплантация е "UNOS"„UNOS“<ref>http://www.unos.org/whatWeDo/organCenter.asp</ref>. В [[Европа]] тези функции се изпълняват от организацията "Eurotransplant"„Eurotransplant“<ref>http://www.eurotransplant.org/?id=mission_statement</ref>.

Българската Изпълнителна агенция по трансплантация<ref>http://bgtransplant.bg/iat/index.php</ref> е създадена на [[1 януари]] [[2004]] г. със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки<ref>http://bultransplant.bg/legislation.php</ref> и осъществява дейности по управление, координация и контрол на трансплантацията в [[България|Република България]].

Повечето трансплантационни центрове понастоящем съобщават за пет годишнапетгодишна преживяемост при повече от 90% от пациентите си.

Първата чернодробна сплит трансплантация в България е осъществена през ноември 2004 г. от екип на [[Университетска болница „Лозенец“]] от екипа на проф. д-р Любомир Спасов и под ръководството на проф. М. Малаго ( Университетска хирургическа клиника, [[Есен (Германия)|гр. Есен, Германия]]<ref>http://www.transplantation-clinic.de/</ref>).Трансплантацията е извършена на 7 месечно кърмаче - – Памела. Присадена му е част от черния дроб от жив донор - – неговия баща.

През [[2005]] г. е направена първата успешна чернодробна трансплантация от трупен донор от екипа на Клиникатаклиниката по обща и чернодробно-панкреатична хирургия, подготвен от проф. [[Радослав Гайдарски]] и под ръководството на проф. [[Виолета Димитрова]].

| 2004 || 1 || 0 || 1 ||

| 2013 || 0 || 1 || 1 ||

"Обща„Обща хирургия"хирургия“ за студенти-медици, 2007 г., изд. "Арсо"„Арсо“