Натаниел Хоторн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{xx икона}} → {{икона|xx}}
смяна шаблон
Ред 1:
{{Писател
{{Инфокаре личност
| сорткатиме = Хоторн, = Натаниел Хоторн
| име-оригинал =
| име = Натаниел Хоторн
| портретснимка = Nathaniel_Hawthorne.jpg
| име-оригинал =
| описание = американскиНатаниел Хоторн през 1861 писателг.
| място на раждане = [[Салем (Масачузетс)|Салем]], [[Масачузетс]], [[САЩ]]
| портрет = Nathaniel_Hawthorne.jpg
| място на смърт = [[Плимут (Ню Хампшир)|Плимут]], [[Ню Хампшир]], [[САЩ]]
| портрет-px =
| работил = [[писател]], [[консул]]
| портрет-текст =
| националност = {{USA}}
| уебсайт =
| период =
| пол = м
| жанрове =
| рождено-име =
| теми =
| други-имена =
| направление = [[американски ренесанс]]
| роден-ден = 4
| дебют =
| роден-месец = юли
| известни творби = „Алената буква“ (1850)
| роден-година = 1804
| награди =
| роден-място = Салем (Масачузетс)
| повлиян-от =
| роден-регион =
| повлиял =
| роден-държава = Съединени американски щати
| брак = София Пийбоди (1842-1964)
| починал-ден = 19
| деца =
| починал-месец = май
| подпис = Nathaniel Hawthorne signature.svg
| починал-година = 1864
| бележки =
| починал-място = Плимут (Ню Хампшир)
| общомедия =
| починал-регион =
| вложки =
| починал-държава = Съединени американски щати
| починал-от =
| погребан-в =
| живял-в =
| професия =
| националност =
| етнос =
| религия =
| подпис =
| подпис-px =
| баща =
| майка =
| бракове =
| деца =
| актуално-към =
| вложки = {{Инфовложка писател
| псевдоним =
| творил-от =
| творил-до =
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с =
| теми =
| жанрове =
| стилове =
| награди =
}}
}}
'''Натаниел Хоторн''' или '''Натаниъл Хоторн''' (на [[английски]] ''{{lang-en|Nathaniel Hawthorne''}}, [[1804]]-[[1864]]) е централна фигура на [[американски ренесанс|американския ренесанс]]. Най-известните му произведения са ''„Алената буква“'' ([[1850]]) и ''„Къщата със седемте фронтона“'' ([[1851]]). Хоторн е сред първите [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]]и, които изследват дълбоките мотиви в поведението на героите си. Централна тема в творчеството му е чувството за вина, породено от конфликта между стремежа към лично щастие и ограниченията на обществените норми за поведение.
 
== Биография и творчество ==
'''Натаниел Хоторн''' или '''Натаниъл Хоторн''' (на [[английски]] ''Nathaniel Hawthorne'', [[1804]]-[[1864]]) е централна фигура на [[американски ренесанс|американския ренесанс]]. Най-известните му произведения са ''„Алената буква“'' ([[1850]]) и ''„Къщата със седемте фронтона“'' ([[1851]]). Хоторн е сред първите [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]]и, които изследват дълбоките мотиви в поведението на героите си. Централна тема в творчеството му е чувството за вина, породено от конфликта между стремежа към лично щастие и ограниченията на обществените норми за поведение.
Натаниел Хоторн е роден на [[4 юли]] [[1804]] г. в [[Салем (Масачузетс)|Салем]], [[Масачузетс]] на [[4 юли]] 1804 г. Негов прадядо е участвал като съдия в печално известните [[процеси срещу вещиците в Салем]] ([[1692]]). Детството на Хоторн е самотно – живее само с овдовялата си майка, на която разчита до края на живота си за морална подкрепа и утешение. Хоторн завършва колежа Боудоан в щата [[Мейн]] ([[1821]]-[[1824|24]]), където негов състудент е бъдещият 14-ти [[президент на САЩ]] – [[Франклин Пърс]].
 
От [[1825]] до [[1836]] г. Хоторн пише кратки материали за [[списание|списания]] и [[вестник|вестници]]. Сред приятелите му е [[Джон О'Съливан]], редактор на „Демократически преглед“. Първият [[роман]] на Хоторн, ''„Фаншоу“'' е публикуван анонимно на разноски на автора през [[1828]]. В него се разказва за [[студент]]ския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното ''„Американско списание за полезни и забавни знания“''. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През [[1837]] г. са публикувани неговите ''„Приказки, разказани повторно“'' – книга, високо оценена от [[Едгар Алън По]].
Натаниел Хоторн е роден в [[Салем (Масачузетс)|Салем]], [[Масачузетс]] на [[4 юли]] 1804 г. Негов прадядо е участвал като съдия в печално известните [[процеси срещу вещиците в Салем]] ([[1692]]). Детството на Хоторн е самотно – живее само с овдовялата си майка, на която разчита до края на живота си за морална подкрепа и утешение. Хоторн завършва колежа Боудоан в щата [[Мейн]] ([[1821]]-[[1824|24]]), където негов състудент е бъдещият 14-ти [[президент на САЩ]] – [[Франклин Пърс]].
 
От [[1825]] до [[1836]] Хоторн пише кратки материали за [[списание|списания]] и [[вестник|вестници]]. Сред приятелите му е [[Джон О'Съливан]], редактор на „Демократически преглед“. Първият [[роман]] на Хоторн, ''„Фаншоу“'' е публикуван анонимно на разноски на автора през [[1828]]. В него се разказва за [[студент]]ския живот в един колеж. Този роман не се радва на интерес от читателската аудитория и писателят изгаря останалите непродадени бройки. Покрай издаването на „Фаншоу“, обаче, Хоторн завързва приятелство със Самюел Гудрич от Бостън, издател на популярното ''„Американско списание за полезни и забавни знания“''. Хоторн става сътрудник на списанието, като пише предимно разкази и книжки за деца. През [[1837]] г. са публикувани неговите ''„Приказки, разказани повторно“'' – книга, високо оценена от [[Едгар Алън По]].
 
През [[1842]] г. Хоторн се сприятелява с [[трансцендентализъм|трансценденталистите]] от [[Конкорд (Масачузетс)|Конкорд]] – [[Ралф Уолдо Емерсън]] и [[Хенри Дейвид Торо]]. Но Хоторн изпитва недоверие към интелектуалците и артистите. Той смята, че трансценденталистите гледат прекалено оптимистично на живота и забравят, че човешката природа има и своите тъмни страни. През [[1842]] Хоторн се жени за [[София Пибоди]] – активна участничка в трансценденталисткото движение. Поради растящото семейство и невъзможността да изкарва прехраната си като писател, Хоторн започва работа като чиновник към пристанището на Салем. След три години е уволнен. ''„Мразя този град“'' казва Хоторн за Салем, ''„мразя да излизам по улиците му и да се срещам с хората му“''.
 
През [[1850]] г. Хоторн публикува ''„Алената буква“'' – изключително популярен и до днес роман за тайната любов на Естер с преподобния Артър и детето от грешната им връзка. Действието се развива в края на [[17 век|XVII век]], когато [[пуританство|пуританизмът]] в Америка е в разцвета си. Строгото пуританско общество осъжда на изолация съгрешилата Естер. Младата жена е принудена да носи алена буква „П“ (прелюбодейка), пришита върху роклята на гърдите ѝ. Естер обаче приема унижението си с достойнство. Тя живее скромно, възпитава дъщеря си в християнски добродетели и помага на бедните и болните. С годините значението на позорната буква се заличава от съзнанието на съгражданите ѝ, дъщерята се омъжва за европейски благородник, а възрастната Естер е уважавана и търсена за съвет от млади и стари. Днес образът на Естер се счита за първия образ на [[феминизъм|феминистка]] – класически пример на сексуално независима жена и смела алтернатива на [[Ана Каренина]]. Влиянието на ''„Алената буква“'' се усеща в редица по-късни произведения от американски автори, като например ''„Портрет на една дама“'' на [[Хенри Джеймс]], ''„Пробуждането“'' на [[Кейт Шопен]], ''„Както лежах и умирах“ (''As I Lay Dying'')'' на [[Уилям Фокнър]].
 
На следващата година след публикуването на ''„Алената буква“'' излиза и ''„Къщата със седемте фронтона“'' (''The House of the Seven Gables''). В основата на историята, разказана в нея, е легендата за проклятието, отправено към рода на самия Хоторн от една жена, осъдена на смърт като вещица по време на съдебните процеси в Салем от края на 17-ти век. Проклятието носи нещастия на обитателите на голямата къща. Накрая един от потомците на убитата жена се оженва за младо момиче от прокълнатия род и така слага край на наследствения грях.
 
Междувременно Хоторн завързва близко приятелство с [[Херман Мелвил]], който му посвещава романа си ''„Моби Дик“''. Хоторн вече е охладнял към приятелите си трансценденталисти. Той лично е прекарал известно време в утопична комуна и през 1852 г. публикува „Романс за Блайдейл“ – силно критична картина на живота в комуната. Образите в този роман са базирани на исторически лица. Чрез тях Хоторн убедително разкрива неизбежните дефекти на всяко утопично общество.
 
През [[1853]] г. [[Франклин Пърс]] става президент на САЩ. Хоторн, който е написал кампанийната му биография, е назначен за консул в [[Ливърпул (град)|Ливърпул]], [[Англия]]. Той остава в Ливърпул четири години, след което прекарва още година и половина в Италия. Там написва „Мраморният елен“ (1860) – история на един конфликт между невинност и виновност. Това е последният му завършен роман.

Хоторн се завръща в родината и умира на [[19 май]] [[1864]] г. по време на планински поход с приятеля си Франклин Пърс. След смъртта му, неговата съпруга редактира и издава записките му. В съвременните издания на тези записки са възстановени всички променени от нея пасажи и са добавени всички пропуснати.
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.eldritchpress.org/nh/hawthorne.html Натаниел Хоторн (1804–18641804 – 1864), от Елдрич Прес]
* {{икона|en}} [http://www.hawthorneinsalem.org/ Натаниел Хоторн в Салем]
 
{{нормативен контрол}}
{{романтизъм}}
{{СОРТКАТ:Хоторн, Натаниел}}
 
[[Категория:Американски писатели|Хоторн, Натаниел]]
[[Категория:Личности (Масачузетс)]]