Хокей на лед: Разлика между версии

'''Хокеят на лед''' е отборен [[зимен спорт]], който се играе върху [[лед]]ена пързалка с [[Шайба (хокей на лед)|шайба]].

Играе се от два отбора по шест човека, които се стремят да си отбележат гол, вкарвайки шайбата във вратата на противниковия отбор. Редовното време се състои от три части от по 20 чисти игрови минути. Времето спира да се отчита при прекъсване на играта. При равенство в редовното време следватследва продължение на принципа „внезапна смърт“ , при което печели отборът, вкарал първи гол, и наказателни удари, в случай, че никой отбор не вкара гол в продължението.

В днешни дни хокеят е един от най-популярните спортове в страни като [[Канада]], [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Русия]], [[Финландия]], [[Швеция]], [[Чехия]], [[Словакия]] и [[Германия]]. В тези страни хокеят има изградени традиции и имат добри вътрешни първенства, но най-силното и световноизвестно първенство е [[Национална хокейна лига|Националната хокейна лига на САЩ и Канада]], НХЛ.

Хокеят на лед е част от програмата на [[зимниЗимни олимпийски игри|зимните олимпийски игри]]. Ежегодно се провежда и [[световно първенство по хокей на лед]].

Хокеят на лед се играе върху ледена пързалка с шайба&nbsp; — гумен диск с диаметър 76,2 [[милиметър|мм]] (три [[инч]]а) и дебелина 2,54 [[сантиметър|см]] (един инч). Игровото поле представлява правоъгълник със закръглени ъгли, обграден от дървена или пластмасова ограда&nbsp;—, наречена ''мантинела'', с височина 1,20&nbsp;м. Размерите на полето са различни според правилата на [[Международна федерация по хокей на лед|международната федерация]] и НХЛ. Според международните правила, максималните допустими размери са 61x30 м, а минималните 56x26 м, като в официални състезания, организирани от международната федерация се, размерите трябва да са 60-61 м дължина и 29-30 м ширина. В НХЛ размерите са 200x85&nbsp;[[фут]]а, т.е. 60,96x25,91 м. <ref>[http://www.iihf.com/iihf-home/sport/iihf-rule-book.html IIHF Rule Book], посетен на 17 май 2012 г.</ref>

Игрището е разделено на зони&nbsp; — с две сини линии, прекарани на 18&nbsp;м от краищата на площадката, се очертава зоната за защита пред собствената врата и респективно зоната за нападение пред противниковата врата. Между тях остава среднасредната зона, през центъра на която преминава централната червена линия. С червени линии са очертани и вратарските полета. Самите врати са малки&nbsp;— – височина 1,22&nbsp;м и широчина 1,83&nbsp;м, със здраво опъната мрежа в задната част. МожеХокеистите и шайбата могат да се играедвижат и взад пространството задна вратата (междузад вратите и мантинелата).

Играчите имат право да хванат шайбата, когато тя е рикоширала и е във въздуха, след което да я върнат на леда, стига по преценка на съдията, тя да не е била в ръката на играча повече от 3 секунди. Шайбата рядко престоява в ръцете на играчите повече от част от секундата, тъй като в противен случай те се превръщат автоматично в мишена, а голове се зачитат само след удар на шайбата със стик, намиращ се под нивото на горната греда на вратата, или след рикошет от кънка или част от друга екипировка на собствен или противников играч, стига да е неволен рикошет, и да не е налично насочено движение за отклоняване посоката на шайбата.

Играчите сасе снабденипридвижнат с кънки за лед, но без зъбци; оборудвани са още със стик (ляв или десен, спрямо това коя еспоред „водещата“водещата ръка на играча) и комплекткомплектен екип, който съдържа:

* Каска, която задължително е снабдена с желязна маска или плексигласов визьор, предпазващ лицевите части на играча. За да играе без маска/визьор, хокеистахокеистът трябва да е пълнолетен и да е подписал декларация, че поема отговорност при евентуални неприятнинеблагоприятни последствия.

* При деца и младежи, ненавършили пълнолетие е задължителна, употребата на предпазител на врата е задължителна.

* Нагръдник&nbsp;— – обхваща торса почти до кръста, като преминава и през раменете, в посока лактите.

* Гащи, с предпазни „кори“ в тях,

* Мъжете използват [[суспенсуар]].,

* Наколенки, продължаващи надолу по цялата дължина на костта,

* Чорапи.

Стикът на вратаря е по-къс и по-широк, за да отразява ударите; кънките му са по-ниски и устойчиви, ножовете им са по-широки от тези на полевите играчи; а на ръцете си има специални ръкавици&nbsp;— – „лапа“ (или „тухла“) – за отбиване на удари и „човка“&nbsp;- – уплътнена ръкавица с мрежа между палеца и показалеца&nbsp;—, предназначена за ловене на шайбата.