Божица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
форматиране: 5x тире, 2x нов ред, 5 интервала, год.→г. (ползвайки Advisor) + текст на снимката |
||
Ред 29:
Площта на землището на Божица, която обхваща 71,6 кв. км., е най-голяма сред селата в Краище<ref>Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 292-293.</ref>.
Божица се състои от 11 разпръснати махали
== История ==
Ред 35:
=== В Османската империя ===
Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкара прехраната си в продължение на столетия в неполодородната местност. Рудниците са били [[вакъф]], отдаван под наем на [[турци|турски]] предпиемачи. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век
▲Значителна роля за развитието на Божица е имал добивът и обработката на желязна руда, поради което селото е било наричано „Богата“ или „Златна“ Божица. Преданията свързват началото на рударството по тези земи с „лятинци“ („латинци“). Благодарение на рудниците и инсталациите за преработката на рудата (вигни/вигнища и самокови/мадани) сравнително многобройното население на селото успява да изкара прехраната си в продължение на столетия в неполодородната местност. Рудниците са били [[вакъф]], отдаван под наем на [[турци|турски]] предпиемачи. Краят на божичкото рударство настъпва през първата половина на XIX век и се свързва с изсичането на околните [[бук]]ови гори, които служат за източник на [[дървени въглища|гориво]] за [[вигна|вигните]] и [[Мадан (металургия)|мадана]]<ref>пак там, с. 270-274, 280-281, Иречек, Константин. Пътувания по България, София 1974, с. 655-656.</ref>.
В селската църква „Свети Никола“ са запазени стенописи от началото на [[17 век|XVII век]].
Line 42 ⟶ 41:
За разлика от много от останалите села в района, през [[19 век|XIX век]] Божица не е господарско село и обработваемата земя принадлежи на местните жители. По това време божичани се славят и като добри строители, които работят в различни краища на днешна България и Сърбия.
В [[1864]] година Божица е сравнително голямо село, което има 159 [[хане]]та (902 мъже), а в [[1874]] година
През [[1860]] година е отворено училище в Божица, чийто пръв учител е Найден Стоянов от село [[Райчиловци]], Босилеградско<ref>Димитров, Тодор. Босилеградският край
=== В България ===
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]]. То е център на община, която е част последователно от [[Извор (Община Босилеград)|Изворска]] (до [[1889]] г.), [[Босилеград]]ска (до [[1901]] г.) и [[Кюстендил]]ска околия<ref>пак там, с. 13-14.</ref>.
В 1883 година [[Константин Иречек]] описва първите си впечатления от Божица по следния начин:{{цитат|...пристигнахме между ниви още зелен овес в центъра на село Божица (около 1240 м). На издатъка между стичането на два потока се издигат стара църква, ново училище и ред къщи, построени край пътя към склона, между тях и един хан. Къщите са покрити или с апсидни плочи, или със слама.<ref>Иречек, К., пос. съч, с. 654.</ref>|}}
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от 1885 година районът на селото е театър на военните действия. На 1 ноември 1885 г. на границата край Божица български патрул е нападнат от сръбски части. В завързалата се престрелка и двете страни дават жертви, а инцидентът се използва от сръбска страна като претекст за започване на войната.<ref>История на Сърбско-българската война, София 1925, с. 75., Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 128.</ref> На 2 и 3 ноември
През 1895 година кмет на община Божица е Стоимен Петров.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, с. 39.</ref>
Line 61 ⟶ 59:
=== В Сърбия ===
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, на [[6 ноември]] [[1920]] г. селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. През този период жителите му са подложени на насилствена асимилация и на репресии. През февруари
В [[1924]] година е построена нова училищна сграда.
Line 69 ⟶ 67:
До [[1965]] година Божица е в Босилеградска община, след това е присъединена към община [[Власина Округлица]], а от [[1975]] г. - към Сурдулишка община<ref>Младенов, Александър, пос. съч., с. 56</ref>.
През [[1968]] година поради липса на ученици е закрито училището в Златанова махала, а през [[1981]] година - това в Деянова махала. През 80-те години на [[20 век|ХХ век]] изучаването на [[български език]] в местното училище е сведено до минимум.
== Население след 1878 г. ==
Line 83 ⟶ 81:
*2002 - 333 жители
Етнически състав според преброяването в 2002г.: [[българи]] - 64.86% , [[сърби]] - 27.92%, [[югославяни]] - 1.50%, [[Хървати]] - 0.3% (1 гражданин), [[македонци]] - 0.3% (1 гражданин), непосочили - 2.7% (9 души).
== Редовни събития ==
Line 105 ⟶ 103:
File:Bozica-old-church.jpg | Старата църква
File:Bozica-new-church.jpg | Новата църква
File:Priest's grave of Todor Pobienski - Bozhitsa.jpg | Гробът на
File:Bozica-domes-of-the-new-church-sepia.jpg | Кубетата на новата църква
</gallery></center>
| |||