Стокхолмско метро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Стокхолм; Добавяне на Категория:Икономика на Стокхолм, ползвайки HotCat
поправка
Ред 16:
|собственик = Storstockholms Lokaltrafik
}}
'''Стокхолмското метро''' (на [[шведски език{{lang-sv|шведски]]: ''Stockholms tunnelbana''}}) е [[железопътен транспорт|железопътна]] подземна система, част от обществения градски транспорт в [[Стокхолм]], [[Швеция]]. Системата включва три основни линии със сто [[метростанция|метростанции]], 48 от които са подземни, а 52 са на земната повърхност <ref>{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/stationer.html Информация за метростанциите]</ref>.
[[Картинка:T-Centralen Tunnelbana Hässelby.JPG|250px|ляво|мини|"Зелената„Зелената линия"линия“ към Хеселби Странд]]
На 30 септември [[1933]] г. е поставено началото на подземния железопътен транспорт в Стокхолм, с прокопаването на тунел под [[Сьодермалм]], свързващ влакови композиции от обществения градски транспорт <ref>{{икона|sv}} [http://runeberg.org/tektid/1933v/0075.html Teknisk Tidskrift за прокопаването на тунела под Сьодермалм]</ref>. Именно от този тунел идва [[шведски език|шведското]] име за метро – - "''tunnelbanan''", буквално "тунелен„тунелен транспорт"транспорт“. Означението на Стокхолмското метро е бял кръг със синя буква Т в средата.
 
Стокхолмското метро, се отличава с уникални за всяка метростанция [[декорация|декорации]]. Наричано е най-дългата [[художествена галерия]] в света. Няколко от метростанциите (най-вече в рамките на "Синята„Синята линия"линия“) са оставени до основната носеща [[скала]], груби и недовършени, като останалия декор се вписва в рамките на концепцията. Метростанция Рисне притежава гигантска [[фреска]] с мотиви от [[история]]та на световните цивилизации, по протежение на двете страни на платформата.
 
== История ==
Причината за започване на строежа на Стокхолмското метро е в изключителната натовареност на улиците на [[Стокхолм]] по време на първата четвърт на [[20 век]] <ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Историческа справка]</ref>. Колите, автобусите и трамвайте са причинявали задръствания по улиците и стокхолмските политици, вдъхновени от решението на проблема в други градове като [[Лондон]], [[Париж]] и [[Ню Йорк]] взимат решение за построяване на метро-система <ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Историческа справка]</ref>. След голям обществен дебат, започва планирането на метро-системата през 1941 г., като окончателното завършване на първия етап на подготвителните работи приключва през 1944 г. <ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Историческа справка]</ref>
 
Първата линия на метрото е отворена на 1 октомври [[1950]] г. <ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Исторческа справка]</ref>, когато съществуващата от 1933 г. подземна железопътна система е приведена спрямо стандартите за [[метро (транспорт)|метро транспорт]]. Тази първа линия е вървяла в посока на юг от станция [[Слюсен]]. В рамките на няколко години линията е била разделена на три линии, насочени в южна посока от централната част на Стокхолм. През [[1952]] г. се отваря нова линия към западните предградия. През [[1957]] г. <ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Исторческа справка]</ref> тази и съществуващите линии са свързани, чрез изграждане на връзка през стария град, и поделят обща централна метростанция. "Червената„Червената линия"линия“ е отворена през [[1964]] г.<ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Исторческа справка]</ref>, с две отделни линии, обхващащи оста североизток-югозапад. "Синята„Синята линия"линия“ е отворена през [[1975]] г. с две линии<ref name="hist">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/historia.html Исторческа справка]</ref>, насочени на северозапад от централната станция. Последно през [[1994]] г. са достроени части от съществуващата вече "Зелена„Зелена линия"линия“.
 
<timeline>
Ред 37:
 
Colors =
id:canvas value:gray(0.95) # background for whole image
id:bars value:white # background for bars
id:grid1 value:rgb(0.4,0.6,0.4) # major grid
id:grid2 value:rgb(0.80,0.80,1) # minor grid
id:gray value:gray(0.6) # for colophon
id:gray2 value:gray(0.5) # for text
 
id:зелена value:green legend:Зелена_линия
id:червена value:red legend:Червена_линия
id:синя value:blue legend:Синя_линия
 
BackgroundColors = canvas:canvas bars:bars
 
ScaleMajor = gridcolor:grid1 unit:year increment:5 start:01/01/1950
ScaleMinor = gridcolor:grid2 unit:month increment:12 start:01/01/1950
 
Ред 58:
 
LineData=
at:start color:black layer:front
at:end color:black layer:front
at:01/10/1950 color:gray layer:back
 
Ред 103:
fontsize:XL
pos:(450,495)
text:Стокхолмско метро - – История
</timeline>
 
Ред 114:
По-старите вагони, типове от C6 до C15, са с дължина 17,62&nbsp;[[метър|m]], на широчина са 2,8&nbsp;[[метър|m]] и са високи 3,8&nbsp;[[метър|m]]. Тежестта им е между 20 и 30&nbsp;[[тон|t]] и побират 48 седящи пътници (384 седящи места в пълната композиция). Обикновено се прикачват от шест до осем вагона от този тип.
 
Болшинството от старите вагони, постепенно се заместват с т.нар. "''Vagn 2000''" (тип C20), въведени в употреба за първи път през май 1998 г. <ref name="Vagn 2000">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/vagnar.html Технически данни за Vagn 2000]</ref> Метро-композициите от този тип включват два до три вагона тип C20, всеки с дължина 46,5&nbsp;[[метър|m]] с врати от двете страни. Общата бройка на седящите места в такава композиция е 414 пътници <ref name="Vagn 2000">{{икона|sv}} [http://hem.passagen.se/larsvall/tunnelbana/text/vagnar.html Технически данни за Vagn 2000]</ref>.
 
Старите вагони могат да бъдат забелязани в пиковите часове, главно по червената и синята линии, като единствено типове C6, C9, C14 и C15 са все още в употреба, с общото име Cx. Препълнена композиция в пиковите часове може да побере между 1000 и 1200 пътници.
 
<div style="float:left">[[Картинка:Stockholm Tunnelbana train C20.jpg|200px|left|мини|"''Vagn 2000''" (тип C20) композиция]]</div>
Максималната [[скорост]] за червената и синята линии е 80&nbsp;km/h, а за зелената 70&nbsp;km/h. (в рамките на метростанциите максималната позволена е 50&nbsp;km/h). Максималното [[ускорение]] е 0.8&nbsp;m/s².
 
За осъществяването на максимална [[сигурност]] при близките дистанции, в които оперира метрото, съществува автоматична система, изпращаща постоянни контролни [[сигнал]]и. Сигналът се получава през [[релси]]те от [[антена]], закачена на [[ос]]та на първото [[колело]], и се сравнява с текущата скорост на [[композиция]]та. При подаден сигнал от главната система, спирачният механизъм на определена композиция се задейства, ако е превишена максималната позволена скорост. На машиниста се дава информация за текущото ограничение на скоростта на [[екран]]а в кабината за управление. При тип C20 или при тип Cx, преекипирани с новата система, директно това се отразява на скоростомера. Системата не позволява две композиции да се разминат при близък контакт със скорости, по-големи от 15&nbsp;km/h.
 
Друга система позволява автоматично управление на метро-композицията, но машинистът все още контролира отварянето и затварянето на вратите, както и потеглянето. Тази система до началото на 2007 г. съществува единствено при "Зелената„Зелената линия"линия“.
 
{| borderclass="1" align="centerwikitable" style="text-align:center;"
!colspan="12"|Съвременни вагони:
|-
Ред 146:
 
== Линии ==
* "Зелента„Зелента линия"линия“ има 49 [[метростанция|метростанции]]: 12 са подземни (9 [[бетон]]ни, 3 в масивна скала) и 37 наземни метростанции. Линията е дълга 41&nbsp;256&nbsp;[[метър|m]]. Отворена е на 1 октомври 1950 г., а през 2005 г. е използвана от 451&nbsp;000 пътници на ден или 146 милиона пътници годишно.
* "Червената„Червената линия"линия“ има 36 метростонции: 20 подземни (4 бетонни, 16 в масивна скала) и 15 надземни. Линията е с обща дължина 41&nbsp;238&nbsp;[[метър|m]]. Отворена е на 5 април 1964 г., а през 2005 г. е използвана от 394&nbsp;000 пътници на ден или 128 милиона пътници годишно.
* "Синята„Синята линия"линия“ е с 20 метростанции: 19 подземни (всички в масивна скала) и 1 наземна. Общата дължина на трасето и 25&nbsp;516&nbsp;[[метър|m]]. Отворено е на 31 август 1975 г., а през 2005 г. е използвана от 171&nbsp;000 пътници на ден или 55 милиона пътници годишно.
 
{| border="1" cellpadding="5" align="center" style="border-collapse:collapse;"
Ред 154:
|-
! style="background:#0A9CDA; color:white;" | 10
| [[Кунгстредгорден]] - – [[Юлста]] (''Kungsträdgården – Hjulsta'') || 31 август 1975 || 15,1 km || 14
|-
! style="background:#0A9CDA; color:white;" | 11
| [[Кунгстредгорден]] - – [[Акала]] (''Kungsträdgården – Akalla'') || 5 юни 1977 || 15,6 km || 12
|-
! style="background:red; color:white;" | 13
| [[Норшбори]] - – [[Рупстен]] (''Norsborg – Ropsten'') || 2 септември 1967 || 26,6 km || 25
|-
! style="background:red; color:white;" | 14
| [[Фруенген]] - – [[Мьорби Центрум|Мьорби Ц]] (''Fruängen – Mörby C'') || 30 септември 1973 || 19,5 km || 19
|-
! style="background:green; color:white;" | 17
| [[Окешов]] - – [[Скарпнек]] (''Åkeshov – Skarpnäck'') || 19 ноември 1958 || 19,6 km || 24
|-
! style="background:green; color:white;" | 18
| [[Алвик]] - – [[Фаршта странд]] (''Alvik – Farsta strand'') || 24 ноември 1957 || 18,4 km || 23
|-
! style="background:green; color:white;" | 19
| [[Хеселби странд]] - – [[Хегсетра]] (''Hässelby strand – Hagsätra'') || 9 септември 1951 || 28,6 km || 35
|-
! colspan="2" style="text-align:left;" | Общо
Ред 195:
 
== Външни препратки ==
* {{икона|sv}} {{икона|en}} [http://www.sl.se/ Стокхолмски транспорт] - – Официална страница на шведски и английски език.
 
[[Категория:Икономика на Стокхолм|Метро]]