Възкресение Христово (Йерусалим): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Coord|31|46|42.45|N|35|13|46.75|E|region:IL_type:landmark|display=title}}
[[Файл:Tomb of christ sepulchre1.jpg|thumb|250px|[[Кувуклия]]та в Храма на Божи гроб]]
'''Йерусалимската църква „Възкресение Христово“''' ({{lang-ar|<big>كنيسة القيامة</big>}}, {{lang-hy|Սուրբ Հարություն տաճար}}, {{lang-el|Ναός της Αναστάσεως}}, {{lang-la|Sanctum Sepulchrum}}) е построена на мястото където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал [[Исус Христос]]. В Храма ежегодно се провежда церемонията по слизането на [[Свещен огън|Благодатния огън]]. [[Базилика]]та е катедрален храм на православната [[Йерусалимска патриаршия]].<ref>[http://www.pravenc.ru/text/168155.html „Гроба Господня (Воскресения Христова) Храм в Иерусалиме“], ''Православная энциклопедия''</ref> ▼
'''Йерусалимската църква „Възкресение Христово“''' ({{lang-ar|<big>كنيسة القيامة</big>}}, {{lang-hy|Սուրբ Հարություն տաճար}}, {{lang-el|Ναός της Αναστάσεως}}, {{lang-la|Sanctum Sepulchrum}}) е построена на мястото, където според преданието е разпнат, погребан, а сетне и възкръснал [[Исус Христос]].
Още ранните християни почитали мястото на разпятието и погребението на Иисус Христос, което тогава се е намирало извън чертите на Стария град.▼
▲
Първата църква на [[Божи гроб]], която се намира в този храм, е издигната по инициатива на откривателката на [[Животворен кръст|Животворния кръст]] и майка на св. [[Константин Велики]] [[Флавия Юлия Елена|света Елена]]. Строена е под надзора на [[Йерусалимски патриарх|патриарх]] [[Макарий Йерусалимски]] заедно с частично запазената [[базилика]] във [[Витлеем]]. Освен Божи гроб, в храма се намира и предполагаемото място на [[Голгота]] и мястото, на което според преданието е открито [[Дърво на живота|Дървото на живота]]. ▼
▲Още ранните християни
▲Първата църква на [[Божи гроб]],
Първият и величествен за времето си храм на Възкресението на мястото е осветен в присъствието на император [[Константин Велики]] и представители на православното духовенство на [[13 септември]] [[335]] г. ([[стар стил]]). В чест на това събитие Православната църква на този ден отбелязва празнично [[обновление на Храма|обновлението на Храма]].
==
Българите са от първите народи
В своите спомени за поклонническото си пътуване до [[Йерусалим]] през 1858 г. възрожденският българин [[Димитър Паничков]] предава разказа на български свещеник, според който още по времето на [[Симеон I|цар Симеон Велики]] в Светия град съществувал голям български манастир „Св. Симеон“. Той бил обитаван от български монаси чак до началото на 19 век. Освен това, „някога абисинската стаичка до Светия гроб и черквата свети Яков също били български“.
Line 22 ⟶ 25:
През следващите векове българското духовенство в Светия град изглежда не е могло да поддържа финансово своето храмово пространство край Гроба Господен и то преминало в ръцете на друга църковна общност.
Понастоящем българската църква в Йерусалим сега принадлежи на якобитската (сюрианитска, сирска, арамейска) монофизитска униатска църква.
[[File:Anastasia Rotonda sketch 1.svg|right|thumb|600px|План на сегашната църква „Възкресение Христово“]]
| |||