|
[[Категория:Светлина]]
[[Категория:Астрономия]]
Обикновенно, чувайки за замърсяване, хората си мислят за индустриални пушеци, автомобилни изпарения, леки отпадъци, за радиоактивни отпадъци, а може би също и за оглушителните шумове от моторните скутерчета (т.н. „шумово замърсяване”), но не и за светлинно такова. Но ето, че и светлината замърсява. В какво се състои светлинното замърсяване: то е просто неконтролируемо разпространение на нощното осветление, публично и частно, извън обсега на района в който би трябвало да осветява директно. По определен начин светлината се разпръсва във височината, образувайки върху главите ни един вид млечна шапка, която ни възпрепядства да виждаме звездите в нощното небе.
1. Повече светлина на земята и повече звезди в небето
През последните години се умножиха инициативите, които карат хората да се замислят за светлинното замърсяване, а това е темата която най-рядко се споменава от средствата за масова информация, и която самите еколози дълго време игнорираха. Естествено, че има много по-важни и спешни проблеми за които хората имат право да бъдат уведомени, въпреки това свързаният с нерационално размножаващите се лампиони и фарове от всякакъв вид проблем, в повечето случаи от автомобилни фарове и в по-малкото директни, също трябва да бъде посрещнат със сериозност и своевременно, т.к. не обхваща аспекти от второстепенна важност, а пряко свързани с икономиката, екологията, както и със сигурността на гражданите.
Нощем нашите градове прожектират към небесното пространство такова количества от тази светлина, че е станало почти невъзможно да различиш от тротоара или от прозореца на къщата си, дали небето е заоблачено или е ясно.Естествено, първите които забелязват и съобщават за феномена са астрономите, тези чиято професия е да наблюдават небето. Но проблемът не засяга само добре осведомените, които като цяло, също биха могли да се лишат от чистото небе в градовете: днес проучването се прави на предметно стъкло на разстояние от хиляди километри от мястото на регистрация.
Светлинното замърсяване засяга преди всичко обикновените хора, защото небето е на всички (както морето или планините), освен това всеки от нас има правото да се наслаждава на един природен спектакъл, който представлява един от наи-ценните (може би най-великият), който преродата ни предлага. Вечер, когато човек се намира в планината или в някое провинциално селце (като цяло малко осветено), почти спонтанно му идва да вдигне очи към небето и да се възхити на небесния простор. Тогава хората остават очаровани и почти не вярващи пред блясъка на стотици звезди, за чието съществуване се е забравило, почти хиляди ходини ще да са минали от времената, в които на същия спектакъл са можели да се взхищават и в града. Малко са тези, които се възползват от положението за да локаризират най-известните съзвездия (например Орион) или най-ярко осветените звезди (например Сириус или Полярната звезда). Питали ли сте се някога, колко от новите поколения, които живеят в големите градове, са виждали някога Млечния път? Колко деца знаят, че планетите могат да се видят с просто око, без да е необходима употребата на специални уреди?
|
