Александър Керенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни |
|||
Ред 20:
През 1899 г. Керенски влиза в известния [[Санктпетербургски университет]], за да изучава класическа философия и история. Вероятно под влиянието на семейните си корени той вижда академична кариера, но особените условия там – нарастващото революционно разпалване на университетите срещу самовластието, създават условия за друго. След няколко перипетии, свързани с политическата му ангажираност и с критиките му срещу заемащите властта<sup>[[2]]</sup>, и преминавайки към правната му история, през 1904 г., Керенски завършва юридическото си образование. Този успех му позволява да се включи в адвокатското съсловие на столицата.
На следващата година политическите събития го поставят на първо място в легалната съпротива срещу имперската власт. Като практикуващ адвокат защитава мнозина бойци, подложени на полицейската репресия – жертвите на „[[Кървава неделя (1905)|Кървавата неделя]]“, която ще го спре, а по-късно, през декември 1905 г., и ще го заточи в [[Ташкент]]. Освободен през април 1906 г., през последвалите години той все повече и повече поема защитата на политическите затворници, сред които са и бъдещите му противници от болшевишката фракция на социалдемократическата руска партия<sup>[[3]]</sup>. Съдебните му успехи благоприятстват през 1912 г. влизането му в IV-<sup>тата</sup> Държавна дума като депутат. В това време той е също така сред най-видните франко-масонски управляващи в [[Санкт Петербург]].
Брилянтният, според някои, оратор Керенски по-късно се присъединява към Революционната социалистическа партия, преценявайки стратегията си за подкрепа на селските жители, която според него е най-обещаващата за социалната реалност на страната, но в онова време работническото съсловие в Империята все още е в зародиш. Тази малцинствена позиция не възпира Керенски да влага всичките си усилия за радикализиране на Долната палата, подготвяйки се изцяло за бъдещата си революционна роля. Той също така е утвърден боец и верен професионален заговорник, за когото засичането и заобикалянето на шпионажи и овладяването на тайни кореспонденции малко по малко са стават втората му природа.
Ред 55:
== Прекалено дълго изгнание ==
От този момент нататък Керенски, който живее в [[Париж]] до [[1940]] г., ще бъде в сърцето на деленията и споровете, разединяващи руските изгнаници в чужбина, тъй като много от тях – монархистите, виждат в него, и то не безпричинно, гробаря на царизма. Като се започне от тук, целият му нататъшен живот е дълго оправдание за управлението му във Временното правителство.
Установил се в Париж по време на [[Гражданска война в Русия]] и прилагащ принципа на „златната среда“, той не подкрепя никоя от политическите фракции и е противник на болшевишкия режим, както и на [[бялата гвардия]], чиито ръководители по онова време се опитват, с помощта на Съюзниците, да съборят болшевизма и да възстановят монархията. Той пише много за революционния период, публикувайки: „Катастрофата“ (1927), „Руската революция“ (1928), „Разпятието на освободения човек“ (1934).
| |||