|
Селището е възникнало през 18-19 век, но укрепва с построяването на ж.п. линията Русе —- Стара Загора в началото на 20 век като става важен ж. п. възел. В по-ранни времена се е наричало '''Старохан'''.
Според преданието, по времето на Цар [[Иван Асен II]] над селото около махала Нейчевци е бил летниялетният дворец на царя. До днес мястото се нарича ''градът'' и е чест обект на [[Иманярство|иманярски]] набези. Отново според легендата, на ливадите в падината под селото са пасли конете на [[Асеневци]]. От тамОттам е произлязло и името на днешното село — Царева ливада. Платото до селото е историческата местност [[Стринава]]. То е по-трудно достъпно и в средновековието е укрепено като стратегическа твърдина. Днес са запазени останки от крепостни стени и основи на сгради. Едно от укрепленията, открити в района — на 2 км северно от с. Царева Ливада, е идентифицирано с крепостта Стринава (Царовището), споменавана от византийски писатели, във връзка с боеве, станали там. Тук е легендарното място, където са родени братята [[Асеневци|Асен и Петър]] от майка куманка и баща българин, и по-късно те често идват на почивка и лов в Стринава, която им е била като лятна резиденция. Заедно с принадлежащите на укрепения район още три крепости — Боруна, Куклата и [[Калето]], тя е играла важна роля в отбраната на [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Някои от тези крепости имат троен ред стени, дебели до 2 метра. В околността са намерени монети, стрели, копия, мечове, катинар тежащ 13 kg. Това са безспорни доказателства за интензивен живот. Около Стринавското плато с площ около 5-6 квадратни километра, ареалът чак до [[Трявна]] изобилства с имена на местности като Цар Асеник, Цар Каоляник, Царюви бахчи, Царското, Стърната, Цар Асенова пътека, самото село Цареви ливади и т.н.
От 1906 година започва строежа на презбалканската ж.п. линия [[Велико Търново|Търново]] – Дряново – Трявна – [[Борущица]] – Стара Загора с отклонение за Габрово. По това време в Царева ливада се строи голяма гара, която в последствиевпоследствие става важен железопътен възел, което и определя по-нататъшното развитие на селото и целия регион. Контролът на строежа на ж.п. гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на [[Никола Мушанов]]. Като общи работници по строежа на ж.п. линията са работели много мъже и жени от района. Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи, македонци, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби”. Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души, е през [[1909]] година в участъка Царева ливада – Габрово.
По време на строежа на двете ж.п. линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен. Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички [[хан|ханчета]] са превърнати в кръчми и гостилници. Всички свободни стаи и стаички са натъпкани с квартиранти. Хранителни продукти и напитки се продавали и на „кантони” – на открито по обектите.
Гара Царева ливада и ж.п. линията за Габрово били открити по най-тържествен начин на [[29 януари]] [[1912]] година. На тържеството присъствал и цар [[Фердинанд]], председателят на министерския съвет Гешев, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите в Габрово с първият пътнически влак Царева ливада – Габрово. В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса.
|
