Троянски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 11x тире, 4x кавички, 2x тире-числа, 16 интервала, 6lokavica, запетая, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Сграда
| име = Троянски манастир<br/>„Успение Богородично“
| картинка = Eglise ste vierge trajan monastere 2.jpg
| картинка-описание = Манастирската църква
| карта = България
| lat_deg = 42.8625
| lon_deg = 24.780556
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
Ред 12:
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 17- – 19 век
| технически параметри =
| съвременен статут = [[Ставропигиален манастир]],<br/>[[Паметник на културата]]
| съвременно състояние = Действащ мъжки
| сайт =
}}
Ред 25:
 
==Местоположение==
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река [[Черни Осъм]], в село [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]], на 10 км от [[Троян]].
 
==История==
Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от [[Атон]], които отиват във [[Влашко]] със светинята на манастира - – чудотворната [[икона]] на [[Богородица]] [[Троеручица]], която е копие на старата чудотворна икона в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] ([[XIV век]]). Според една хипотеза, че Троянският манастир е основан от монаси от разрушения ловешки манастир [["Ястреб"]], но тя не е доказана.
 
Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит - – Огнянович, уточнява на други места, че възникването на манастира е станало около [[1600]] година и че двамата монаси са дошли тук от [[Атон]]. Малко по-късно на път за [[Влахия]] тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на ''„Св. Богородица Троеручица"''. Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам.
 
Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от [[Ловеч]], манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
 
През първата половина на [[XVIII век]] манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след [[1765]] година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от [[Сопот]], осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в [[1771]] година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин - – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.
 
В един манастирски летопис, съставен през [[1835]] година е отбелязано: ''„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край."''
 
Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В [[1832]] година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Св. Йоан Предтеча]]", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били х. Петър Балюв от[[ Троян]], Спас Маринов , Стоян Чалъкоглу Бейликчи от [[Копривщица]], х. Михаил от [[Тетевен]] и Пенчо Попович от [[Трявна]]. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение Пресветая Богородици".
 
В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни - – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „[[Свети Никола (Троянски манастир)|Св. Николай Чудотворец]]", източно от манастира. Един от следващите игумени - – Партений издигнал в [[1820]] година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.
 
Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]]. Тя е осветена на [[6 август]] [[1835]] г. от Великотърновския митрополит [[Иларион Критски]] в името на „Успение Пресветая Богородици“. През [[1847]]–[[1848]] г. тя е украсена със стенописи от прочутия [[Възраждане|възрожденски]] майстор - – [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата [[ктиторски]] портрети и своя [[автопортрет]], както и композицията [["Колело на живота"]] върху северната външна стена. В началото на [[ХХ век]] тя е прерисувана от казанлъшкия художник [[Петко Ганин]].Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.
 
Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на [[майстор Иван]] / Йонко / Стойнов Камбуров от с. [[Млечево]] (1866 г.). Съборените и&#768; части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.
 
Най-видният игумен на Троянския манастир през [[XIX век]] e [[архимандрит Макарий]]. [[Васил Левски]] основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на [[Руско-турската война]] 1877- – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на генерал [[Павел Карцов]] при прехода на Балкана. В Троянския манастир е бил послушник и [[български патриарх|българският патриарх]] [[Максим (български патриарх)|Максим]], който eе погребан в манастирската църква зад иконата на Св. Богородица Троеручица.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/pogrebenie-patriarh-maxim-trojanski-manastir-smartta-patriarh-maxim-12379227 Погребаха патриарх Максим в Троянския манастир]</ref>
 
== Скитове на Троянския манастир ==
Троянският манастир има два подчинени [[скит]]а - – [[Свети Никола (Троянски манастир)|„Свети Никола“]] (основан 1785 г. и разположен на около 1 km югоизточно от манастира, на западния склон на връх Иван (1046 м)) и [[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|„Свети Йоан Предтеча“]] (основан през 1832 г., разположен на около 8 km югоизточно от манастира, в местността Зелениковец).
 
== Галерия ==
<center><gallery caption="" widths="200px" heights="150px" perrow="3">
Image:Trojan-manastir-1876.jpg |Троянският манастир, 1876 г.
Image:Troyan-monastery-imagesfrombulgaria.JPG |Троянският манастир
Image:Eglise ste vierge troyan monastere.jpg |Църквата "Св„Св. Богородица"Богородица“ в Троянския манастир
Image:Three Handed Virgin of Troyan Monastery.JPG|Чудотворната икона на Пресвета Богородица ('''Троеручица'''), намираща се в Троянския манастир
Image:Троянски манастир 1.JPG|Стенописи по църквата "Св„Св. Богородица"Богородица“
</gallery></center>
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Troyan Monastery}}
* [http://www.troyanskimanastir.com '''Троянски манастир''' - Официален сайт]
* [http://www.bulgariamonasteries.com/troianski_manastir.html '''Троянски манастир''' - bulgariamonasteries.com]
* [http://drevnite.com/?p=202 '''Троянски манастир''' - Drevnite.com]
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Troyan_Monastery/ '''Троянски манастир''' - Снимки]
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/troian.htm ''"Из миналото на Троянския манастир"''], [[Венцеслав Константинов]], сп. "Отечество", София, кн. 14, 1978.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Troyan Monastery}}
* [http://www.troyanskimanastir.com '''Троянски манастир''' - – Официален сайт]
* [http://www.bulgariamonasteries.com/troianski_manastir.html '''Троянски манастир''' - – bulgariamonasteries.com]
* [http://drevnite.com/?p=202 '''Троянски манастир''' - – Drevnite.com]
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Troyan_Monastery/ '''Троянски манастир''' - – Снимки]
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/troian.htm ''"Из„Из миналото на Троянския манастир"манастир“''], [[Венцеслав Константинов]], сп. "Отечество"„Отечество“, София, кн. 14, 1978.
 
{{Ставропигиални манастири на Българска православна църква}}