Троянски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 11x тире, 4x кавички, 2x тире-числа, 16 интервала, 6lokavica, запетая, нов ред (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
{{Сграда
| име = Троянски манастир<br/>„Успение Богородично“
| картинка = Eglise ste vierge trajan monastere 2.jpg
| картинка-описание = Манастирската църква
| карта = България
| lat_deg = 42.8625
| lon_deg = 24.780556
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
Ред 12:
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 17
| технически параметри =
| съвременен статут = [[Ставропигиален манастир]],<br/>[[Паметник на културата]]
| съвременно състояние = Действащ мъжки
| сайт =
}}
Ред 25:
==Местоположение==
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река [[Черни Осъм]], в село [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]], на 10 км от [[Троян]].
==История==
Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от [[Атон]], които отиват във [[Влашко]] със светинята на манастира
Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит
Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от [[Ловеч]], манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на [[XVIII век]] манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след [[1765]] година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от [[Сопот]], осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в [[1771]] година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин
В един манастирски летопис, съставен през [[1835]] година е отбелязано: ''„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край."''
Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В [[1832]] година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Св. Йоан Предтеча]]", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били х. Петър Балюв от[[ Троян]], Спас Маринов
В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни
Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]]. Тя е осветена на [[6 август]] [[1835]] г. от Великотърновския митрополит [[Иларион Критски]] в името на „Успение Пресветая Богородици“. През [[1847]]–[[1848]] г. тя е украсена със стенописи от прочутия [[Възраждане|възрожденски]] майстор
Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на [[майстор Иван]] / Йонко / Стойнов Камбуров от с. [[Млечево]] (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.
Най-видният игумен на Троянския манастир през [[XIX век]] e [[архимандрит Макарий]]. [[Васил Левски]] основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на [[Руско-турската война]] 1877
== Скитове на Троянския манастир ==
Троянският манастир има два подчинени [[скит]]а
== Галерия ==
<center><gallery caption="" widths="200px" heights="150px" perrow="3">
Image:Trojan-manastir-1876.jpg |Троянският манастир, 1876 г.
Image:Troyan-monastery-imagesfrombulgaria.JPG |Троянският манастир
Image:Eglise ste vierge troyan monastere.jpg |Църквата
Image:Three Handed Virgin of Troyan Monastery.JPG|Чудотворната икона на Пресвета Богородица ('''Троеручица'''), намираща се в Троянския манастир
Image:Троянски манастир 1.JPG|Стенописи по църквата
</gallery></center>
== Външни препратки ==▼
{{commonscat|Troyan Monastery}}▼
* [http://www.troyanskimanastir.com '''Троянски манастир''' - Официален сайт]▼
* [http://www.bulgariamonasteries.com/troianski_manastir.html '''Троянски манастир''' - bulgariamonasteries.com] ▼
* [http://drevnite.com/?p=202 '''Троянски манастир''' - Drevnite.com]▼
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Troyan_Monastery/ '''Троянски манастир''' - Снимки]▼
* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/troian.htm ''"Из миналото на Троянския манастир"''], [[Венцеслав Константинов]], сп. "Отечество", София, кн. 14, 1978.▼
== Бележки ==
<references />
▲== Външни препратки ==
▲{{commonscat|Troyan Monastery}}
▲* [http://www.bulgariamonasteries.com/troianski_manastir.html '''Троянски манастир'''
▲* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Troyan_Monastery/ '''Троянски манастир'''
▲* [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/troian.htm ''
{{Ставропигиални манастири на Българска православна църква}}
|