Трифон Зарезан: Разлика между версии

Обичаите повеляват да се омеси [[хляб]] — – пресен или квасник, да се свари [[кокошка]], която по традиция се пълни с [[ориз]] или [[булгур]]. Като се свари кокошката се препича на [[саджак]]. В нова вълнена торба се слага [[пита]]та, кокошката и [[бъклица]] с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат [[лозарска ножица|косерите]] и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното [[вино]] лозите. Този [[ритуал]] се нарича ''„зарязване“''. След това всички се събират и избират ''„царя на лозята“''. Едва тогава започва общо угощение. ''„Царят“'' е окичен с [[венец]] от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на [[Гайда|гайди]], [[Гъдулка|гъдулки]] и [[тъпан]] се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: ''„Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“''. Царят отговаря на благословията с ''„Амин“''. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на [[глава]]та и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във [[Български фолклор|фолклор]]а ''„трифунци“'', се почитат за предпазване от [[Вълк|вълци]]. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

* [http://web.archive.org/web/20070928010330/http://www.todoroff-wines.com/marazov.htm Сакрална напитка на древните траки] — – статия от проф. Иван Маразов