Отваря главното меню

Промени

форматиране: 28x тире-числа, 12x тире, 3x кавички, 5 интервала, URL (ползвайки Advisor)
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 – от чуждестранни източници, 3 – от [[Национален фонд за научни изследвания|Националния фонд за научни изследвания]].&nbsp;<ref name="naim-10032" />
 
Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Национален Музей с директор чехът Вацлав Добруски. Седалището е било в бившата джамия, която преди това е помещавала Националната библиотека (1880–18931880 – 1893). Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
[[Картинка:National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg|мини|дясно]]
 
== История на музейната сграда ==
НАИМ БАН  е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било ''„Коджа Махмуд паша джамиси“'' (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421- – 1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
 
Когато митрополит [[Климент Търновски|Климент]] е министър-председател, [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]] я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''„Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, [[Куклен театър|карагьозчиница]] не пускам да се прави!“'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900- – 1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938- – 1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 години по-късно през 1993- – 1994 г., чийто последен етап се извършва 2003- – 2005 г.
 
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
 
== Структура на института ==
Към 2012 година НАИМ-БАН включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация:&nbsp;<ref name="naim-20089">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/89/ | заглавие=Научни звена и отдели&nbsp;— – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
 
=== Научни звена ===
 
=== Специализирани звена ===
Част от специализираните звена са:&nbsp;<ref name="naim-20090">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/200/90/ | заглавие=Обслужващи звена&nbsp;— – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
* Редакционно-издателска група
* Научен архив
== История на института ==
=== Археологическият музей до 1948 г. ===
'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки&nbsp;— – Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].&nbsp;<ref name="naim-10032" />
 
[[Картинка:NAIM+-1920.jpg|дясно|мини|Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.]]
През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела&nbsp;— – Средновековен и Художествен.&nbsp;<ref name="naim-30053">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/53/ | заглавие=Музеят като институция и изследователски център&nbsp;— – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
 
Сградата на музея е частично засегната от [[Бомбардировки на София|британско-американските бомбардировки]] през зимата на [[1944]] г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация.&nbsp;<ref name="naim-30054">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/300/54/ | заглавие=Сградата на Музея&nbsp;— – Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref> През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната [[Национална художествена галерия]],&nbsp;<ref name="naim-30053" /> а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
 
==== Директори на Археологическия музей ====
* ''1893- – 1910'': [[Вацлав Добруски]]
* ''1910- – 1920'': [[Богдан Филов]]
* ''1920- – 1928'': [[Андрей Протич]]
* ''1928- – 1929'': [[Гаврил Кацаров]]
* ''1929- – 1938'': [[Рафаил Попов (археолог)|Рафаил Попов]]
* ''1938- – 1944'': [[Иван Велков (археолог)|Иван Велков]]
* ''1944- – 1949'': [[Никола Мавродинов]]
* ''1949- – 1951'': [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
 
=== Български археологически институт ===
'''Българският археологически институт''' е частен научноизследователски институт, основан през ноември [[1920]] г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на '''Българското археологическо дружество''' (основано [[1901]] г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р [[Богдан Филов]], (бивш директор на Народния музей и професор по [[археология]] в [[СУ]]), а за членове на УС&nbsp;— – проф. [[Гаврил Кацаров]], проф. [[Йордан Иванов]], д-р [[Рафаил Попов]] и проф. [[Васил Златарски]]. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. [[Анастас Иширков]], [[Стоян Романски]], [[Иван Шишманов]], [[Георги Баласчев]], проф. [[Стефан Бобчев]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Никола Мушмов]], братята Херменгилд и [[Карел Шкорпил]], [[Васил Аврамов]], [[Иван Буров]], проф. [[Янаки Моллов]], и др. ''Законът за Българския археологически институт'' излиза на 16 [[юли]] [[1921]] г. (''Държавен вестник'', бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
[[Картинка:B.Arch-Institute-1933.jpg|дясно|мини|Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.]]
 
Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. "Раковски"„Раковски“ № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
 
В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на "Известия"„Известия“-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
 
==== Директори на Българския археологически институт ====
* ''1920- – 1940'': проф. [[Богдан Филов]]
* ''1940- – 1947'': проф. [[Гаврил Кацаров]]
* ''1947- – 1949'': акад. [[Кръстю Миятев]]
 
=== Археологическият институт с музей след 1948 г. ===
През [[1948]] г., в хода на реформирането на [[БАН]] [[Съветизация|по съветски модел]], ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - – '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
 
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - – днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.&nbsp;<ref name="naim-30053" />
 
През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.
[[Image:Opoznai-bg.gif|thumb|300px|дясно|'''68. Национален археологически институт с музей''']]
 
* ''1949- – 1963'': акад. [[Кръстю Миятев]]
* ''1963- – 1970'': акад. [[Димитър Димитров (археолог)|Димитър Димитров]]
* ''1971- – 1978'': проф. [[Дойно Дойнов]]
* ''1978- – 1986'': акад. [[Димитър Ангелов (историк)|Димитър Ангелов]]
* ''1989- – 1992'': проф. [[Велизар Велков]]
* ''1992- – 1993'': проф. [[Димитър Овчаров]]
* ''1993- – 2003'': проф. [[Йорданка Юрукова]]
* ''2003- – 2007'': проф. [[Васил Николов (археолог)|Васил Николов]]
* ''2007- – 2008'': проф. [[Рашо Рашев]]
* ''2008- – 2010'': доц. [[Маргарита Ваклинова]]
* ''2010- '': доц. [[Людмил Вагалински]]
 
== Периодични издания ==
== Източници ==
<references />
* С.Георгиева, В. Велков, ''Библиография на българската археология (1879- – 1966),'' С. 1974.
* [[Иван Венедиков]], ''Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I''. С., 1993.
* [[Васил Николов]] /ред./, ''Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - – 18.05.2005''. София 2005.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|National Archaeological Museum, Bulgaria|Национален археологически институт}}
* [http://www.naim.bg/ Официален сайт]
* [http://www.naim-bas.com/arche/ Друг нов сайт - – виртуално посещение на НАИМ, с видео]
* [http://www.milarodino.com/bg/artandculture/museums_and_galleries/archaeology_museum/ Кратка история на Национален археологически музей от проф. д-р Васил Николов]
* [http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0126&n=000059&g= Справка за НАИМ в сайта на БАН]
* [http://stara-sofia.com/lege.html Стари фотографии на Археологическия музей]
* [http://meteff.blog.bg/history/2008/09/11/.232695 Основатели и първи членове на АИМ]
* [http://www.sofia-code.org/556/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8археологически-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82институт-%D1%81с-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9музей-%D0%BF%D1%80%D0%B8при-%D0%B1б/ Археологически институт с музей при БАН]
* [http://sofiaculture.bg/130/index.php?load=istoria Археологически музей София]
 
18 216

редакции