Проказа: Разлика между версии

'''Проказа''' ('''Болест на Хансен'''; използва се и [[латински език|латинското]] ѝ наименование '''Лепра''') е [[Заразни болести|заразна]] кожна и нервна болест, известна на човека от [[Праистория|праисторическо време]]. Причинителят на заболяването - – [[бактерия]]та ''Mycobacterium leprae'', е изолиран едва през [[1873]] г. в [[Норвегия]].

Проказата се проявява в 2 варианта: лепроматозен и туберкулоиден. Лепроматозната изява е силно заразна, но по-лесно лечима, докато туберкулоидната е по-малко заразна, но води до по-големи усложнения в организма на болния. [[Инкубационният период]] протича без [[Симптом|симптоми]] и обикновено заема средно между 3 и 5 години, но има документирани случаи на инкубационен период от 6 месеца, а също и на няколко десетилетия.

Първоначално е считано, че болестта е започнала да се разпространява по време на походите на [[Александър Велики]]. Последните изследвания обаче опровергават тази теза и вече се счита, че болестта е възникнала в източна [[Източна Африка]] и се е разпространила по време на [[Великите географски открития|географските открития]], [[Колониализъм|колониализма]] и търговията с [[роби]].

* първа раса — – в района [[Етиопия]], [[Нова Каледония]] и [[Непал]];

* втора раса - – [[тихи океан|тихоокеанското]] крайбрежие на [[Азия]] и [[Източна Африка]] ([[Мадагаскар]], [[Мозамбик]]);

* трета раса - – [[Европа]], [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]]);

* четвърта раса - – [[остров]]ите в [[Карибско море]] и [[Западна Африка]].

Създаването на [[ваксина]] е труден проблем, тъй като бактерията не може да се поддържа в [[лаборатория|лабораторни]] условия. През последните години е установено, че от болестта се заразяват и [[бозайниците]] от вида [[Броненосци|американски броненосец]], което дава тласък на изработването на ваксини<ref>Животното се инфектира с лепрозна микобактерия и се изчаква да образува [[антитяло|антитела]] срещу [[микроб]]а. Тези антитела се отделят от кръвта на броненосеца, тестват се за алергичен потенциал и се подготвят като ваксини.</ref>.

Първоначално [[Инфекция|инфекциите]] са без симптоми и обикновено остават така в продължение на 5 до 20 години.<ref name="WHO2014">{{cite web|title=Leprosy Fact sheet N°101|url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs101/en/|work=World Health Organization|date=Jan 2014}}</ref> Симптомите, които се развиват включват [[гранулом]]и на [[Периферната нервна системаНерв|нервите]], [[Дихателна система|дихателния път]], кожата и [[Очи|очите]].<ref name="WHO2014" /> Това може да доведе до липса на усещане за болка и по този начин до загуба на части от крайниците, поради многобройни наранявания.<ref name="Aka2012" /> Може да се проявят слабост и лошо [[зрение]].<ref name="Aka2012" />

Двата основни вида заболяване се основават на броя присъстващи бактерии: туберкулоидна (''paucibacillary'') и лепроматозна (''multibacillary)''.<ref name=Aka2012/> Двата вида се различават по броя на слаба [[хипопигментациятаПигмент|слаба пигментация]], наличие на места с безчувствена кожа, като при туберкулоидната има пет или по-малко такива, а при лепроматозната има повече от пет.<ref name=Aka2012/> <ref name=Aka2012/> Диагнозата бива потвърдена като се открият киселиноустойчиви [[киселиноустойчиви Бацил|бацили]] в [[биопсия]] на кожата или като се открие [[ДНК]] чрез [[полимеразна верижна реакция]].< Тя се появява по-често сред живеещите в [[бедност]] и се смята, че се предава чрез респираторни капчици. <ref name=Aka2012/> Не е много заразна.<ref name=Aka2012/>

Проказата се третира чрез лечение.<ref name=WHO2014/> Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата [[''дапзон]]'' и [[''рифампицин]]'' в продължение на шест месеца.<ref name=Aka2012/> Лечението на лепроматозната проказа се състои от [[''рифампицин]]'', [[''дапзон]]'' и [[''клофазимин]]'' в продължение на дванайсет месеца.<ref name=Aka2012/> Тези медикаменти се предоставят безплатно от [[Световната здравна организация]].<ref name=WHO2014/> Може да бъдат използвани и ред други [[антибиотици]].<ref name=Aka2012/> В световен мащаб, през [[2012]] г. броят на хроничните случаи на проказа бешее 189 000, а броят на новите случаи бешее 230 000.<ref name=WHO2014/> Броят на хроничните случаи е намалял от 5.,2 милиона през [[1980-те]] години.<ref name=WHO2014/><ref name=WHOEpi2012>{{cite journal | author = | title = Global leprosy situation, 2012 | journal = Wkly. Epidemiol. Rec. | volume = 87 | issue = 34 | pages = 317–28317 – 28 | date = August 2012 | pmid = 22919737 | doi = | url = }}</ref><ref name=Rod2011>{{cite journal | author = Rodrigues LC, Lockwood DNj | title = Leprosy now: epidemiology, progress, challenges, and research gaps. | journal = The Lancet infectious diseases | volume = 11 | issue = 6 | pages = 464–70464 – 70 | date = June 2011 | pmid = 21616456 | doi = 10.1016/S1473-3099(11)70006-8 }}</ref> Повечето нови случаи се появяват в 16 страни, като в [[Индия]] са повече от половината.<ref name=WHO2014/><ref name=Aka2012/> През последните двайсет години, 16 милиона души по света са излекувани от проказа.<ref name=WHO2014/>

Проказата е засягала човечеството в продължение на хиляди години.<ref name=Aka2012/> Името на болестта произлиза от [[латинската]] дума ''lepra'', която означава "люспест"„люспест“, докато терминът "Болест„Болест на Хансен"Хансен“ идва от името на лекаря [[Герхард Армауер Хансен]].<ref name=Aka2012>{{cite journal | author = Suzuki K, Akama T, Kawashima A, Yoshihara A, Yotsu RR, Ishii N | title = Current status of leprosy: epidemiology, basic science and clinical perspectives. | journal = The Journal of dermatology | volume = 39 | issue = 2 | pages = 121–9121 – 9 | date = February 2012 | pmid = 21973237 | doi = 10.1111/j.1346-8138.2011.01370.x }}</ref> Отделянето на хората в [[колония за прокажени|колонии]] за прокажени]] съществува все още в държави като [[ Индия]], – с повече от хиляда души;,<ref name=Leprosy>{{cite news | url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/6510503.stm | author=Walsh F |title=The hidden suffering of India's lepers |publisher=BBC News |date=2007-03-31}}</ref> [[Китай]], – около няколко стотин;<ref>{{cite news|url=http://www.iol.co.za/index.php?set_id=1&click_id=117&art_id=qw1158139440409B243|title=Ignorance breeds leper colonies in China |author=Lyn TE |publisher=Independat News & Media |date=2006-09-13 |accessdate=2010-01-31}}</ref> и в [[Африка]].<ref name=Byr2008>{{cite book|last=Byrne|first=Joseph P.|title=Encyclopedia of pestilence, pandemics, and plagues|year=2008|publisher=Greenwood Press|location=Westport, Conn.[u.a.]|isbn=9780313341021|page=351|url=http://books.google.ca/books?id=5Pvi-ksuKFIC&pg=PA351}}</ref> Повечето колонии, обаче, са затворени.<ref name=Byr2008/> Проказата се е свързвала със социална [[стигмата Проказа|социална стигма]] през по-голямата част от историята,<ref name=WHO2014/> което си остава една бариера пред съобщаването за болестта от болните и ранното лечение. [[Световният ден на проказата]] започна през [[1954]] г., за да привлече вниманието към хората, заразени с проказа.<ref>{{cite book|last=McMenamin|first=Dorothy|title=Leprosy and stigma in the South Pacific : a region-by-region history with first person accounts|year=2011|publisher=McFarland|location=Jefferson, N.C.|isbn=9780786463237|page=17|url=http://books.google.ca/books?id=lZPvQTJ8SE0C&pg=PA17}}</ref>