Научно списание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== Научни статии ==
Научните статии могат да бъдат два вида: поканени, когато ученият е поканен да представи работата си, и непоканени.<ref>{{Ref-lang|en}} {{Шаблон:Cite book|author = Gwen Meyer Gregory|year = 2005|title = The successful academic librarian: Winning strategies from library leaders|pages = 36 – 37|publisher = [[Information Today]]|isbn = 978-1-57387-232-4}}</ref> Във втория случай редакторите подлагат всяка работа на рефериране ([[рецензиране]]). – <ref>имаИма се предвид подлагането на проверка на работата, изводите или идеите на автора от страна на други експерти в същата област преди публикацията на произведението. Реферирането помага на главния редактор или на издателския съвет да вземе решение дали работата трябва да се приеме за публикуване, да се върне за корекции или да се отхвърли. Счита се, че реферирането е необходимо за добро качество на научните публикации, но понякога рефериращите експерти не успяват да бъдат изцяло безпристрастни и това е причина някои идеи да не бъдат възприети или публикувани от съвременниците на авторите.</ref> Броят на рефериращите експерти  (или „рецензенти“)  варира, но обикновено е двама или повече, като те трябва да направят писмена оценка на съдържанието, стила и други индикатори, така че редакторите да вземат своето решение. Макар тези рецензии да не са публични, понякога издателите практикуват и т.нар. публично рецензиране. Издателят взема крайното решение дали да приеме работата, да я върне с искане за корекции, или да откаже публикуване. Дори и приетите статии след това се редактират, преди да бъдат отпечатани. Процесът на рефериране отнема от няколко седмици до няколко месеца.<ref>{{Ref-lang|en}} {{Шаблон:Cite book|author = Michèle Lamont|year = 2009|title = How professors think: Inside the curious world of academic judgment|pages = 1 – 14|publisher = [[Harvard University Press]]|isbn = 978-0-674-05733-3}}</ref>
 
== Престиж и класация ==
Престижът на научните списания се извоюва с времето и зависи от много фактори, като не всички се поддават на количествена оценка. Във всяка [[академична дисциплина]] има влиятелни списания, които получават много заявки за публикуване и могат да подбират съдържанието си. Въпреки това, има и по-малки списания с отлично качество.<ref name="DDD">{{Ref-lang|en}} {{Шаблон:Cite book|author = Rowena Murray|year = 2009|title = Writing for Academic Journals|publisher = [[McGraw-Hill Education]]|edition = 2nd|pages = 42 – 45|isbn = 978-0-335-23458-5}}</ref>
 
При [[Природни науки|природните науки]] и някои от [[хуманитарните науки]] удобен числен параметър за оценка на качеството на списанието е  [[Коефициент на влиятелност|коефициентът на влиятелност]]. Съществуват и други параметри като например общия брой цитирания, колко бързо се цитират статиите и средното им „време на живот (half-life)“. Спорно е дали количествените параметри могат да измерят престижа наистина. Има две специализирани издания за цитиранията на научните статии: Science Citation Index за природните науки и Social Sciences Citation Index за социалните науки<ref name="DDD/"/>
 
== Източници ==