Славчо Загоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 8x тире-числа, 6x кавички, 3x тире, 10 интервала, 6lokavica, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 7:
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[Княжество България]]
| починал-място = [[Виена]], [[Австрия]]<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2011/02/blog-post_04.html Проф.д-р Славчо Загоров - – световно известен статистик]</ref>
| вложки = {{Личност/Учен | категория = икономист
| област = [[Икономика (наука)|Икономика]]
Ред 25:
 
==Биография==
Роден на 25 ноември 1898 г., в семейството на д-р Димитър Загоров (юрист и политик) и Сева Наумова-Загорова. Завършва гимназия с отличие, и започва да следва в Берлинския университет. Прекъсва следването си през 1917 г., за да вземе участие в [[Първа световна война|Първата световна война]]. След войната продължава учението си по правни науки в [[Берн]] и [[Инсбрук]], а след това държавни науки в [[Лайпциг]], където защитава докторат по икономически и социални науки. Завърнал се в България, става секретар на [[НСИ|Главната дирекция на статистиката]] в периода 1922- – 1924 г. През 1924- – 1942 г. преподава в катедрата по статистика на [[Софийски университет|Софийския университет]], където достига до извънреден професор. Участва в програми по статистика, математика и национално стопанство в Харвард и Чикаго, 1933- – 1934 г. Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в [[Общество на народите|Обществото на народите]] (ОН), 1938- – 1939 г. Специализира в Лондонския колеж по икономика и политически науки (London School of Economics), като стипендиант на [[фондация Рокфелер]]. В периода от юни 1934 до 1937 година Загоров е главен директор на статистиката ан Царство България.
 
Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда във второто правителство на [[Георги Кьосеиванов]] и в първия кабинет на професор д-р [[Богдан Филов]].
През 1942-1944 г. Загоров e назначен за царски пълномощен министър в Берлин. След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия (5 септември 1944) е интерниран в [[Бавария]]. Междувременно, в България през януари-февруари 1945г. е задочно съден от т.н. "Народен съд" като "фашистки" министър и осъден на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от права.
 
През 1942- – 1944 г. Загоров eе назначен за царски пълномощен министър в Берлин. След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия (5 септември 1944) е интерниран в [[Бавария]]. Междувременно, в България през януари-февруари 1945г1945 г. е задочно съден от т.н. "Народен„Народен съд"съд“ като "фашистки"„фашистки“ министър и осъден на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от права.
След Втората световна война работи като професор по статистика в [[Регенсбург]], Германия. В периода 1950-1954 г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания в университета Станфорд (Stanford University) в САЩ. През 1955 г. издателството на университета публикува проучванията му в книгата "The Agricultural Economy of the Danube Countries", в съавторство с Йено Вег и Александър Билимович (Alexander D. Bilimovich, Jeno Vegh) <ref>[http://books.google.at/books?id=xp-aAAAAIAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Книгата "The Agricultural Economy of the Danube Countries" на проф. Сл. Загоров]</ref>.
 
След Втората световна война работи като професор по статистика в [[Регенсбург]], Германия. В периода 1950- – 1954 г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания в университета Станфорд (Stanford University) в САЩ. През 1955 г. издателството на университета публикува проучванията му в книгата "The„The Agricultural Economy of the Danube Countries"Countries“, в съавторство с Йено Вег и Александър Билимович (Alexander D. Bilimovich, Jeno Vegh) <ref>[http://books.google.at/books?id=xp-aAAAAIAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false Книгата "The„The Agricultural Economy of the Danube Countries"Countries“ на проф. Сл. Загоров]</ref>.
През 1955 г. се установява във Виена, където става професор по статистика, чак до смъртта си през 1970 г. Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество, декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет, 1959-1960 г. Той създава университетския електронно-изчислителен център към Виенския университет, който известно време носи неговото име. През 1963-1965 г. е директор на Института за висша изследователска дейност към "Фондация Форд".
 
През 1955 г. се установява във Виена, където става професор по статистика, чак до смъртта си през 1970 г. Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество, декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет, 1959- – 1960 г. Той създава университетския електронно-изчислителен център към Виенския университет, който известно време носи неговото име. През 1963- – 1965 г. е директор на Института за висша изследователска дейност към "Фондация„Фондация Форд"Форд“.
Известният българин Загоров нито за миг не забравя родината си и през 1965 г. става член на Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" в Мюнхен, което има за цел да обедини прокудената от комунистическия режим научно-творческа мисъл на България.
 
Известният българин Загоров нито за миг не забравя родината си и през 1965 г. става член на Българското академично дружество „Д-р Петър Берон"Берон“ в Мюнхен, което има за цел да обедини прокудената от комунистическия режим научно-творческа мисъл на България.
 
През 1969 г. Загоров е награден за своите заслуги към науката със Златния медал на град Виена.
 
Умира от инфаркт на 14 декември 1970 г., погребан е във виенското гробище на Neustift am Valde в 19 район. Професор Славчо Загоров е баща на Димитър /Митко/ Сл. Загоров (Mitko Zagoroff), американски рационализатор и инженер (17 февруари 1935 – 9 юни 2010) и на [[Радка Донел|Радка Загорова]] (Radka Donnell Vogt), швейцарска поетеса, романистка и публицистка (24 ноември 1928 – 13 февруари 2013 г.).
 
== Бележки ==