Константин II Асен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон
редакционно
Ред 35:
Към 1420 г. за Константин II се споменава, че пребивава в [[Унгария]] и при [[Стефан Лазаревич]] без да се уточнява кога и за какъв период от време. Противно на общоразпространеното мнение, не е исторически доказано да е напускал окончателно [[Видин]] още от 1396 г.
 
Има съществени сведения и съвременни исторически трактовки, които сочат, че Видинското царство продължава да съществува и след 1396 г. до [[1417]]-[[1422]] г. като [[васал]]но на султана:
* Според решение на Големия съвет на търговската република [[Дубровник]] от [[28 ноември]] [[1398]] г. се удължават с 5 години пълномощията на консулите в „страните Славония, Босна, Срем и България“ т.е. Видинска България е третирана наравно с независимите банства [[Славония]] и [[Срем (област)|Срем]] и със също така самостоятелното кралство [[Босна (област)|Босна]];
* Според византийската хроника на [[Псевдо-Сфранцис]], в битката при Чамурлий (дн. с. Калково, Софийско) през [[1413]] г. на страната на султан [[Мехмед I]] срещу [[Муса Челеби]] се сражават войските на „''владетелите„владетелите'' на Сърбия и България и на Василевса“ (под „василевс“ се има предвид византийския император [[Мануил II Палеолог]]);
* Пак по повод същите събития византийският историк [[Михаил Дука]] дава следната информация: „Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, България, Влахия, дука на [[Янина]], деспота на Лакедемония, княза на Ахая…“ т. е. уж изчезналата от картата на [[Европа]] България има „[[посланик]]“;
* В хрониките на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]] от [[1414]]-[[1418]] г. неизменно присъства гербът на „императора на България“ /три лъва върху златен щит и над тях – царска корона/. Същият герб е прерисуван от арабски пътешественик няколко десетилетия по-рано от щитовете на стражата на цар [[Иван Шишман]];
* През 1396 г., когато Видинското царство би трябвало вече окончателно да е паднало, няма данни за превръщането му в турски [[Санджак (административна единица)|санджак]]. Такива данни се появяват за пръв път в османските документи едва през [[1430]] г.
 
При въстанието на Шишмановия син [[Фружин]], известно в историографията и като [[въстание на Константин и Фружин]], от [[1408]]-[[1413]] г. най-вероятно Константин II, включвайки се в създадената от крал Сигизмунд Люксембургски християнска коалиция срещу османците, всъщност едновременно е подкрепил и братовчед си Фружин в опита му да отвоюва бащините си владения.
 
Константин II Асен умира на [[17 септември]] [[1422]] г. в [[Белград]] – това е отбелязано от няколко независими източници:
Ред 51:
 
== Източници ==
* [[Пламен Павлов|Павлов, Пл.]], ''[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm „''Цар Константин II Асен (1397- – 1422) – последният владетел на средновековна България''“България“], 2006 г.
* Тютюнджиев, Ив. и Павлов, Пл., „''Българската„Българската държава и османската експанзия 1369–1422''“1369 – 1422“, Велико Търново, 1992.
 
{{история-България-мъниче}}
Ред 65:
{{Династията на Срацимировци}}
{{Български владетели}}
 
[[Категория:Срацимировци]]
[[Категория:Родени във Видин]]