Върховен македоно-одрински комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 165:
=== Х конгрес и разцепление ===
{{основна|Десети македоно-одрински конгрес}}
[[Файл:SMAC-bond- Bond 1903 2.jpg|дясно|мини|Облигация на ВМОК от 1903 година с подписите на Михайловски и Георги Белев.]]
В МОО постепенно се оформят две основни крила&nbsp;— към това на генерал Цончев, ползващо се с подкрепата на двореца, принадлежат предимно офицерите Стефан Николов, Антон Бозуков, [[Анастас Янков]], [[Александър Протогеров]], [[Владимир Каназирев]], Христо Саракинов, [[Юрдан Стоянов]], [[Димитър Думбалаков]], както и войводите [[Дончо Златков]], [[Васе Пехливана]] и други.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военно исторически сборник, 2008, стр. 39.]</ref> Другото крило се състои от сарафистите, анархистите и привържениците на съвместните действия с ВМОРО. Това крило се ползва с подкрепата на управляващата Прогресивнолиберална партия. Дружествата на МОО по места също се разделят, като оглавявания от Михайловски-Цончев Върховен комитет започва да изключва опозиционните дружества. През март 1902 година задграничните представители на ВМОРО отново изпращат писмо до македонските дружества, в което се описва конфликтът с върховистките чети, и се призовава да не се пречи на делото на македонските българи.<ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 90 - 91.</ref>