Разлика между версии на „Никола Джеров“

+ Нормативен контрол, смяна на шаблон
(+ Нормативен контрол, смяна на шаблон)
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Никола Джеров
| портрет име-оригинал = dot.png
| категория = филолог
| портрет-описание =
| описание = български писател и публицист
| px =
| портрет =
| описание = български писател и публицист
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починалроден-място = [[София]], [[Княжество България]]
| роденпочинал-място = [[София]], [[НРБ|България]]
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Филология]]
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Писател
| категория = писател
| период =
| жанрове = [[стихотворение]], [[разказ]], [[мемоари]]
| px теми =
| направление =
| дебют =
| известни творби =
| награди =
| повлиян =
| повлиял =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
}}
}}
 
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]] в семейство на преселници от [[Охрид]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref>
 
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „[[Развигор]], „[[Литературен глас]], „[[Вестник на жената]] и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника.
 
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
 
==Творчество==
[[Файл:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|дясно|мини|250п200п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]]
* „Благословията над света“ (1922), стихове
* „Охридска пролет“ (1923), спомени
 
;Преводи
* „Сини часове”часове“ (1922) - японска лирика;
* „Миражи на сърцето”сърцето“ (1936),
* „Цветът на прасковата”прасковата“ (1936) - китайска лирика;
* „Далечна флейта свири”свири“ (1937) - китайска антология;
* „Песните на Ямато”Ямато“ (1937) - японска антология;
* „Цъфнала вейка”вейка“ (1938) - японска лирика;
* „Любов и мъдрост”мъдрост“ (1939) - индийска лирика;
* „Цветя”„Цветя“ (1939) - песни от Анам.
 
== Бележки ==
 
{{Портал Македония}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=no89014988|VIAF=68486341|ISNI=0000 0000 3931 4956}}
 
{{СОРТКАТ:Джеров, Никола}}
[[Категория:Български журналисти от Македония]]