Любомир Пипков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Биография: French spelling (École) |
Drzewianin (беседа | приноси) пунктуация |
||
Ред 7:
}}
'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та.
==Биография==
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.
Любомир Пипков написва първият химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).
===Творчество===
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
След преврата на 9 септември 1944 г. работи
===Обществена дейност===
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“.
Удостоен със Звание [[Герой на социалистическия труд]], [[Народен артист]] и е три пъти лауреат на [[Димитровска награда]].<ref>Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд.,
===Награди===
* [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952)
Line 31 ⟶ 32:
* Орден „[[НРБ]]“ I ст. (1960)
* [[Герой на социалистическия труд]] и орден „[[Георги Димитров]]“ (1967)
* [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г.
==Източници==
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976
|