Карл V: Разлика между версии

|описание =Свещен римски император{{Br}} Крал на [[Кастилия]]{{Br}} Крал на [[Арагон]]{{Br}} Крал на [[Неапол]]{{Br}} Крал на [[Сицилия]]

'''Карл V''' ([[24 февруари]] [[1500]] – [[21 септември]] [[1558]]) е император на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] от [[1519]] до неговата [[абдикация]] през [[1556]]. Той управлява още това, което днес е Испания, като '''Карлос I Испански''' от [[1516]] до [[1556]]. Като наследник на [[Хабсбурги]]те – една от четирите водещи династии в Европа – той обединява в [[лична уния]] обширни владения, включващи [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[кралство Арагон]], [[кралство Кастилия]], [[кралство Неапол]], [[кралство Сицилия]], [[Бургундска Нидерландия]] и испанските колонии в [[Америка]]. При своето оттегляне той разделя владенията си между сина си [[Филип II Испански|Филип]] и брат си [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд]].

}}</ref> Всъщност той твърди, че говори ''"на„на испански с Бог, на италиански с жените, на френски с мъжете и на немски с моя кон."“''

Според него: "Париж„Париж не е град, а [[вселена]]"“ (''[[Лутеция|Lutetia]] non urbs, sed orbis''). Но Карл наследява също така традицията на политическа и династична вражда между кралската и бургундската части на [[Валоа (династия)|династия Валоа]]. Този конфликт се усилва от това, че едновременно оглавява [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и кралство Испания.

* [[Филип II Испански]] ([[1527]] - – [[1598]]), единственият син, който доживява зряла възраст.

* [[Мария Испанска]] ([[1528]] - – [[1603]]), която се жени за своя братовчед [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)]].

* [[Хуана Австрийска]] ([[1535]] - – [[1573]])

Скоро срещу императора назрява съпротива поради тежките данъци (необходими са финанси за водене на външни войни, от които кастилците нямат никакъв интерес) и поради това, че Карл е склонен да назначава на високи постове в Испания и Америка фламандци, игнорирайки кастилските кандидати. Кулминацията на съпротивата, обединила градове-комуни, грандове и дребни благородници, е въстанието на комунеросите от 1520 г., което е потушено от Карл. Като следствие от размириците Карл остава трайно в Испания между 1522 и 1530 г. ивзема мерки за заздравяване и укрепване на своята власт. Столицата на кралството е преместена от Толедо в [[Мадрид]], където той се чувства по-сигурен. Кралят възлага управлението на Кастилия и Арагон на самостоятелни съвети. През 1524 г. са създадени министерства на външните работи, финансите, сухопътните войски и на флота, като последното се занимавало и с колониите. Императорът назначил [[вицекрал]]е на владенията в Америка - – един в Мексико и друг в Латинска Америка.

Като върховен главнокомандващ и император Карл отделя голямо внимание на поддържането на боеспособна [[армия]], една от най-дисциплинираните в Европа. Това проличава особено по време на войните с Франция и Италия (1516- – 1559)<ref>{{cite book | last = Николов | first = Йордан |coauthors= | year = 1999 | title = История на Средновековния свят | publisher = академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |page = 396 | isbn = 954-430-559-9 | ref = Николов}}</ref>.

По време на управлението на Карл териториите в [[Нова Испания]] са значително разширени от [[конкистадор]]и като [[Ернан Кортес]] и [[Франсиско Писаро]], които карат империите на [[Ацтеки|ацтеките]] и [[Инки|инките]] да се сгромолясат за по-малко от десетилетие. Прибавени към околосветското пътешествие на Магелан от [[1522]], тези успехи убеждават Карл, че той има божествена мисия да стане водач на един [[Християнство|християнски]] свят, който все още вижда голяма заплаха в [[ислям]]а. Разбира се, завоеванията освен всичко друго спомагат за затвърждаването на властта на Карл, осигурявайки на хазната огромни количества [[Ценен метал|ценни метали]]. Както отбелязва конкистадорът [[Бернал Диас]]: ''"Ние„Ние дойдохме, за да служим на Бог и на Негово Величество, ... но и също за да забогатеем."“'' <ref name="Kamen"/> През [[1550]] Карл свиква конференция във [[Валядолид]], за да бъде обсъдена моралността на привилегированото население в Испанска Америка.

След смъртта на своя дядо по бащина линия [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] през 1519, Карл наследява [[Хабсбурги|хабсбургските]] земи в [[Австрия]]. Той също така е главен кандидат на [[Курфюрст|електорите]] за наследството на цялата Свещена римска империя, а има и помощта на богатата банкерска фамилия на Фугерите, които гарантират обещаните от Карл суми (850 000 гулдена) на германските владетели. Карл успява да измести другият претендент - – френския крал Франсоа I (който е поддържан от папа Лъв X, но е ненавиждан от другите германски владетели)- и бива избран на [[28 юни]] [[1519]]. През [[1530]] е коронясан за свещен римски император от [[Климент VII|папа Климент VII]] в [[Болоня]] и е последният император, получил папска коронация.

Когато е пуснат на свобода обаче, Франсоа кара парижкия парламент да отхвърли договора, тъй като е бил подписан по принуда. След това Франсоа се присъединява към [[Война на Лигата на Коняк|Лигата на Коняк]], която [[Климент VII|папата]] формира заедно с [[Хенри VIII]], Венеция, Флоренция и Милано за съпротива срещу имперското господство в Италия. В последвалата война извършеното от Карл [[разграбване на Рим (1527)]] и фактическото арестуване на папа [[Климент VII]] през 1527 не му позволяват да анулира брака между [[Хенри VIII]] от [[Англия]] и лелята на Карл [[Катерина Арагонска]], което води до важни последици. В други аспекти войната е неубедителна. В Камбрийски договор от 1529, наречен "„[[Мирът на дамите]]"“, тъй като е договорен от лелята на Карл и майката на Франсоа, френският крал оттегля претенциите си в Италия, но запазва контрола над Бургундия.

Карл воюва продължително с [[Османска империя|Османската империя]] и нейния султан [[Сюлейман I (Османска империя)|Сюлейман Великолепни]]. Експедициите на османските сили по средиземноморския бряг представляват заплаха за Хабсбургските земи и християнския монопол в търговията по Средиземноморието. В [[Централна Европа]] турската инвазия е спряна при [[Обсада на Виена|Виена]] през [[1529]]. През [[1535]] Карл [[Покоряване на Тунис|печели важна победа]] в [[Тунис]] (когато [[Сюлейман I]] е в свещените земи за да потуши въстание), но през [[1536]] Франсоа I се съюзява със Сюлейман срещу Карл. Докато Франсоа е убеден да подпише мирен договор през [[1538]], той отново се съюзява с османците през [[1542]]. През [[1543]] Карл се съюзява с [[Хенри VIII]] и принуждава Франсоа да подпише мирен договор. По-късно Карл подписва унизителен договор с османците, за да получи малко отдих от огромните разходи по войната с тях, въпреки че тя не е приключила. Въпреки това протестантските сили в райхстага на Свещената Римска империя често гласуват против отпускане на средства за войните му с турците, тъй като много протестанти виждат в напредването на турците опозиция на католическите сили. Големият унгарски разгром в [[Битка при Мохач|битката при Мохач]] от 1526 "изпраща„изпраща вълна от ужас из Европа"Европа“.<ref>Quoted from: Bryan W. Ball. ''A Great Expectation''. Brill Publishers, 1975. ISBN 9004043152. Page 142.</ref>

Като император на Свещената Римска империя, Карл изправя [[Мартин Лутер]] пред [[Вормски райхстаг|Вормския райхстаг]] през 1521, обещавайки му безопасно провеждане, ако се появи. Той изначално отхвърля Лутеровата идея за реформация като "Спор„Спор между монаси"монаси“. По-късно същата година той обявява Лутер и последователите му извън закона, но е зает с други грижи и не успява да заклейми протестантството.

От [[1524]] до [[1526]] протича [[Селска война|селския бунт]] в Германия, а през [[1531]] - – формирането на лутеранската [[Шмалкалденска лига]]. Карл делегира нарастващата отговорност за Германия на своя брат [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]], докато той се концентрира върху външните проблеми.

През [[1556]] Карл абдикира от различните си титли, преотстъпвайки своята Испанска империя ([[Испания]], [[Нидерландия]], [[Неапол]] и испанските владения в Америките) на своя син, [[Филип II (Испания)|Филип II Испански]]. Той оставя своите династични австрийски земи и Свещената Римска империя на своя брат, [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд]]. Карл се оттегля в манастира Юсте в [[Естремадура]], но продължава да поддържа обширна кореспонденция и да проявява интерес към ситуацията в империята. Той страда от остра форма на [[подагра]] и някои учени смятат, че Карл V решава да абдикира след като през 1552 подаграта става причина да отложи опита си да превземе град [[Метц]], където по-късно е победен.<ref>[http://content.nejm.org/cgi/content/short/355/5/516 "Тежката„Тежката подагра на свещения римския император Карл V"V“], от [[The New England Journal of Medicine]], '''355''':516–520516 – 520 [[3 август]] [[2006]]</ref>.

Карл умира от [[малария]]<ref>{{cite journal |last=de Zulueta |first=J. |title=The cause of death of Emperor Charles V |journal=Parassitologia |volume=49 |issue=1–21 – 2 |pages=107–109107 – 109 |date=June 2007 |pmid=18412053 |url=https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18412053}}</ref> на [[21 септември]] [[1558]]. Двадесет и шест години по-късно неговите останки са преместени в Кралския пантеон на [[Ескориал|манастира Сан Лоренцо де Ел Ескориал]].

* Alfred Kohler: ''Karl V. 1500–15581500 – 1558. Eine Biographie''. C. H. Beck, München 2001, ISBN 3-406-45359-7

* Alfred Kohler, Barbara Haider. Christine Ortner (Hrsg): ''Karl V. 1500–15581500 – 1558. Neue Perspektiven seiner Herrschaft in Europa und Übersee''. Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2002, ISBN 3-7001-3054-6