Българска социалдемократическа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 66:
БРСДП (о) става на 07.12.1989 г. съучредител на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС), заедно с БЗНС “Никола Петков”, Клуб за подкрепа на гласността и демокрацията, Дружеството за защита правата на човека, ”Екогласност”, НТФ “Подкрепа”, Независимите студентски дружества, Клуб на репресираните, Движение за гражданска инициатива, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.
На 05.01.1990 г. в гр. София в зала “България” се провежда Първата национална конференция на възстановената БРСДП(о). На нея партията се преименува на Българска социалдемократическа партия (БСДП). На 01.02.1990 г. излиза първия брой на възкръсналия от идеологическия мрак вестник “Свободен народ”, първия опозиционен вестник след почти половинвековна тоталитарна комунистическа диктатура. Вестникът като орган на БСДП отначало е седмичник, после май 1990 – октомври 1991 г. става ежедневник и отново като седмичник излиза до края на 1996 г. На 31.03.1990 г. се провежда Втората национална конференция на БСДП. Приет е временен устав и временна програма на партията. Утвърдено е ръководство: д-р Атанас Москов – почетен председател, д-р Петър Дертлиев – председател, инж. Груди Панчев – главен секретар и изпълнителен комитет от 12 члена. Българската социалдемократическа партия (БСДП) е регистрирана на 17.04.1990 г. от СГС по фирмено дело № 572/1990 г.
В изборите за VІІ-мо ВНС БСДП участва като част от коалицията СДС. Във VІІ- мото ВНС СДС вкарва 144 депутати. Сред тях, в рамките на парламентарен съюз, с група от 22-ма депутати е представена БСДП. В последствие групата нараства до 28 депутата. След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на 06.07.1990 г. оставка заради репликата :”Танковете да дойдат!”, изречена срещу демонстриращите на 14.12.1989 г. На 20.071991 г. СДС издига председателят на БСДП д-р [[Петър Дертлиев]] като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя е провалена. На 01.08.1991 г. поста се заема от д-р Жельо Желев.▼
На 10 и 11 ноември 1990 г. се провежда Третата национална конференция на БСДП, наречена още Шуменска по мястото на нейното провеждане.Тя слага началото на края на бурния възход на БСДП. Волята на делегатите на конференцията, БСДП да не се участва в коалиционно правителство с БСП е тотално нарушена след месец и половина. От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-я възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век”, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.▼
▲След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на 06.07.1990 г. оставка заради репликата :”Танковете да дойдат!”, изречена срещу демонстриращите на 14.12.1989 г. На 20.071991 г. СДС издига председателят на БСДП д-р [[Петър Дертлиев]] като кандидатура за президент. След няколко кръга дебати и вътрешнопартийни игри на сили от БСП и от СДС тя е провалена. На 01.08.1991 г. поста се заема от д-р Жельо Желев.
▲От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-я възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век”, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.
На 12.07.1991 г. новата Конституция на Република България е приета. Подписват я мнозинството от депутатите от БСДП. Това става основната причина за първото голямо разцепление. На 17 и 18 август в гр. София инициативен комитет провежда форум, наречен 39-и извънреден конгрес на БСДП. Форумът избира ръководство начело с Иван Куртев, към което се ориентират част от членовете и организациите на партията.Формацията приема след съдебен спор името Социалдемократическа партия (СДП).
В изборите за 36-то ОНС БСДП се представя в коалиция СДС-център с ПК ”Екогласност”, АСО – независими и Демократическата партия, регистрирана в Пловдив с председател В. Бъчваров. Резултатът - 3,2% оставя коалицията под 4% бариера в изборния ден 13.10.1991 г. Постиженията в паралелно проведените местните избори - един кмет на община (Ябланица) и двама съветника в Столична община са слаба утеха за тежката загуба, определила последвалото трудно бъдеще на БСДП.
Политическите партии от нереализираната коалиция между СДС-център и СДС-либерали подписват на 26.10.1991 г. споразумението Български демократичен център (БДЦ). За ръководител на формацията е избран организационния секретар на БСДП Стефан Радославов.. Противоречията между партньорите в него, обаче се оказват съществени. Доминират опитите за надхитряне. БДЦ не съумява да излъчи президентска кандидатура за предстоящите избори. Това дава основание на ІV-та национална конференция на БСДП (21-22.12.1991 г.) да подкрепи кандидатурата на д-р Жельо Желев за изборите на 13.01.1992 г. в името на единството на демократичните сили.▼
На 30.12.1992 г. 36-то ОНС гласува [[правителството на Любен Беров]], формирано с мандата на ДПС. В част от ръководството на БСДП то предизвиква симпатии. Особено ласкава изглежда перспективата за включване в изпълнителната власт. От този шанс се възползва, обаче само зам. председателят на БСДП Петър Корнажев, който след смъртта на титуляра М.Вълчев е поканен и заема поста министър на правосъдието (23.06.1993 г.). Участието му до края на управлението на това правителство (17.10.1994 г.), въпреки призивите на членове на ИБ на БСДП да се оттегли с чест, провалят всички опити БСДП да си осигури партньорството за бъдещите избори на своя естествения съюзник БЗНС.▼
На 26.09.1994 г., в навечерието на предсрочните парламентарни избори за 37-о ОНС, се ражда коалицията Демократична алтернатива за републиката (ДАР), в която влизат БСДП, ГОР, Зелена партия и Алтернативната социаллиберална партия (АСП). На изборите на 18.12.1994 г. ДАР, с получените 197057 гласа или 3,79%, остава под 4% бариера.▼
▲Политическите партии от нереализираната коалиция между СДС-център и СДС-либерали подписват на 26.10.1991 г. споразумението Български демократичен център (БДЦ). За ръководител на формацията е избран организационния секретар на БСДП Стефан Радославов
▲За БСДП споразумението БДЦ приключва малко преди 39 конгрес на партията (12-14 юни 1992 г). На 30.12.1992 г. 36-то ОНС гласува [[правителството на Любен Беров]], формирано с мандата на ДПС. В част от ръководството на БСДП то предизвиква симпатии. Особено ласкава изглежда перспективата за включване в изпълнителната власт. От този шанс се възползва, обаче само зам. председателят на БСДП Петър Корнажев, който след смъртта на титуляра М. Вълчев е поканен и заема поста министър на правосъдието (23.06.1993 г.). Участието му до края на управлението на това правителство (17.10.1994 г.), въпреки призивите на членове на ИБ на БСДП да се оттегли с чест, провалят всички опити БСДП да си осигури партньорството за бъдещите избори на своя естествения съюзник БЗНС. През пролетта на 1994 г. БСДП приема на VІ-та си национална конференция серия от програми под мотото ”България - твоето бъдеще е социалдемокрацията”. БСДП търси нови партньори в лицето на нововъзникналото Гражданско обединение за републиката (ГОР) и Зелената партия.
▲На 26.09.1994 г., в навечерието на предсрочните парламентарни избори за 37-о ОНС, се ражда коалицията Демократична алтернатива за републиката (ДАР), в която влизат БСДП, ГОР, Зелена партия и Алтернативната социаллиберална партия (АСП). На изборите на 18.12.1994 г. ДАР, с получените 197057 гласа или 3,79%, остава под 4% бариера. След поредния изборен неуспех в началото на 1995 г. в ИБ на БСДП срещу председателя д-р Петър Дертлиев започва неочаквана атака от ляво за приемане курс на партньорство с победителя в изборната надпревара - БСП. На 05.07.1995 г. се слага край на четири годишната “студена война” между двете социалдемократически формации БСДП и СДП. Започва изграждането на Сациалдемократически алианс (СДА).
През есента на 1995 г на местните избори от самостоятелното си участие в 66 общини БСДП получава 70524 гласа и 140 съветнически места. В София и Пловдив коалиции с демократичните сили осигуряват зам. кметско място съответно на Ангел.Ахрянов и Митко Цветковски., като представители на партията. На 30.05.1996 г. БСДП се присъединява с анекс към споразумението Обединени демократични сили (ОДС) като участва на предварителните избори за кандидат за президент на коалицията, проведени на 01.061996 г., подкрепяйки и съиздигайки Петър Стоянов за свой кандидат. На 09.03.1997 г. в София се провежда Национална конференция, явяваща се ІХ по ред в БСДП. Конференцията утвърждава пътя към участието на партията в коалицията ОДС за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Самата регистрация на коалицията ОДС (СДС,ДП,БЗНС и БСДП) става след множество перипетии, а при БСДП и баталии. Появилите се противоречия в изпълнителното бюро на БСДП, свързани с новата позиция на председателя д-р П.Дертлиев, слагат основата на бъдещото противоборство и разцепление в партията.
Възстановяването и дейността на БСДП в първите години след падането на тоталитарния комунистически режим е описана подробно в книгата “Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989-1997 г.” с автор Елеонора Станоева, издадена от ”Крида Арт” през 2003 г. в гр. София.
| |||