Уикипедия

Лаймска болест: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 42x тире-числа, 17x тире, 8x кавички, 46 интервала, 6lokavica, URL, параметър (ползвайки Advisor)
поправки
Ред 17:
</ref>.
 
Борелиите са уникални с т.н. ендофлагела и начина на движение.ƒ Ендофлагелата е разположена в периплазменото пространство между полутвърда пептидогликанова основа и многослойна подвижна външномембранна обвивка. ƒКогато филаментите се съкращават борелията се движи с въртеливи, подобни на отварачка, движения. Широко разпространени са във вискозна среда – водни седименти, биофилми, мукозни тъкани, [[серум]] и чревен тракт на хора. Начинът им на движение е адаптация към характеристиките на средата. Локализирането на флагелата, която нормално е основен бактериален [[антиген]], във вътрешността на [[клетката]] им позволява да я скрият от [[имунната система]] на [[Гостоприемник|гостоприемника]]. Възможностите им за рекомбинантност на външния [[протеин]] VlsE е един от механизмите за реинфекция и избягване на имунияимунния отговор<ref name=":20">[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0061226 Artem S. Rogovskyy, Troy Bankhead. Variable VlsE Is Critical for Host Reinfection by the Lyme Disease Spirochete. 2013. DOI: 10.1371/journal.pone.0061226]</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC108404/ Genetic Variation of the ''Borrelia burgdorferi'' Gene ''vlsE'' Involves Cassette-Specific, Segmental Gene Conversion]</ref><ref>An RND-Type Efflux System in  Is Involved in Virulence and Resistance to Antimicrobial Compounds</ref>.
</ref><ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC108404/ Genetic Variation of the ''Borrelia burgdorferi'' Gene ''vlsE'' Involves Cassette-Specific, Segmental Gene Conversion]
</ref><ref>[[An RND-Type Efflux System in  Is Involved in Virulence and Resistance to Antimicrobial Compounds]]
</ref>.
 
Борелиите са едни от малкото патогенни бактерии, които могат да живеят без [[желязо]]. В [[ензими]], участващи в жизнените процеси на [[Микроорганизъм|микроорганизма]] желязо‐сулфидните съединения са заменени с [[манган]]<ref name=":1">Borreliacidal activity of <em>Borrelia</em> metal transporter A (BmtA) binding small molecules by manganese transport inhibition. Wagh D, Pothineni VR, Inayathullah M, Liu S, Kim KM, Rajadas J. <strong>DOI</strong> [[doi:10.2147/DDDT.S77063|http://dx.doi.org/10.2147/DDDT.S77063]]
Line 27 ⟶ 24:
 
<nowiki>Lack of a role for iron in the Lyme disease pathogen. Science. 2000 Jun 2;288(5471):1651 – 3. PMID 10834845 </nowiki>http://www.sciencemag.org/content/288/5471/1651
</ref><ref>[[Manganese and Zinc Regulate Virulence Determinants in Borrelia burgdorferi]] http://iai.asm.org/content/81/8/2743.full Manganese and Zinc Regulate Virulence Determinants in Borrelia burgdorferi]</ref><ref>[http://www.jbc.org/content/288/12/8468.full A Manganese-rich Environment Supports Superoxide Dismutase Activity in a Lyme Disease Pathogen, <em>Borrelia burgdorferi. </em>http://www.jbc.org/content/288/12/8468.full]
</ref><ref><em>[http://www.jbc.org/content/287/23/19284.full Borrelia burgdorferi]</em>[http://www.jbc.org/content/287/23/19284.full , a Pathogen That Lacks Iron, Encodes Manganese-dependent Superoxide Dismutase Essential for Resistance to Streptonigrin. http://www.jbc.org/content/287/23/19284.full]
</ref>. Така избягват проблема на останалите патогенни бактерии да се борят с клетките на хазяина за достъп до железни [[йони]]. Третият по ред организъм на земята с напълно секвениран [[геном]] ([[1997]] г.) след H.influenzae и M.genitalium през [[1995]] г. Геномът съдържа 910 725 базови двойки и 853 [[Ген|гена]]. Борелиите имат бавна скорост на делене и това е един от методите им за избягване на имуния отговор на гостоприемника<ref>[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1980573 Clinical implications of delayed growth of the Lyme borreliosis spirochete, Borrelia burgdorferi.][http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1980573 MacDonald AB1, Berger BW, Schwan TG. Acta Trop. 1990 Dec;48(2):89 – 94.]</ref>.
Line 34 ⟶ 31:
 
Лаймската болест е най-честото заболяване предавано от [[кърлеж]]и в [[северно полукълбо|северното полукълбо]].<ref name="fell_2000">{{cite journal |author=Fell E |title=An update on Lyme disease and other tick-borne illnesses |journal=Nurse Pract |volume=25 |issue=10 |pages=38 – 40, 43 – 44, 47 – 48 passim; quiz 56 – 57 |year=2000 |month=October |pmid=11068777 |doi=10.1097/00006205-200025100-00003}}</ref> ''Borrelia'' се разпространява у хората след ухапване от твърдите еленови кърлежи.<ref name="Baron">{{cite book | author = Johnson RC | chapter = Borrelia | title = Baron's Medical Microbiology |editors=Baron S, et al.| edition = 4th | publisher = Univ of Texas Medical Branch | year = 1996 | url = http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/bv.fcgi?&rid=mmed.section.1965 | isbn = 0-9631172-1-1 | pmid = 21413339 }}</ref> Съобщавани са случаи, при това потвърдени серологично, на пренасяне на лаймска болест чрез [[бълхи]], някои видове [[мухи]] и [[комари]]. Ранните [[симптом]]и включват [[Треска (медицина)|висока температура и втрисане]], [[главоболие]], [[Прострация (медицина)|прострация]], [[депресия]] и доста често – характерен [[патогномостичен симптом]] наречен ''еритема мигранс'' ({{Lang-la|Erythema chronicum migrans}})<ref>[http://infozdrave.net/public/media/Laimska_bolest.pdf ''Лаймска болест''. Ангелов, К. и Каменов, Г. Посетен сайт на 21 септември 2013.]</ref><ref name="24hrs">[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1059286 Лаймската болест се маскира с нетипични симптоми. Мангъров, A. (2011). Посетен сайт на 21 септември 2013 ]</ref>. Оставена без лечение, признаците на болестта прогресират като се проявяват в [[става|ставите]], [[сърце]]то, [[Лимфна система|лимфната система]] и [[Централна нервна система|централната нервна система]]. В повече от случаите (около 80%) симптомите изчезват при адекватно [[антибиотик|антибиотично лечение]], стига да се постави навременна и правилна диагноза.<ref name="IDSA_FAQ">{{cite web | url = http://www.idsociety.org/Lyme_Facts/ | title = Ten Facts You Should Know About Lyme Disease |publisher = [[Infectious Diseases Society of America]]|date = May 10, 2011| accessdate = June 18, 2013}}</ref> Забавено, недостатъчно като продължителност или неадекватно лечение може да доведе до сериозни и трудно лечими или нелечими последствия.<ref name="Cairns">{{cite journal |author=Cairns V, Godwin J |title=Post-Lyme borreliosis syndrome: a meta-analysis of reported symptoms |journal=Int J Epidemiol |volume=34 |issue=6 |pages=1340 – 45 |year=2005 |month=December |pmid=16040645 |doi=10.1093/ije/dyi129}}</ref> Благодарение на различните форми на бактерията (спирохетна, L-форма<ref name=":13">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8811359?dopt=Abstract Formation and cultivation of ''Borrelia burgdorferi'' spheroplast L-form variants. Infection '''24''':218 – 225.]</ref>, циста<ref name=":14">[http://cel.webofknowledge.com/InboundService.do?product=CEL&SID=X1odCd9D5YPkqXEAfgi&UT=WOS%3A000177286700021&SrcApp=Highwire&action=retrieve&Init=Yes&SrcAuth=Highwire&Func=Frame&customersID=Highwire&IsProductCode=Yes&mode=FullRecord Cystic forms of ''Borrelia burgdorferi sensu lato'': Induction, development, and the role of RpoS. Wien Klin Wochenschr '''114''':574 – 579.]</ref> и обвити в биофилм колонии)<ref>[http://www.pnas.org/cgi/ijlink?linkType=ABST&journalCode=mic&resid=146/1/119 Serum-starvation-induced changes in protein synthesis and
morphology of ''Borrelia burgdorferi''. Microbiology '''146''':119 – 127.]</ref><ref>[http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=Conversion%20of%20Borrelia%20garinii%20cystic%20forms%20to%20motile%20spirochetes%20in%20vivo&author=I%20Gruntar&author=T%20Malovrh&author=R%20Murgia&author=M%20Cinco&publication_year=2001&journal=Acta%20Pathol%20Microbiol%20Scand&volume=109&pages=383-388 Conversion of ''Borrelia garinii'' cystic forms to motile spirochetes ''in vivo''. Acta Pathol Microbiol Scand '''109''':383 – 388.]</ref> <ref>[http://scholar.google.com/scholar_lookup?title=In%20vitro%20conversion%20of%20Borrelia%20burgdorferi%20to%20cystic%20forms%20in%20spinal%20fluid%2C%20and%20transformation%20to%20mobile%20spirochetes%20by%20incubation%20in%20BSK-H%20medium&author=Ø%20Brorson&author=SH%20Brorson&publication_year=1998&journal=Infection&volume=26&pages=44-50 In vitro conversion of ''Borrelia burgdorferi'' to cystic forms in spinal fluid, and transformation to mobile spirochetes by incubation in BSK-H medium. Infection '''26''':44 – 50.]</ref> <ref name=":2">''[http://www.pnas.org/cgi/ijlink?linkType=ABST&journalCode=aac&resid=37/5/1115 In vitro]''[http://www.pnas.org/cgi/ijlink?linkType=ABST&journalCode=aac&resid=37/5/1115  activity of vancomycin against the spirochete ''Borrelia burgdorferi''. Antimicrob Agents Chemother '''37''':1115 – 1121.]</ref> <ref name=":3">[http://www.pnas.org/cgi/ijlink?linkType=ABST&journalCode=aac&resid=39/5/1127 Effects of penicillin, ceftriaxone, and doxycycline on morphology of ''Borrelia burgdorferi''. Antimicrob Agents Chemother '''39''':1127 – 1133.]</ref> <ref name=":16">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3636972/ Review of evidence for immune evasion and persistent infection in Lyme disease.]</ref><ref>Stanford researchers unravel secrets of shape-shifting bacteria. Stanford Report, March 16, 2015</ref> в много случаи е наблюдавана резистентност към различни антибиотици, включително и към обичайно прилаганите в съвременната медицина <ref name=":24">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2613324 Survival of Borrelia burgdorferi in antibiotically treated patients with Lyme borreliosis.]
</ref> <ref name=":2" /> <ref>Erythromycin Resistance in Borrelia burgdorferi. http://aac.asm.org/content/46/11/3637.full|Erythromycin Resistance in <em>Borrelia burgdorferi. </em>http://aac.asm.org/content/46/11/3637.full</ref><ref name=":4">Cases of Lyme borreliosis resistant to conventional treatment: improved symptoms with cephalosporin plus specific beta-lactamase inhibition. Gasser R., Reisinger E, Eber B, Pokan R, Seinost G, Berglöff J, Horwarth R, Sedaj B, Klein W.▼
</ref> <ref>[[Stanford researchers unravel secrets of shape-shifting bacteria. Stanford Report, March 16, 2015]]
</ref>в много случаи е наблюдавана резистентност към различни антибиотици, включително и към обичайно прилаганите в съвременната медицина <ref name=":24">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2613324 Survival of Borrelia burgdorferi in antibiotically treated patients with Lyme borreliosis.]
</ref> <ref name=":2" /> <ref>[[Erythromycin Resistance in Borrelia burgdorferi. http://aac.asm.org/content/46/11/3637.full|Erythromycin Resistance in <em>Borrelia burgdorferi. </em>http://aac.asm.org/content/46/11/3637.full]]
▲</ref><ref name=":4">Cases of Lyme borreliosis resistant to conventional treatment: improved symptoms with cephalosporin plus specific beta-lactamase inhibition. Gasser R., Reisinger E, Eber B, Pokan R, Seinost G, Berglöff J, Horwarth R, Sedaj B, Klein W.
 
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9158807
Line 46 ⟶ 40:
 
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7776796
</ref> <ref name=":6">[[Destruction of spirochete Borrelia burgdorferi round-body propagules (RBs) by the antibiotic Tigecycline. http://www.pnas.org/content/106/44/18656.full| Destruction of spirochete <em>Borrelia burgdorferi</em> round-body propagules (RBs) by the antibiotic Tigecycline.]</ref> <ref>[http://www.pnasnature.orgcom/contentemi/106journal/44v3/n7/18656.full]/emi201453a.html Identification of novel activity against ''Borrelia burgdorferi''persisters using an FDA approved drug library. Jie Feng, Ting Wang, Wanliang Shi, Shuo Zhang, David Sullivan, Paul G Auwaerter, Ying Zhang.]
</ref> <ref>[http://www.nature.com/emi/journal/v3/n7/full/emi201453a.html Identification of novel activity against ''Borrelia burgdorferi''persisters using an FDA approved drug library. Jie Feng, Ting Wang, Wanliang Shi, Shuo Zhang, David Sullivan, Paul G Auwaerter, Ying Zhang.]
 
''[http://www.nature.com/emi/journal/v3/n7/full/emi201453a.html Emerging Microbes & Infections]''[http://www.nature.com/emi/journal/v3/n7/full/emi201453a.html  (2014) '''3''', e49; doi:10.1038/emi.2014.53. Published online 2 July 2014. ]
 
http://www.nature.com/emi/journal/v3/n7/full/emi201453a.html
</ref> <ref>Antimicrobial susceptibility of Borrelia burgdorferi sensu lato: what we know, what we don't know, and what we need to know.</ref> <ref>[http://aac.asm.org/content/49/4/1294.full In Vitro Susceptibility Testing of <em>Borrelia burgdorferi</em> Sensu Lato Isolates Cultured from Patients with Erythema Migrans before and after Antimicrobial Chemotherapy]</ref> <ref>[http://aac.asm.org/content/49/10/4354.full Mutations in Fluoroquinolone-Resistant <em>Borrelia burgdorferi</em>]</ref>. Дори и след „адекватно“ лечение при 10 – 20% от случаите симптомите остават, като те могат да бъдат много сериозни. Антибиотици от пеницилиновата и тетрациклиновата (доксициклин) група предизвикват образуване на сферични форми (цисти<ref name=":14" />) и по-скоро временно потискане симптомите, отколкото лечение<ref name=":3" /> <ref name=":6" />. Поставени за няколко дни в подходяща инкубационна среда цисти и L-форми (които са лишени от клетъчна стена) отново възвръщат спирохетната си форма<ref name=":13" /> <ref name=":14" /> <ref name=":6" /> <ref name=":18">[http://mic.sgmjournals.org/content/161/Pt_3/516.full Morphological and biochemical features of ''Borrelia burgdorferi''pleomorphic forms]▼
</ref> <ref>[[Antimicrobial susceptibility of Borrelia burgdorferi sensu lato: what we know, what we don't know, and what we need to know.]]
</ref> <ref>[http://aac.asm.org/content/49/4/1294.full In Vitro Susceptibility Testing of <em>Borrelia burgdorferi</em> Sensu Lato Isolates Cultured from Patients with Erythema Migrans before and after Antimicrobial Chemotherapy]
</ref> <ref>[http://aac.asm.org/content/49/10/4354.full Mutations in Fluoroquinolone-Resistant <em>Borrelia burgdorferi</em>]
▲</ref>. Дори и след „адекватно“ лечение при 10 – 20% от случаите симптомите остават, като те могат да бъдат много сериозни. Антибиотици от пеницилиновата и тетрациклиновата (доксициклин) група предизвикват образуване на сферични форми (цисти<ref name=":14" />) и по-скоро временно потискане симптомите, отколкото лечение<ref name=":3" /> <ref name=":6" />. Поставени за няколко дни в подходяща инкубационна среда цисти и L-форми (които са лишени от клетъчна стена) отново възвръщат спирохетната си форма<ref name=":13" /> <ref name=":14" /> <ref name=":6" /> <ref name=":18">[http://mic.sgmjournals.org/content/161/Pt_3/516.full Morphological and biochemical features of ''Borrelia burgdorferi''pleomorphic forms]
</ref>. Засега това е най-логичната предложена теория за „перзистираща“ симптоматика у редица пациенти въпреки агресивната терапия<ref>Cultivation of Borrelia burgdorferi from joint fluid three months after treatment of facial palsy due to Lyme borreliosis [letter]<br>
Schmidli J, Hunziker T, Moesli P, Schaad UB. J Infect Dis 1988 Oct; 158(4): 905 – 6 PMID: 3171237</ref> <ref>Spirochetes in the spleen of a patient with chronic Lyme disease.<br>
Line 66 ⟶ 56:
 
[http://www.labome.org/research/Granulomatous-hepatitis-associated-with-chronic-Borrelia-burgdorferi-infection-a-case-report.html 2014-06-09]
</ref> <ref name=":16"></ref> <ref name=":17">[http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?paperID=52890#.VSt8kPmsWgc Chronic Lyme Disease: Persistent Clinical Symptoms Related to Immune Evasion, Antibiotic Resistance and Various Defense Mechanisms of ''Borrelia burgdorferi.'']</ref>. Това би обяснило и колебанието и несигурността на серологичните тестове, които се основават на антитела отговарящи на клетъчната стена на бактерията <ref name=":13" />. Най-нови изследвания показват, че този плеоморфизъм на бактерията изисква и различно медикаментозно третиране<ref name=":18" />. Докладвани са случаи на подобрение на симптоматиката след повторно антибиотично третиране <ref name=":4">Cases of Lyme borreliosis resistant to conventional treatment: improved symptoms with cephalosporin plus specific beta-lactamase inhibition. Gasser R., Reisinger E, Eber B, Pokan R, Seinost G, Berglöff J, Horwarth R, Sedaj B, Klein W.▼
</ref> <ref name=":16">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3636972/ Review of evidence for immune evasion and persistent infection in Lyme disease.]
▲</ref> <ref name=":17">[http://www.scirp.org/journal/PaperInformation.aspx?paperID=52890#.VSt8kPmsWgc Chronic Lyme Disease: Persistent Clinical Symptoms Related to Immune Evasion, Antibiotic Resistance and Various Defense Mechanisms of ''Borrelia burgdorferi.'']</ref>. Това би обяснило и колебанието и несигурността на серологичните тестове, които се основават на антитела отговарящи на клетъчната стена на бактерията <ref name=":13" />. Най-нови изследвания показват, че този плеоморфизъм на бактерията изисква и различно медикаментозно третиране<ref name=":18" />. Докладвани са случаи на подобрение на симптоматиката след повторно антибиотично третиране <ref name=":4">Cases of Lyme borreliosis resistant to conventional treatment: improved symptoms with cephalosporin plus specific beta-lactamase inhibition. Gasser R., Reisinger E, Eber B, Pokan R, Seinost G, Berglöff J, Horwarth R, Sedaj B, Klein W.
 
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9158807
Line 75 ⟶ 64:
 
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7776796
</ref>. Описани са смъртни<ref>[http://www.cardiovascularpathology.com/article/S1054-8807(07)00050-6/abstract Postmortem confirmation of Lyme carditis with polymerase chain reaction]</ref><ref name=":23">Lyme disease: a case report of a 17-year-old male with fatal Lyme carditis. Published Online: March 21, 2015</ref> случаи с доказана борелиоза (посмъртно) въпреки прилагането на стандартни антибиотични терапии <ref>[http://lymerick.net/persistent-borreliosis.html Microscopy, Culture or PCR-verified cases of persistent [seronegative] Lyme Borreliosis]</ref>
<ref>Fatal encephalitis caused by concomitant infection with tick-borne encephalitis virus and Borrelia burgdorferi.<br>Oksi J, Viljanen MK, Kalimo H, Peltonen R, Marttia R, Salomaa P, Nikoskelainen J, Budka H, Halonen P. Clin Infect Dis 1993 Mar; 16(3): 392 – 6 PMID: 8452951</ref>. В последните години се преосмислят възможностите на антибиотичното лечение, тъй като то е само със симптоматична насоченост <ref name=":1">Borreliacidal activity of <em>Borrelia</em> metal transporter A (BmtA) binding small molecules by manganese transport inhibition. Wagh D, Pothineni VR, Inayathullah M, Liu S, Kim KM, Rajadas J. <strong>DOI</strong> [[doi:10.2147/DDDT.S77063|http://dx.doi.org/10.2147/DDDT.S77063]]▼
</ref> <ref name=":23">[[Lyme disease: a case report of a 17-year-old male with fatal Lyme carditis. Published Online: March 21, 2015]]
</ref>. Оказва се, че дори и при антибиотично третирани пациенти, с или без клинични симптоми, е възможно възстановяване на бактериите чрез ксенодиагностика<ref name=":16"></ref> <ref name=":24" />. Редица експерименти върху мишки, кучета и маймуни доказват, че дори след агресивно антибиотично третиране борелии могат да бъдат изолирани от животните чрез ксенодиагностика или ДНК (PCR) тест, макар и не винаги да могат да бъдат култивирани.<ref name=":7">[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371%2Fjournal.pone.0029914 Ксенодиагностика]</ref> <ref name=":8">Barthold SW, Hodzic E, Imai DM, Feng S, Yang X,▼
</ref>случаи с доказана борелиоза (постмортем) въпреки прилагането на стандартни антибиотични терапии <ref>[http://lymerick.net/persistent-borreliosis.html Microscopy, Culture or PCR-verified cases of <br>
persistent [seronegative] Lyme Borreliosis]
</ref> <ref>Fatal encephalitis caused by concomitant infection with tick-borne encephalitis virus and Borrelia burgdorferi.<br>
▲Oksi J, Viljanen MK, Kalimo H, Peltonen R, Marttia R, Salomaa P, Nikoskelainen J, Budka H, Halonen P. Clin Infect Dis 1993 Mar; 16(3): 392 – 6 PMID: 8452951</ref>. В последните години се преосмислят възможностите на антибиотичното лечение, тъй като то е само със симптоматична насоченост <ref name=":1">Borreliacidal activity of <em>Borrelia</em> metal transporter A (BmtA) binding small molecules by manganese transport inhibition. Wagh D, Pothineni VR, Inayathullah M, Liu S, Kim KM, Rajadas J. <strong>DOI</strong> [[doi:10.2147/DDDT.S77063|http://dx.doi.org/10.2147/DDDT.S77063]]
</ref>. Оказва се, че дори и при антибиотично третирани пациенти, с или без клинични симптоми, е възможно възстановяване на бактериите чрез ксенодиагностика<ref name=":16">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3636972/ Review of evidence for immune evasion and persistent infection in Lyme disease.]
▲</ref> <ref name=":24" />. Редица експерименти върху мишки, кучета и маймуни доказват, че дори след агресивно антибиотично третиране борелии могат да бъдат изолирани от животните чрез ксенодиагностика или ДНК (PCR) тест, макар и не винаги да могат да бъдат култивирани.<ref name=":7">[http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371%2Fjournal.pone.0029914 Ксенодиагностика]</ref> <ref name=":8">Barthold SW, Hodzic E, Imai DM, Feng S, Yang X,
Luft BJ. Ineffectiveness of tigecycline against persistent Borrelia
burgdorferi. Antimicrob Agents Chemother. 2010;54(2):643 – 651. </ref> <ref name=":9">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16797205 Yrjänäinen H, Hytönen J, Söderström KO, Oksi J, Hartiala K, Viljanen MK. Persistent joint swelling and Borrelia-specific antibodies in Borrelia garinii-infected mice after eradication of vegetative spirochetes with antibiotic treatment. Microbes Infect. 2006;8(8):2044 – 2051.] </ref> <ref name=":10">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17436229 Yrjänäinen H, Hytönen J, Song XY, Oksi J,
Line 89 ⟶ 73:
burgdorferi-infected mice after ceftriaxone treatment. APMIS. 2010;118(9):665 – 673.] </ref> <ref name=":12">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3256191/ Embers ME, Barthold SW, Borda JT, et al.
Persistence of Borrelia burgdorferi in rhesus macaques following antibiotic
treatment of disseminated infection. PLoS One. 2012;7(1):e29914.] </ref> <ref name=":16"></ref>. Пълно елиминиране на перзистентните форми и на обвитите с биофилм микроколонии на борелии in vitro е постигнато само с конкретна антибиотична комбинация <ref name=":0">Drug Combinations against  Persisters : Eradication Achieved by Using Daptomycin, Cefoperazone and Doxycycline▼
treatment of disseminated infection. PLoS One. 2012;7(1):e29914.] </ref> <ref name=":16">[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3636972/ Review of evidence for immune evasion and persistent infection in Lyme disease.]
▲</ref>. Пълно елиминиране на перзистентните форми и на обвитите с биофилм микроколонии на борелии in vitro е постигнато само с конкретна антибиотична комбинация <ref name=":0">Drug Combinations against  Persisters : Eradication Achieved by Using Daptomycin, Cefoperazone and Doxycycline
Jie Feng, Paul G. Auwaerter, Ying Zhang. Published: March 25, 2015. DOI: 10.1371/journal.pone.0117207
http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371%2Fjournal.pone.0117207</ref>. Единственият опит за откриване на насочено средство за конкретна борба с борелиите е чрез инхибиране на манган-пренасящия протеин<ref name=":1">Borreliacidal activity of <em>Borrelia</em> metal transporter A (BmtA) binding small molecules by manganese transport inhibition. Wagh D, Pothineni VR, Inayathullah M, Liu S, Kim KM, Rajadas J. <strong>DOI</strong> [[doi:10.2147/DDDT.S77063|http://dx.doi.org/10.2147/DDDT.S77063]]
Line 99 ⟶ 82:
 
'''[http://www.biomedcentral.com/1471-5945/15/1 Marianne J Middelveen]'''[http://www.biomedcentral.com/1471-5945/15/1 , '''Cheryl Bandoski''', '''Jennie Burke''', '''Eva Sapi''', '''Katherine R Filush''','''Yean Wang''', '''Agustin Franco''', '''Peter J Mayne''' and '''Raphael B Stricker''']
</ref> <ref>[[Middelveen MJ, Burugu D, Poruri A, et al.: Association of spirochetal infection with Morgellons disease.|Middelveen MJ, Burugu D, Poruri A, ''et al.'': Association of spirochetal infection with Morgellons disease.]]</ref>.
 
== Исторически сведения за заболяването ==
Първите сведения за заболяването датират от месец ноември 1975 г., когато две деца от Олд Лайм заболяват. Първите проучвания на естеството на болестта са проведени в края на [[1970-те]], но бактериалният произход на болестта е доказан едва през [[1981]] година, когато Борелия бургдорфери (''B. burgdorferi'' ) е идентифицирана от [[Уили Бъргдорфър]], който изолира причинителя от кърлежа ''[[Dermacentor variabilis]]''. Преди това обаче е разкрита връзката на заболяването с ухапването от кърлеж. Това става от А. Спилмън (A. Spielman) през 1977 г., който доказва преносителството от кърлежа Иксодес дамини (''[[Ixodes dammini]])''<ref name="Дурмишев1">Дурмишев 2001, стр. 540.</ref>.
 
Съществуват писмени сведения, които показват, че признаците на заболяването са известни още преди столетие. Така например през 1883 г. и 1902 г. е описан [[:en:Acrodermatitis_chronica_atrophicans|acrodermatitis chronica atropicans]] <ref name=":22">[http://emedicine.medscape.com/article/1051695-overview#aw2aab6b2b4 Acrodermatitis Chronica Atrophicans] 
 
[http://emedicine.medscape.com/article/1051695-overview#aw2aab6b2b4 Author: Bozena Chodynicka, MD; Chief Editor: Dirk M Elston, MD]
</ref>, една от формите на лаймската болест. През 1909 г. пред Дружеството на дерматолозите в [[Стокхолм]] е докладван случай на пациент със специфично заболяване след ухапване от кърлеж, което е наречено erythema chronicum migrans<ref name="Дурмишев1">Дурмишев 2001, стр. 540.</ref>. През 1922 г. във [[Франция]] и 1941 г. в [[Германия]] са описани различни поражения на нервната система след ухапване от кърлеж. По-рядко срещаният синдром лимфаденоза е описан през 1943 г<ref name="Дурмишев2">Дурмишев 2001, стр. 541.</ref>.
 
Първият случай на лаймска болест в България е открит и описан през 1987 г., доказан серологично в [[Швейцария]]<ref name="Дурмишев2">Дурмишев 2001, стр. 541.</ref>.
 
== Разпространение ==
Line 115 ⟶ 98:
Борелиозата е разпространена в североизточната умерено-континентална част на [[САЩ]]<ref>[http://www.cdc.gov/lyme/stats/index.html ''Статистически данни за Лаймската болест''. Център за контрол и превенция на заболяванията. 2013. {{lang-en|CDC. (2013) ''Lyme Disease Data''}}]</ref> и в райони на [[Централна Азия]], [[Южна Европа|Южна]], [[Централна Европа|Централна]] и предимно [[Северна Европа]]. От началото на епидемиологично наблюдение в САЩ, само в щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] са регистрирани над 95 000 случаи на болестта<ref name="NYGOV">[http://www.health.ny.gov/diseases/communicable/lyme/fact_sheet.htm Lyme Disease (tick-borne borreliosis, Lyme arthritis)]</ref>
 
Заболеваемостта в Европа е между 0,3 и 130 на 100 000<ref name="24hrs"/>. Поради непоносимостта към по-топъл климат, най-засегнати в Европа са [[Скандинавия|скандинавските държави]] и централните планински части на континента. Болестта се среща и в България. Българските епидемиологични служби докладват около 600 – 800 случая годишно (10 – 12 на 100 000)<ref name="24hrs"/>, най-често при деца и възрастни между 45 – 65 години<ref name="24hrs"/>. През 1990-те години ежегодно са регистрирани средно по около 300 случая, като в последните години броят значително се увеличава. Наблюденията показват, че съществуват природни огнища в [[Бургаска област|Бургаска]], [[Варненска област|Варненска]], [[Шуменска област|Шуменска]], [[Великотърновска област|Великотърновска]], [[Видинска област|Видинска]] и други области<ref name="Дурмишев2">Дурмишев 2001, стр. 541.</ref>.
 
== Етиология ==
Line 125 ⟶ 108:
 
=== Източници на зараза ===
Болестта е типичен пример за [[зооноза]]. В природата за [[Резервоар на зараза|резервоар]] на инфекцията служат различни диви и понякога домашни животни, включително и някои гнездящи на земята птици (общо около 300 вида)<ref name="Дурмишев3">Дурмишев 2001, стр. 544.</ref>. Бактерии са намирани в горски и полски [[гризач]]и, [[елен]]и, [[кон]]е, [[куче]]та и други. Благоприятни региони за [[гостоприемник|резервоарните гостоприемници]] и [[Вектор (биология)|векторите]] на болестта са гористи и влажни местности, не по-високи от 2000 метра<ref name="24hrs"/> [[над морското равнище]]. Твърдотелите кърлежи от [[род (биология)|род]] ''[[Ixodes]]'' са вектори на лаймската болест, бартенолозата (фелиноза), [[бабезиоза]]та, кърлежовия енцефалит и кримската треска. Те се заразяват с бактериите и вирусите при паразитиране върху резервоарен гостоприемник (заразено животно) и чрез ухапване предават инфекцията на други животни и в частност на човека. Заразените кърлежи са в състояние да предават борелиозата на собственото си потомство, образувайки природни огнища.
 
В САЩ основен резервоар е белоногата мишка (''[[Peromyscus leucopus]]''). При 75% от представителите на този вид са открити антитела срещу борелията. Други резервоари на инфекцията са белоопашатия елен (''[[Odocoileus virginianus]]''), северноамериканската (''[[Tamias striatus]]'') и червената катерица (''[[Tamiasciurus hudsonicus]]''). В Европа основен резервоар са гризачите от род ''[[Apodemus]]'' – [[Полска мишка|полска]] и [[обикновена горска мишка]]. Важно значение като резервоар на заразата имат [[миграция на птиците|прелетните птици]], които освен като донори на кръв за кърлежите, могат да пренесат инфекцията на големи разстояния като така разширяват ареала на разпространение на болестта и създават нови природни огнища<ref name="Дурмишев4">Дурмишев 2001, стр. 544 – 545.</ref>.
 
Ухапването от кърлежи е най-често през летните месеци, като нимфите са най-активни от средата на май до средата на август, а възрастните кърлежи от август до ноември<ref name="NYGOV"/>. Kърлежите са активни и хапят при наднулеви температури.<ref name="NYGOV"/> Доказано е трансовариално (т.е. през яйцето) предаване на причинителите на лаймската болест при кърлежите<ref name="Дурмишев5">Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>. При борелиозата, както и при други [[инфекциозна болест|инфекциозни болести]] е важно да се предадат определен прагов брой бактерии (според компетентността на имунната система). Добре функционираща [[имунна система]] може да преодолее агресията, но спирохетата ще остане в организма. Остарели и неправилни са схващанията<ref name="NYGOV"/><ref name="CDCVECTOR"/>, че за предаването на борелийните спирохети обикновено са необходими 24 до 48 часа контакт на кърлежа с човека, преди трансмисия на бактериите<ref name=":19">[[Lyme borreliosis: a review of data on transmission time after tick attachment</ref>. Кратък контакт не означава, че причинителите няма да могат да преминат в [[кръвообращение]]то на човека<ref name=":19" />.
</ref>. Кратък контакт не означава, че причинителите няма да могат да преминат в [[кръвообращение]]то на човека<ref name=":19" />.
 
=== Механизъм и фактори на предаване ===
Line 139 ⟶ 121:
</ref>. Доскоро приемано за психичен синдром и заклеймявано от [[Център за контрол и превенция на заболяванията|Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ ]](CDC) [[:en:Delusional_parasitosis|несъществуваща фантазия (Delusional parasitosis)]], днес е доказано наличие на борелиоза при случаи на моргелоновата болест<ref name=":21" /> ('''[[:en:Morgellons|Morgellons disease]]'''[[:en:Morgellons| или '''Morgellons syndrome''']]'''). '''
 
Механизмът на предаване на заразата при това заболяване е трансмисивен, с преносители кърлежи от род ''Ixodes''. Заразяването на човека става основно от ухапване на инфектирани кърлежи. В САЩ заразяване става основно с кърлежите Иксодес скапуларис (''[[Ixodes scapularis]])'' и Иксодес пацификус (''[[Ixodes pacificus]])''. Кърлежът Иксодес дамини (''Ixodes dammini'') е заразен с борелията до 100%<ref name="Дурмишев5">Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>. В Европа това е кърлежът Иксодес рицинус (''[[Ixodes ricinus]])'', а в Азия е Иксодес персулкатус (''[[Ixodes persulcatus]])''<ref name="Дурмишев5">Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>.
 
Не при всички случаи е доказано ухапване от кърлеж. Така например е установено, че борелията се отделя чрез [[урина]]та на белоногата мишка. В САЩ е доказана ролята на предаване от комари от род ''[[Aedes]]'', папатациеви мушици, оборни мухи (''[[Stomoxys calcitrans]]'', ''[[Tabanus sudeticus]]''). Доказано е и преминаване на причинителя през плацентарната бариера, което прави възможно и утеринното заразяване. По-рядко е възможно причинителят да попадне през [[конюнктива]]та след размачкване на заразен кърлеж<ref name="Дурмишев5">Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>.
 
=== Отстраняване на впит кърлеж ===
Line 157 ⟶ 139:
 
=== Възприемчивост и имунитет ===
Възприемчивостта на хората към лаймска болест е всеобща. [[Имунитет]]ът е несигурен и краткотраен<ref name="Дурмишев5">Дурмишев 2001, стр. 545.</ref>.
 
== Патогенеза ==
Входната врата на борелията е кожата, ухапана от кърлеж. На входното място възниква възпалителен процес, който се разпространява в съседните участъци. След попадането в кръвния и лимфния поток причинителите на заболяването се локализират в [[черен дроб]], [[далак]], [[лимфен възел|лимфни възли]], органи от [[Сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]], [[стави]], [[нервна система]], [[очи]]. Засягането на различните органи и системи е последователно, с продължителни промеждутъци от време продължаващи месеци и дори години. Общотоксичните признаци са причинени от ендотоксемията<ref name="Дурмишев7">Дурмишев 2001, стр. 542.</ref>.
 
Стадийното протичане и склонността към хронифициране се дължат на развитието на инфекциозно-алергични процеси при неадекватен клетъчен и хуморален имунитет. Образуваните в началото антитела са само срещу някои антигени на причинителя, което става причина за временното потискане на размножаването му. Това обяснява появата на спирохетемии и рецидивиращото протичане на болестта. След всеки нов пристъп титърът на антитела нараства. Към края на първия месец се увеличават антителата от клас IgM, а по-късно и тези от клас IgG и едва когато нараснат в достатъчно количество, настъпва самоизлекуване<ref name="Дурмишев7">Дурмишев 2001, стр. 542.</ref>.
 
== Клинични признаци ==
Line 174 ⟶ 156:
 
=== Втора фаза на болестта ===
Втората фаза – на ранна генерализация на инфекцията, обхваща период от няколко седмици до няколко месеца след ухапването. По това време може да се наблюдават палпитации, нови места с мишенообразен обрив, силни главоболия, подувания, мускулни и ставни болки, и проблеми с безсъние. Много от тези оплаквания може да утихнат и без лечение<ref>Steere, А. Jenifer Coburn, Lisa Glickstein. ''The emergence of Lyme disease.'' J. Clin. Invest. 2004; 113(8):1093.</ref>. Неврологичните оплаквания се наблюдават при 15 – 20% от нелекуваните пациенти като при над 10% от болните симптомите могат да останат хронични<ref name="CDCsymptoms"/>. Измежду по-сериозните симптоми се числи [[пареза]]та на [[лицев нерв|лицевия нерв (CN VII)]], ({{Lang-la|Nervus facialis}}) или други [[черепно-мозъчни нерви]]<ref name="CDCsymptoms"/>. Наблюдава се предимно едностранна (по-рядко двустранна) парализа на лицевия нерв. [[Главоболие]]то се обяснява с раздразненост на [[менинги]]те, също може да се наблюдава вратна ригидност, [[фотофобия]] – чувствителност към светлина, радикулоневрит, стрелкащи болки, често по време на сън. [[Ликвор]]ът е с леко завишено белтъчно съдържимо и лимфоцити или без изменения. С тези неврологични промени болестта протича [[синдром]]но, известна като „кърлежов менингорадикулоневрит“ и може да се прояви в разгърнат вид или само като част от отделните си компоненти<ref name="24hrs"/><ref name="CDCsymptoms"/>. При около 10%<ref name="24hrs"/> от болните във втората фаза на болестта се развива променлив [[атриовентрикуларен блок]], рядко лявокамерна [[сърдечна недостатъчност|недостатъчност]] или [[кардиомегалия]]. При последните може да се наблюдават [[аритмия|аритмии]], „прескачане на съцето“, прималяване и [[задух]]. Продължителността на сърдечните симптоми е от няколко дни до няколко седмици, като понякога рецидивират<ref name=“24hrs"24hrs"/>. Инфекзиозен артрит се наблюдава в около 60%<ref name="CDCsymptoms"/> от случаите, главно при случаите на заразяване с B. burgdorferi sensu stricto. Оплакванията са остра болка и подуване, зачервяване най-често на една става (коляното или китката) и трябва да се разграничи от другите артралгии, които имат подобни симптоми<ref name="CDCsymptoms"/>. При някои от заразените се наблюдава по-силно или по-слабо изразена лимфаденопатия, очни промени, изразяващи се в [[конюнктивит]], много по-рядко в [[панофталмит]], последван от [[слепота]]<ref name="24hrs"/>. Около 20% от болните развиват [[трансаминит]] (субклинични [[черен дроб|чернодробни]] симптоми). При видовете B. garinii, spielmanii и afzelii оплакванията най-често са неврологични, съпроводени с трудни за лечение хронични кожни изменения – [[acrodermatitis chronica atrophicans]] <ref name=":22" />. В хода на заболяването може да се засегнат и други [[орган (биология)|органи]] и системи.
 
=== Трета фаза на болестта ===
Line 205 ⟶ 187:
</ref> <ref name=":16" /> <ref name=":17" />. Тези форми, лишени от клетъчна мембрана или с променена такава, не могат да бъдат регистрирани от повечето лабораторни тестове, тъй като те се основават на зависещите от наличие на клетъчна мембрана антитела.
 
Накрая заболяването завършва с наличието на трайна мускулна дистрофия, деформации и анкилози на засегнатите стави. Крайната еволюция на кожните промени е [[:en:Acrodermatitis_chronica_atrophicans|acrodermatitis chronica artophicans]] <ref name=":22" /> или sclerodermia guttata<ref name="Дурмишев6">Дурмишев 2001, стр. 543 – 544.</ref>.
 
По отношение на клинико-епидемиологичен аспект са известни две основни форми на лаймската болест – американска и европейска. За американската форма са характерни по-лекото начало, по-оскъдните кожни изменения, по-честото или по-тежко засягане на ставния апарат. При европейската форма началото е по-остро, кожните изменения са по-чести, а неврологичната находка е по-богата <ref name="Дурмишев6">Дурмишев 2001, стр. 543 – 544.</ref>.
 
== Диагноза ==
Line 249 ⟶ 231:
 
=== Продължителност на лечението ===
За лицата попадащи в категорията на лечение с орален доксициклин, дозата за възрастни под 40кг40 кг и деца над 8-годишна възраст е 2мг/кг/доза, орално два пъти на ден; за останалите е 100мг100 мг/доза два пъти на ден.<ref>''Lyme’s disease''. '''Epocrates Essentials'''. Version 5.2</ref> Препоръчителната продължителност на лечението е от една до четири седмици. При упорито отичане на ставите може да се прибегне до втори терапевтичен цикъл. <ref name=wright_2012/> Извън това положение, не се препоръчва лечение по-продължително от 28 дни, тъй като няма клинични доказателства за по-висока ефективност или добри резултати от такива администрации. <ref name=wright_2012/> Години след излагане на антигените на лаймската болест организмът ще поддържа някакви [[гамаглобулин]]ни нива от типа IgM и IgG, дори и след успешно антибиотично лечение; по тази причина не се препоръчва контрол чрез лаборатория, а по симптоми и общи показатели на остри възпаления.<ref name=wright_2012/>
{{Quote|Не се препоръчват следните антибиотици и лекарствени средства поради липса на ефективност срещу лаймска болест: [[първо поколение цефалоспорини]], [[флуороквинолони]], [[карбапенеми]], [[ванкомицин]], [[метронидазол]], [[тинидазол]], [[амантадин]], [[кетолиди]], [[изониацид]], [[бактрим]], [[флуконазол]], [[бензатин пеницилин G]], комбинирани антимикробиални препарати, [[пулсово дозиране]], дългосрочна антибиотична терапия, лечение срещу [[бартонела]], [[хипербарична камера]], [[озон]]ови бани, [[топлотерапия]], венозни [[имуноглобулин]]и, [[холестирамин]], венозен хидроген пероксид ([[кислородна вода]]), хранителни суплементни добавки и други.|Обществото на американските лекари инфекционисти|<ref name="GUIDELINES"/>}}
Съществуват изследвания, които доказват, че дори след антибиотично лечение има шансове за оцеляване на бактерии поради техния [[плеоморфизъм]] и възможността им да променят [[генетичен код|генетичния си код]] за избягване на лекарствени [[токсин]]и<ref name="BIOLOGODETOX"/>. При такава промяна на генетичния код бактерията става неоткриваема за съществуващите лабораторни тестове. Същевременно са наблюдавани многократно рецидивиращи заболявания при третираните с антибиотици. <ref name="BIOLOGODETOX"/> Наблюдавани са случаи на резистентност на бактериите, като при някои пациенти, след поредица неуспешни антибиотични курсове клиничните симптоми са били подобрени чрез комбинация от цефоперазон и сулбактам<ref name=":4">Cases of Lyme borreliosis resistant to conventional treatment: improved symptoms with cephalosporin plus specific beta-lactamase inhibition. Gasser R., Reisinger E, Eber B, Pokan R, Seinost G, Berglöff J, Horwarth R, Sedaj B, Klein W.
Line 266 ⟶ 248:
[[Перметрин]] напръскан върху облеклото убива кърлежите на място и се продава с тази точно цел. Някои репеленти с препарата Пикардин и етеричното масло от лимонен евкалипт също се твърди, че отблъскват кърлежите.<ref>list of chemical repellents http://www.ewg.org/research/ewgs-guide-bug-repellents/adults#block1</ref>
 
В райони с висока заболеваемост и популация на първичните гостоприемници – малките бозайници и гризачи, и елени се цели контрол на популациите на първичните гостоприемници и ограничено пръскане с пестициди срещу кърлежи, което накланя баланса в полза на прекъсване на размножителния цикъл на кърлежите.<ref name=bulletin_2013> [http://www.ct.gov/caes/lib/caes/documents/publications/bulletins/b1010.pdf Бюлетин на CDC]{{full|date=March 2013}}</ref>
 
Необичаен, но явно ефективен подход в някои селски райони е отглеждането на [[токачки]]. Птиците са лакоми гастрономи, с особени предпочитания към меню от кърлежи. Този подход намалява употребата на химически пестициди.<ref name="Duffy">{{cite journal |first1=David Cameron |last1=Duffy |first2=Randall |last2=Downer |first3=Christie |last3=Brinkley |year=1992 |title=The effectiveness of helmeted guineafowl in the control of the deer tick, the vector of Lyme disease |journal=The Wilson Bulletin |volume=104 |issue=2 |pages=342 – 45 |jstor=4163159 |url=http://www.guineafowl.com/fritsfarm/guineas/ticks/tickstudy.pdf}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лаймска_болест“.