ХомофонияХомофонията (гр. от ''homòs'' -цял „цял”, „равен”,равенеднакъв„еднакъв” и ''phone'' -глас „глас”,звук „звук”,едногласие „едногласие”)В в античната гръцка музикална терминология хомофонията е имала значение на музика, която се пее в унисон. Терминът хомофония„хомофония” е бил прилаган и в ранното средновековие, където е имал значение на едногласие„едногласие”. По-късно (12.-13. век) придобива значение на солово пеене с инструментален съпровод, носещ импровизационен характер. Такова пеене е практикувано и в Италия, и във Франция през 14. век в рицарските поеми на [[трабадур|трубадур]]ите, [[трувер]]ите и [[минезингер]]ите. В началото на късното средновековие този вид хомофония билабил изместенаизместен постепенно от развитието на [[полифония]]та. Заражда се отново в чрез транскрипции на полифонични пиеси за един глас в различен и обогатен музикален съпровод. Тази практика се утвърждава с разпространението на [[лютня]]та и чрез нея главно става подготовката за съвременната хомофония. Около 1600-ата г. терминът се употребява и се прилага при композиции за солово пеене със съпровод и на басо континуо, каквито италианските музиканти (Кавалери, Пери и др.) създават. Най-значителните образци на тази музика са на Качини, отпечатани в ''Nuove Musiche'' (1602 г.). Върху новия хомофонен стил се зараждат, формират и доизграждат [[речитатив]]ът, [[ария]]та, [[кантата]]та, [[оратория]]та, [[опера]]та.
== Източници ==
Музикален терминологичен речник, издателство Наука„Наука и изкуствоизкуство”, 1969г1969 г., стр.374
